Дяволът и неговите козни (1 ч.)

01.08.2016 г.
Автор: Митрополит Йеротей Влахос

Трябва да отбележим, че когато говорим за подобни неща, има и духовни опасности. Обикновено онези хора, които разкриват лукавствата на дявола, са обект на неговата агресивна ярост. Както отбелязва св. Йоан Лествичник: „Онзи, който говори с ясно чувство и разбиране за духовното, предизвиква демоните срещу себе си”. Той претърпява атаки от дявола, тъй като е единственият, който може да разкрие неговите лукавства. Има и друга трудност, защото, както отново св. Йоан Лествичник казва, аскетът, който иска да сподели с останалите за духовната бран, се бои да не би да попари ентусиазма на онези, които вече са влезли в битката, или дори да предизвика страх сред тези, които биха искали да я започнат.

Тези опасности възникват, когато става въпрос за духовни проблеми. Има хора, които губят смелост, когато чуят подобни учения и други, които се боят. Така че да се говори за демоните, не е лесна задача.

Правя този опит единствено поради вярата ми в Господ, че Той ще ми помогне, и с надеждата някои хора да получат полза, като се научат да разпознават козните на дявола.

1. Съществуването на дявола

Цялата библейска и светоотеческа традиция говори за съществуването на дявола. Дяволът не е персонификация на злото и въображаем образ, обобщаващ съществуването на злото. Той е специфично същество, обособен субект. Дяволът бил ангел, наречен Луцифер, но когато опитал арогантно да си присвои Божията слава, той паднал. Относно това събитие Христос казва: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лука 10: 18). Дяволът причинява злото. Той не просто го приема, както правят хората. Защото открай време дяволът съгрешава (1Йоан 3: 18). Съществуването на дявола е очевидно от факта, че мисията на Христос в света била да разруши делата на дявола и да освободи хората от неговото робство. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (1Йоан 3: 18).

Ако прочетем Евангелието, разбираме, че Христос, по думите на апостол Петър, „изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.” (Деян. 10: 38). Няма да навлизаме в подробности как Христос изцелява хората, обладани от бесове или за стълкновенията Му с демоните. Това ще го разгледаме по-късно. Във всеки случай добре известен е фактът, че вечният огън е приготвен за дявола: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25: 41).

Светите отци ни учат, че демоните не били поначало създадени като такива от Бога, тъй като Бог не е творец на злото. Св. Антоний казва: „Демоните не са сътворени като онова, което възприемаме като демони; тъй като Бог не сътворил нищо зло, и те дори били направени добри. Те паднали, обаче, от небесната мъдрост” и правят всичко възможно да отклонят хората по лош път. Преди падението демоните били духовни създания, но след това „като се сгромолясали от първоначалното си състояние на нематериалност и изтънченост, всеки от тях придобил определена материална грубост”. Дяволът изгубил живота и получил смъртта (Св. Григорий Синаит).

Св. Григорий Палама учи, че дяволът имал арогантно желание да управлява, противоположно на волята на своя Творец, и така „той бил справедливо изоставен от Източника на живота и светлината и се облякъл в смърт и вечен мрак.” Разбира се, дяволът съществува, той не е само по своята природа липсата на живот, но същността му „отхвърля истинския живот” (Св. Григорий Палама). Той изгубил истинския живот, Бог, и навлякъл върху себе си смъртта. „Сатаната не е просто умъртвен дух, лишен от истински живот, но предава разрухата и смъртта на всеки, който го приближи.” Дяволът копнее да причини смърт на хората. Както ще видим на друго място, той ненавижда човечеството и с всякакви способи се опитва да го отдалечи от Господа, Който е истинският Живот.

Делата на дявола могат да бъдат разпознати от думите, с които са описани в Св. Писание. Той е описан като „клеветникът на братята ни” (Откр. 12: 10). Отново в книга Откровение е написано: И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена (12: 9). Тук той е наречен змей, дявол и сатана и измамник. Когато апостол Петър говори за делата на дявола, той го нарича „противник” и „рикащ лъв” (1Пет. 5: 8). Св. Йоан Богослов го описва като „човекоубиец” (Йоан 8: 44). От самото начало той търсел начин да убие човека, да го отдели от Бога. Апостол Павел го нарича „светоуправник на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:11-12).

