Благословеното царство - 4 част

Четвъртата от беседите за Благословеното Царство беше на тема: „Литургията е тайнство на Причастието” с водещ свещеник Илия Попов. Той подробно изясни текста на Евхаристийния канон, на всяка от 11-те  му части и отговори на въпроса какво всъщност е Църквата в този момент, когато се принасят Тялото и Кръвта Христови, какво е онова тайнствено събитие, когато човекът и Богът се срещат, когато човек приема в себе си Бога.
Във втората част на беседата се включи и отец Василий Шаган и заедно отговориха на зададените въпроси от страна на публиката. Предлагаме откъси от изказванията.

Отец Илия Попов: С думите „Да издигнем сърцата си нагоре” свещеникът подканва народа към молитвено вглъбяване, защото следва тази част от светата Литургия, която осмисля самата служба; призовава всички да участват живо и действено, а не като зрители на някакво театрално събитие… Страшното и велико събитие, на което ставаме свидетели, е животът на Иисус, и то в неговата кулминация – кръстния път, разпятие и смърт и възкресение. Призвани сме да бъдем свидетели не само в смисъла, че сме го видели, а да бъдем свидетели за това пред целия свят. Да бъдем подобни на онези най-близки приятели на Христос, Неговите ученици и апостоли, следвали Го през целия Му земен живот и изпитали радостта при Неговото възкресение. В миналото присъствието на човека в храма се е осмисляло с причастието. И ако някой от верните не се причастявал без някаква основателна причина, той бивал осъждан, защото причинявал безредие в Църквата. Както и тогава, и сега възниква логичният въпрос – ако ние не приемаме в себе си Христос, то кой тогава живее в нас? Но в същото време честото причастяване не е самоцел, а образ на нашия стремеж към Бога. И преди да приемем тази външна форма на често причастяване, ние трябва да се изпълним със съдържание – ако искаме да бъдем с Христос, то трябва да работим за това.

Отец Василий Шаган: Погрешно е да се мисли, че значението на причастието идва от корена „чист”, то идва от „част” и означава да станеш част от Бога, от по-голямата част, да се присъединиш към Него.  Животът на християнина трябва да е причастен към Господа и Неговото царство. Обратното е немислимо. Самото Кръщение предполага единение с Бога, с Христос, в Чието име ние се кръщаваме. Следователно, Литургията като тайнство на нашата причастност, предполага ние да се причастяваме. Затова, както каза отец Илия, е нужно да идваме в събранието със съответната подготовка и желание да приемем Тялото и Кръвта на Христос. Отстъпление от вярата и поражение за нас е да очакваме срещата с Христа само четири пъти в годината. Това значи да живеем като християни, без основната християнска идея – за причастност и единство с Бога и помежду ни. Хванати в капана на малодушието, безпринципността и леността, ние сме загубили вярата, че царството Божие е Благословеното царство, в което се случват всички истински неща. И може би затова и не искаме да участваме в него по време на Литургията. Защото тя е точно това – актуализиране на царството Божие тук, на земята. Вярата, че то е нашият изход към вечността, е невероятен стимул, за да се потрудим за нашето израстване, повод за радост и оптимизъм.

Отец Илия Попов: Обратното на причастието е безучастието. Ако ние стоим безучастни към цялото онова изкупително дело на Спасителя, то тогава какъв е смисълът, че имаме Кръщение, това прави ли ни християни наистина? И може ли тогава да имаме някакви очаквания към Бога? Нужна е сериозна промяна на нашето отношение към духовния ни живот. И времето за тази промяна с всеки изминал ден намалява… Нашата борба не е на живот и на смърт – тя е борба на вечен живот и на вечна смърт. Ако осъзнаваме това, ще направим нужните усилия. (към ВИДЕО)

Още по темата:
Доклад на отец Ивица Тодоров, храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Скопие, на Международния богословски семинар „Евхаристията - център на църковния живот” – Седмица на православната книга – 2014 г. - запис