Благословеното царство - 1 част

На 17 февруари започна катехизационният курс от четири беседи за Литургията, наречен „Благословеното Царство”. Темата на първата вечер беше „Литургията – тайнство на Църквата”. Беседата води иконом Василий Шаган, а негови събеседници – свещениците от морския храм „Св.Николай” – отец Михаил, отец Илия и отец Алексей. Споделяме част от техните изказвания.

Отец Василий Шаган: Древните християни определяли евхаристийното събрание с фразата: „Винаги заедно за едно и също дело”. Какво е това дело? Какъв вид събрание е Църквата? Събрани като Църква, ние се откъсваме от този свят и се превръщаме в нещо различно от него. Ако този свят категорично подчертава нашата индивидуалност и себичност, то в събранието на Църквата ние преодоляваме егоизма си и всеки със своята индивидуалност допълва цялото, като става част от него. Какво се случва по време на Евхаристията, че така ни променя? Светите отци наричат Литургията Тайнство на тайнствата. Във всяко тайнство ни се открива истинският замисъл на Бога за човека и света. В Литургията ни се открива тайнството на събранието, на събирането на народа в Църква. В това тайнство ние помежду си и заедно с Христос ставаме едно цяло и тази цялост определя правдата и истината на нашия живота, неговата истина и пълнота.

Отец Илия Попов: Църквата – това сме ние, когато се събираме да извършим преломението на хляба, когато трябва да се принесе тази жертва. Именно в това се състои самата Църква. Важно е обаче по какъв начин се изявява принадлежността ни към Църквата. Както Христос е събрал апостолите, подобно на житните зърна, от които се получава общият хляб, така и ние всъщност сме част от този общ хляб. Но както при замесването на хляб, не бихме допуснали в него да попадне нещо нечисто, което да го повреди и направи негоден, така отговорно трябва да бъде и нашето отношение към това наше общо дело, каквото е Светата Литургия. А тя е именно това – общо дело. Не само дело на свещеника, като предстоятел в това молитвено събрание, като тайноизвършител, а и наше. Затова участието ни трябва да е на нужното ниво, да бъдем чисти пред Бога, да горим духовно, вътрешно, да се подготвим молитвено за срещата ни с Него. Когато очакваме тази среща, участието ни няма да бъде протоколно и празно.

Отец Михаил Манев: Коренът на думата Църква означава „извикам, призовавам”. Тоест в Църквата влизат тези, които са отговорили на призива, който Бог отпраща към всеки един човек, дошъл на земята. И когато Му отговорим, когато познаем в Него нашия Бог, Този, Който умря за нас и чрез Когото живеем, тогава ние отиваме в събранието и заедно в тази наша любов към Бога ние ставаме съпричастни. Ние изграждаме Църквата не само като тяло, но преди всичко като общение в любовта. Едва когато разберем себе си като част от множеството, дошло на призива на нашия Бог, и че сме отговорни за другите до нас, без които не можем да се спасим, бихме могли да се наречем съпричастни… Имам една мечта – да нямаме нужда от хор в храма. Ако погледнете текста на Литургията, ще видите, че в отговор на свещеника отговаря не хор, а народът. Народът казва: Амин! И в миналото народът наистина е участвал и е казвал всички тези молитви и наравно с епископа е служил Литургията. Като един разговор между тримата – народа, свещеника и Бога. Когато това се получи в пълнота, тогава бихме могли да се наречем и народ Божий.

Отец Алексей Атанасов: Спомням си преди, когато съм влизал в храма по време на служба, всичко ми беше непонятно и дори неприятно. Когато обаче човек повярва в Бога и започне да Го обича, стига до момента, когато се замисля над думите на апостол Павел за Тялото Христово и дали да бъде част от Църквата. Така стига и до момента на осъзнаването, че когато влезем в храма на Светата Литургия, ние сме като апостолите в горницата, когато призовавали Светия Дух да слезе над тях. Такива иска да ни види Христос – да сме заедно и в единна молитва. Това е радост за Бог Отец – да види, че ние от любовта си имаме единство да направим това събиране в храма. Когато идваме на Литургия, ние се стичаме от всички краища на града на едно място в храма. И ако идваме с такова осъзнаване, че наистина думите, с които започва всяка Литургия, са верни: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух”, то в този момент ние ставаме част от това Царство. Още повече, ако се включим с молитви и отговаряме на възгласите на свещеника, както каза о. Михаил.