Като използва този израз, св. Павел няма предвид това, че целият свят е под негова власт, тъй като светът е Божие творение и Господ го насочва според Своя промисъл. Дяволът е обаче, управник на света на неправдата, похотта и егоистичното съществуване. Тълкувайки този стих, Св. Григорий Палама пише, че не трябва да възприемаме, че лукавият контролира небето и земята, „което е нелепа идея”. Само Бог Вседържител управлява света в този смисъл. „Същевременно, греховното поведение на сътворения свят, страстният начин, по който организираме делата си, светът на неправдата, похотта и арогантността… това е светът, над който властва сатаната.” В Библията виждаме също така гнева на дявола, който се усилва с приближаването на края: защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време (Откр. 12: 12). Демоните са наши врагове. Както св. Антоний поучава: „Имаме ужасни и изобретателни врагове – злите демони”. Демоните са страховити, отвратителни и зли.

Дяволът има силата на смъртта и Христос е дошъл да ни освободи от нея. „Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Евр. 2: 14).

Целият опит на Църквата ясно показва, че чрез делата на Бог дяволът загубил своята власт. Докато преди това бил всесилен, сега вече е изгубил властта си. Чрез нашата свобода и преди всичко със силата на Христа ние можем да го победим, както са сторили всички Божии светци. Бог позволява на дявола да ни изпита, като проверка на свободата ни. Св. Григорий Синаит ни поучава, че на демоните „е позволено по силата на Божествения промисъл, за да се види склонността на нашата воля.” Нашата свободна воля може да устои на нападенията на демоните и да откаже да стори желаното от тях.

Следва също да се отбележи, че не всичко е по вина на дявола. Тъй като имаме навика да приписваме неудачите си на другите хора, ние виним Бога и дявола за всичко. Мислим, че Бог и дяволът са отговорни. Обаче има и обстоятелства, когато сами си навличаме беди. Макар че дяволът ни изкушава, ние можем да устоим чрез свободната си воля. Поради това не можем да припишем всичките си падения на дявола.

Св. Йоан Лествичник пише, че когато един монах „напусне своята килия, той обвинява демоните. Той има склонността да забрави факта, че се е превърнал в демон за самия себе си.” Св. Атноний пише, че веднъж някой почукал на вратата на манастира. Той излязъл и видял „някого, който бил доста едър и висок”. Когато св. Антоний запитал посетителя кой е, той отвърнал: „Аз съм сатаната”. На следващия въпрос, защо е дошъл, той отговорил: „Защо всички монаси и християни ме винят незаслужено? Защо ме проклинат непрестанно?” Когато св. Антоний му казал, че е така, тъй като им навлича беди, дяволът отвърнал: „Не аз ги притеснявам, ала те самите, тъй като съм станал слаб.” Това показва, че не можем да виним дяволът за всичко.

2. Видове демони

Има много демони и цялата библейска и светоотеческа традиция ни показва това. Явно е както от Св. Писание, така и от творенията на светите Отци, че сатаната не е сам: съществуват множество демони. Има мнозина, подобни на него. Също така, някои демони са по-зли от други и всеки демон си има собствени способи, начин на действие и мислене. Ще разгледаме тази интересна тема.

Много текстове в Св. Писание показват, че има огромен брой зли духове. Най-известните от тях са следните. Бесноватите в страната Гергесинска имали много демони. Поради тази причина говорели в множествено число: И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? (Мат. 8: 29). Когато св. апостол и евангелист Марк описва изцелението на хванатия от нечист дух в страната Гадаринска, той предава разговора на Христос с демоните, намиращи се вътре в човека. Когато Христос запитал: „Как ти е името?”, те отговорили: „Легион ми е името, понеже ние сме много.” Разказът продължава: „И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.” Веднага щом Христос позволил това, „И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините” (Марк 5:9-13).

Апостол Павел знае, че няма един единствен „светоуправник”, или само един зъл дух, ала много управници и много зли духове, затова той пише: защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6: 12). Пояснявайки какво постига Христос на Кръста, същият апостол казва: „Като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях” (Кол. 2: 15). Всички тези демони имат различни същности. Всеки демон има собствени начин на мислене и действие, но целта на всички тях е да отделят човека от Бог и да му причинят вечна смърт. Св. Павел знае, че мнозина ще отстъпят от вярата в последните времена, „като се предават на мамливи духове и бесовски учения” (1Тим. 4: 1).

Не само че има много демони, но Св. Писание ни казва, че има степени в злото. Всички демони са зли, ала някои от тях са по-зли и превъзхождат останалите със своята поквареност. Христос ни учи: Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там (Мат. 12: 43-45). Това показва, че някои духове са по-лоши от други. Има степени на греховност между демоните.

