Неделя Кръстопоклонна

Проповед на иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай”, Варна, 3 април 2016 г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В средата на Великия пост ние поставихме кръста средата на храма, за да се покланяме в знак на това, че приемаме изкупителната жертва на нашия Господ Иисус Христос, Неговата кръстна смърт, чрез която Той разпъна всичко плътско, явяващо се основна пречка за нашето спасение.

Ние не винаги имаме отговор на това, как чрез кръста човек може да се спаси. Но днес в Евангелието чухме думите на Христос: "Който иска да върви след Мене, - забележете, - нека да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва”. Страшни думи, братя и сестри. Страшни със своята категоричност. Но това са истинските думи. Ако искаме да вървим след Господа, ако искаме да се спасим и да унаследим вечния живот, който Той ни е открил - нямаме друг път, освен този, който сам Той е извървял. Ако Той на Кръста е приковал греховете на целия човешки род и е победил смъртта, то от нас с тези думи в Евангелието се изисква да направим всичко за своето спасение. А всичко – това означава да се отречем от себе си. Да отсечем всичко онова, което е плътско, което ни разсейва и отклонява по пътя на нашето спасение. От пътя, който ни е открил Христос. Защото ние имаме, както казва св. Григорий Палама, една двойственост – имаме плът и душа. И много често мислим за себе си плътски, като разсъждаваме за своя живот, че той е само тук, и че това, което осмисля живота ни, е което имаме и виждаме с очите си…  Но вярата е това, което се не вижда с очите. Невъзможно е да проумеем вечния живот със своя ум, ограничен поради грехопадението, но дълбоко в сърцето си го чувстваме. Защото никой от нас не е съгласен със смъртта. Затова отричането от себе си, братя и сестри, означава да отхвърлим всичко земно. Да отсечем от себе си тази воля, която ни води към страстите, за да може да живеем по Божията воля. Тази, която винаги ни изправя от нашата падналост и ни води към царството Божие. Но безсилни в своите грехове често ние не сме способни дори да отворим ума си, за да бъде той просветен със светлината на истината. И обръщаме гръб на думите на Христос. И имаме уши и не чуваме, и имаме очи, а не виждаме. С този помрачен ум ние се мятаме като риба на сушата, далеч от живителните води, и се разсейваме в своето ежедневие. А тази наша разсеяност и непостоянство в делата на благочестието за нашето спасение идва от това, че не можем да съзерцаваме величието на Бога. Защото да се отречеш от себе си, е възможно само когато видиш колко е велик Бог.

Затова нека не се отказваме от делата, които Църквата препоръчва, а въпреки нашата немощ, да се молим, да отстояваме в поста, да не отлагаме и да не се отказваме. Защото ако ние не направим сега всичко за своето спасение, кога ще го направим? Кръстът, който Бог ни е дал, братя и сестри,не е, за да ни пороби. А за да може чрез него да укротим своите страсти и похоти. Да излезем от нашата гордост и надменност и да се смирим в трудностите. Затова да не хленчим, а да благодарим на Господа за дадената възможност. Щом Христос доброволно е понесъл кръстните страдания, за да разпъне нашите грехове, колко по-усърдно трябва да се подвизаваме ние, за да укротим себе си. Всички свои грехове можем да разпънем на кръста си, като го понесем с желание и с нагласата за своето спасение. Както казва един голям богослов на ХХ век, кръстът е това, да живееш под сянката на своята съвест - тя винаги ти подсказва твоите немощи, с които трябва да се бориш.

Нека Божието благословение, братя и сестри, бъде с всички вас, и да ни дава Бог сили оттук нататък, като поемем своя кръст достойно за укротяване на своите страсти, да посрещнем радостно светлото Христово Възкресение!