Покаянието – изкуплението на времето

Времето на православния пост е време за задълбочено покаяние, когато Църквата ни предлага най-благоприятни условия за очистване и изправление на душата от греховете на миналото. Не прави изключение и постът, предшестващ деня на светите апостоли Петър и Павел. Още повече, че и двамата се явяват за нас образец за покаяние.

Да видим какви поуки може да си изведем от покаянието на св. апостол Петър?

Любимият ученик на Господа, апостол и евангелист Йоан Богослов, описва как възкръсналият Господ Иисус Христос възвръща отреклия се Петър в апостолския лик с трикратния въпрос, дали Го обича. Светите отци обикновено тълкуват, че така Господ дарява на Петър прошка за трикратното му отричане от Него. В откъса се разказва, как след третия въпрос на Господа „Петър се опечали, че трети път го попита: обичаш ли Ме?” (Йоан 21: 17). При прочитането на този текст от Евангелието оставаме с впечатлението, че причината за скръбта на отреклият се в минута на слабост апостол е трикратното повтаряне на един и същия въпрос за любовта му към Христос. Но ако се обърнем към гръцкия текст ще ни се открие една по-различна трактовка на това евангелско събитие.

В гръцкия език има няколко термина за обозначаване на любовта. В този евангелски откъс в първите два въпроса Господ използва думата „ἀγαπᾷς” (Иоан 21:15-16), а в третия въпрос Той използва думата „φιλεῖς” (Иоан 21:17). Без да навлизаме в подробности, може да кажем, че в първите два въпроса се използва глагол, който означава духовната любов, а вторият се използва когато се говори за любовта като приятелска връзка и дружески отношения. Това означава, че с третия въпрос Господ сякаш пита Петър: „Обичаш ли Ме, поне малко?”. Едва ли не: „Аз поне харесвам ли ти?”.

Затова причината за натъжаването на апостола не е това, че Господ три пъти го попитал: „ Любиш ли Ме?”, а това, че третия път го попитал нещо съвсем друго. В гръцкия текст това е съвсем очевидно, защото е написано, че Петър се натъжил третия път когато чул „φιλεῖς με”, а не „ἀγαπᾷς με”, както в първите два случая.

Какво е обяснението на този низходящ ред на въпросите на Господа? Отговорът дава самото Евангелие. В разказа за отричането на апостол Петър може да видим, че трите отричания на апостола имат различен характер.

Първото отричане не изглежда съвсем отричане. Читателят остава с впечатление, че апостолът се намира в шоково състояние. Той иска да се уедини, да се скрие, да остане незабелязан, за да осъзнае и да осмисли това което се случва, за да го приеме и да е се увери, че това не е кошмар, а реалност, за да намери някакви причини, скрит смисъл и възможност, заради които да приеме всичко, което се случва, и да продължи да живее. „Не зная, нито разбирам, що говориш” (Марк 14:68) – отговаря той на слугинята на първосвещеника. В неговите уши още звучат собствените му думи: „дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мат. 26:33).

И като припомняне на тези думи звучи първият въпрос на Спасителя: „Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?” – „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, ἀγαπᾷς με πλεῖον τούτων?” (Ин. 21:15).

Второто отричане вече не оставя място за друго тълкуване. То завършва с клетва: „А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека” (Мат. 26:72). Във втория въпрос на Спасителя който е по съкратен от първия, сякаш се усеща съмнение: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?” – „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, ἀγαπᾷς με?” (Иоан 21:16).

В третото отричане Петър се кълне и проклина, с което завършва пълнотата на отстъплението си: „Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека” (Мат. 26:74). И последният въпрос на Сина Божий звучи като присъда, която толкова огорчава Петър: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?”, което на гръцки звучи съвсем по друг начин: „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, φιλεῖς με?” (Иоан. 21:17).

Според светите Отци, покаянието трябва да съответства на степента на извършения грях. Връщането към греха свидетелства за непълно покаяние. В разгледания случай виждаме как Господ помага на отреклия се апостол окончателно да се избави от тази слабост, която го довела до богоотстъпничество. Въпросите на Спасителя, с които Той се обръща към Петър и всъщност повтарят степените на неговото отстъпление, довеждат последния до изцелително съкрушение.

Към това може да добавим, че Господ не пита Петър за любовта му към Него насаме, а прави това пред всички, така че и Петър е принуден да отговаря пред другите. Апостол Петър се отрекъл от Христа публично и затова изповядването на любовта му към Христос трябвало да се извърши в присъствието на другите апостоли.

При светите Отци може да се открие идеята, че покаянието трябва да съответства не само на степента, но и на вида на греха. Ако ние сме оскърбили някого със слово, нашето покаяние трябва да включва извинение с думи към този, когото сме наскърбили. Ако сме нанесли на някого материална вреда, нашето покаяние ще бъде непълно, ако не се опитаме да компенсираме нанесената вреда. Ако нашият грях е в зли помисли за някого, то за да се покаем истински, трябва да заменим злите мисли за този човек с добри.

Всичко това не изключва и не заменя покаянието в тайнството Изповед, а само подготвя душата на човека, за това тайнство, в което окончателно да се преодолеят и поправят за в бъдеще щетите, които е нанесла тя на себе си и на другите в миналото.

Превод: Борислав Аврамов
www.pravoslavie.ru
Алтернатива, бр. 212