Светците са ни предали, че има множество демони, както и страсти. Те всъщност описват много демони като причинители на дадена страст. Св. ап. и евангелист Марк описва типичния случай на обладан човек, който бил изцелен. Един баща довел сина си, който имал „ням дух”. Бащата разказва: „много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби” (Марк 9: 22). Ясно е, че в човека има само един демон, не много. Но какво представлявал този ням дух? В своето тълкувание на текста, св. Григорий Палама пояснява, че това бил демона на нецеломъдрието. Той пише: „Този ужасен демон е демона на нецеломъдрието. Понякога хвърля жертвата си в огън (т.е. особена плътска страст, лишена от привързаност), а понякога го хвърля във вода, чрез чревоугодие, пиянство и твърде много веселби.” Този демон на нецеломъдрието е ням, тъй като „всеки, който се поддава на внушенията на този демон, не може да понесе да чуе или да става въпрос за божествени неща.”

Св. Йоан Касиан Римлянин пише за осем духове на покварата. Това са духовете на преяждането, на разврата и плътските желания, на алчността, на гнева, на скръбта, на отчаянието, на самомнението и духът на гордостта. Всяка от страстите си има свой демон, който се труди, за да причини вечна погибел на човека. Също както добродетелите и плодовете на Светия Дух не са обикновени постижения на човешката природа, така и всичките страсти са продукт на злите духове, сътрудничещи си с хората. Както св. Никита Стифат пояснява, плодовете на дявола са: „омраза, светско униние, неспокойствие на духа, тревожно сърце, лукавство, любопитство, небрежност, гняв, липса на вяра, завист, чревоугодие, пиянство, свадливост, склонност към осъждане, похотта на очите, суетата и високомерието на душата”.

Св. Диадох Фотикийски, който бил опитен в борбата срещу демоните, ги разделя на две главни категории. Демоните в първата са по-изтънчени, докато тези във втората са по-материални по природа. Първият вид атакува душата, докато вторият вид, по-материалните демони, водят война срещу тялото и по този начин се опитват да уловят ума. Тези два типа демони, макар да споделят едно и също намерение, да увредят хората, си съперничат помежду си. Св. Диадох пише: „Има пълен контраст между демоните, които атакуват душата и тези, които нападат тялото, макар че те имат една и съща насоченост да нанесат вреда на човечеството.”

Като обобщение, библейската и светоотеческата традиция ни изясняват, че сатаната съществува и се стреми да унищожи хората, тъй като е пълен с ужасяваща омраза към тях. Те също така ни учат, че има множество видове демони. Всяка страст има съответстващ ѝ демон, който има богат опит в това, да доведе хората до разруха. Войната срещу страстите по своето същество е битка срещу духовете на злобата.

3. Кого атакува дяволът и в кого действа?

Като продължение трябва да изясним кои хора атакува дяволът. Срещу кого е особено яростен неговият гняв? Също така, в кого може да действа най-ефективно?

Извън съмнение е, че той води война срещу всекиго. Той изпитва огромна омраза към човеците и то до такава степен, че както казват Светите Отци, ако Бог не поддържаше света със своята любов, дяволът би го унищожил. Дяволът се стреми по множество начини да води битка срещу Самия Христос. Трите изкушения, чрез които дяволът изкушавал Христа, са добре познати. Св. Писание казва, че подир Своето Кръщение „Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола” (Мат. 4: 1). Това не били обаче единствените изкушения, с които Христос се сблъскал. Дяволът яростно се борел с Него до последния миг, влагайки мисли срещу Него в умовете на хората.

Същото се случва и с хората. Дяволът се бори срещу тях с ужасяваща ярост. Той ги мрази и им завижда. Той не може да понесе славата, която ще бъде дадена на борещите се срещу него. Както отбелязва св. Йоан Лествичник, когато някой действа сам, като гражданин, моряк или фермер, приближените на краля не предприемат срещу него сериозни действия. Когато обаче той вземе печата, щита, камата, меча и лъка, и надене войнишка униформа, „Те скърцат със зъби срещу него и правят всичко възможно да го унищожат.” Мисля, че Св. Йоан има предвид преди всичко монасите. Дяволът води битка срещу монасите с още по-голямо ожесточение. Той иска напълно да ги премахне, ако е възможно. Св. Теогност казва, че „мразещият човечеството“ изпитва такава ярост срещу онези, които се борят, „и ни изпитва с такава злост, че да се отчайваме дори от самия живот.”

Степента, според която сме обект на злите демонски нападки, зависи от това, какво духовно ниво сме достигнали. Според св. Теогност, когато дяволът забележи, че дадена душа ще достигне до големи духовни висоти, „врагът атакува със свирепи и ужасни изкушения.”

Докато сме му подчинени, дяволът не се тревожи особено. Той чувства, че му принадлежим, така че не показва истинското си лице. В подобни случаи той създава помисли, че е обичлив, че не съществува и т.н., но щом пожелаем да се откопчим от властта му, изпитваме неговия гняв. Авва Доротей казва, че когато Бог изпаща Мойсей да изведе народа от Египет, те се сблъскали с най-силната омраза на фараона. Същото се случва с всекиго, който иска да се измъкне от владичеството на лукавия. Когато дяволът забележи, че Бог е изпратил Своята благодат, за да прости греховете на някого и да го изцери от страстите, било то чрез Своето Слово или чрез Своите служители, „тогава той (дяволът) прави неговите страсти още по-свирепи и се бори още по-яростно срещу него.” Когато се опитаме да се освободим, се сблъскваме със силната съпротива на дявола, който изпраща всички страсти да ни атакуват.

Неговата ярост е особено силна срещу хора, които се молят, тъй като молитвата е най-мощното оръжие срещу дявола. Човек, който се моли, привлича гнева на демоните. Св. Марк Подвижник ни пояснява: „Щом дяволът забележи, че умът ни се моли от сърце, той атакува с големи и коварни изкушения; но не се стреми да разруши по-малките добродетели с подобни силни атаки.” Големи изкушения изпитват тези, които имат велики добродетели, особено онези, които имат дарбата на умната молитва. Всеки път, щом се приготвим за молитва, дяволът се подготвя за атака.

Според св. Нил Подвижник, цялата битка между нас и нечистите демони „се води единствено поради духовната молитва.” И ако дяволът води война срещу онези, които се молят или се готвят за това, той предприема дори по-свирепи атаки срещу онези, които напредват по духовния път. Онези, който отбелязват напредък в опитното познаване на Бога, срещат яростта на дявола. „Демоните въстават с голям гняв срещу напредващите в познанието”. Те създават шумове и правят какво ли не, за да ги уплашат. Всъщност, „ако Ангел Господен не ги брани, те не биха могли да се измъкнат от демонските атаки и от примките на смъртта”, казва св. Никита Стифат. Те са толкова яростни, че ако можеха, биха убили такива хора. Господ, обаче, не позволява подобна голяма неправда. Всеки, който поеме по пътя на духовния напредък, бива подложен на множество изкушения.

И макар да има големи качества, що се касае до човешкото естество, въпреки това той си навлича презрение от всички. Това отношение е свързано с войната от страна на демоните. Св. Никита пояснява, че колкото повече се усилва Божията светлина в молитвата и този човек получава откровения чрез Духа, толкова повече демоните „скърцат със зъби и ловко хвърлят своите греховни мрежи в областта на ума.” Тази бран е по-скоро вътрешна, а не външна. Човек, достигнал до това ниво, възраства в любовта си към Бога и намразва лукавия дори в по-голяма степен.

Трябва също да отбележим, че всеки, който поема отговорна служба в Църквата, който лекува хората и им помага да живеят според Божията воля, също става предмет на жестоки атаки. Това се отнася особено за този, който изучава благочестието на Православното християнство, което е пътят, по който човек може да достигне до обожение чрез благодатта. Такава степен на духовен напредък разкрива всичките лукавства на дявола и знае как да разграничи истинското от лъжливото. Поради тази причина дяволът го атакува още по-ожесточено. Както пише св. Йоан Лествичник: „Онзи, който говори с познание и опитност за духовното, подбужда демоните срещу себе си.”

Дяволът води битка срещу християните, които се борят, поради своята крайна омраза към тях. Това поражда въпроса, защо Бог допуска дяволът да хвърля толкова много изкушения срещу хората.

Светите Отци са дали точните отговори на този въпрос. Преди всичко трябва да отбележим, че дяволът е отделно същество, специфична личност със своя свободна воля. Бог уважава свободата дори на дявола. Господ допуска той да прави злини, но в крайна сметка Той ограничава онова, което дяволът може да стори, чрез покаянието на човека.

В допълнение, св. Максим Изповедник казва, че Бог позволява на дявола да води война с хората поради пет причини.

Първата е да ни научи да различаваме добродетелта от порока, като биваме атакуваме и като самите ние нападаме.

Втората е да добием добродетелта с усиля и болки и така да можем да я запазим без да я губим, на сигурно място.

Третата е да не се възгордяваме със своя напредък в добродетелта, но да се смирим, да осъзнаем, че победата е постигната с Божия помощ.

Четвъртата е да развием крайна нетърпимост към злото.

Петата е да затвърди, че когато достигнем безстрастие, няма да забравим своите слабости или пък силата на Бога, Който ни е подпомагал.

В своята същност войната на дявола срещу хората е от голяма полза за нас. Тя ни учи на много неща относно духовния живот и Божията любов, а също така разбираме и за омразата на дявола.

Като биваме атакувани и отвръщаме, ние добиваме опит. Учениците на Христос станали опитни, след като дяволът подел война срещу тях. Точно преди Своите Страдания Христос им рекъл: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лука 22: 31). Очевидно дяволът, както св. Теогност казва, не забелязва, че „ни удостоява с множество благословения, като изпробва нашата издръжливост, и по-този начин придобиваме още по-прекрасни венци.” Срещу своята воля и без сам да знае, дяволът се самоунищожава и самонаказва чрез тази война.

Дяволът се бори с всекиго от нас в съответствие с духовната степен, до която сме израснали. При някои хора той действа отвътре, докато при други не може да действа така и води бран срещу тях с външни средства. Дяволът има власт над онези, който са предали волята си на него. Св. Йоан Лествичник ни учи, че демоните не добиват сила от това, колко пусто и мрачно е дадено място, а от това, колко е опустошена нашата душа. Когато душата ни не принася плод, тя не може да устои на козните на дявола.

Някои хора твърдят, че са извършили определен грях, защото дяволът ги е накарал насила да го сторят. Демоните обаче не бива да бъдат винени за всичко. Често се случва така, че поради начина ни на живот, самите ние се превръщаме в „демони” и си навличаме беди. Без да положим големи усилия, даваме на демоните власт над нас. Когато някой запитал авва Пимен: „Защо демоните водят война с мен?, той отговорил: „Те не водят битка с нас, докато следваме собствената си воля. Нашите себични желания са се превърнали в демони и ни карат да им се покоряваме.” Дяволът е злосторник, но не може да стори нищо, ако ние сме бдителни. Затова св. Йоан Златоуст пояснява: „Дяволът е зъл, съгласен съм, но към себе си, а не към нас, ако ние бъдем нащрек.”

Когато някой живее без благодатта на Христа, той е напълно незащитен от дяволските атаки. Когато обаче човек е преизпълнен с Христовата благодат, за дявола е невъзможно да действа. Св. Диадох Фотикийски казва, че ако Божията благодат не обитава в човека, демоните се промъкват, подобно на змии, в дълбините на сърцето, приемайки образите на различни страсти, с единствената цел – да отвлекат ума от помненето на Бога. Онзи, който притежава в себе си Божията благодат, дори и дяволът да води война срещу него, не може да претърпи вреда.

Учението на св. Симеон Нови Богослов съвпада с това разбиране. Той казва че, щом като дяволът отпаднал от светлината, той потъмнял и управлява в мрак. Така че всяка душа, която не вижда светлината на живота, „е наказвана от него ден и нощ и е изпоранена, победена, прелъстена, вързана и уязвявана вседневно от стрелите на плътските похоти.” Същевременно, „всяка душа, която е съзряла нетварната светлина, от която тоя (дяволът) паднал, изпитва презрение към него и чрез тази недостижима светлина стъпква владетеля на мрака, подобно на листа, паднали на земята от високо дърво. Той има власт и правомощия в мрака, ала в светлината се превръща в напълно умъртвен труп.”

Най-общо казано, дяволът води война с хората по Божие допущение, но действа основно в онези, чиито души са празни, които не са бдителни и, преди всичко, онези, които не са придобили оръжията на благодатта. От друга страна, онези, които имат Божията благодат, са силни и успяват да стъпчат управника на мрака под краката си, както ние стъпкваме падналите листа. В този случай дяволът няма власт: тя изчезва. Нашата свобода играе важна роля тук. Ако свободната ни воля е отдадена на Бога е и укрепена от Него, макар и дяволът да атакува с външни средства, той не може да действа вътре в нас. Ако обаче свободната ни воля е отдадена на дявола, ние сме подвластни нему и ставаме негови слуги.
(Следва)
източик: www.predanie.bg
 

Още по темата
Още от Нашата вяра

Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

02.08.2018 г. | Мария Алексопуло | Нашата вяра

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието.

Съборна и апостолска…

30.06.2018 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2018 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Какво се случва в центъра