Да не отлагаме лечението. Четвърта неделя на Великия пост

„Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!” (Марк 9:24)

Проповед на отец Алексей, храм „Св. Николай”, Варна, 10 април 2016 г.

Братя и сестри,
Не зная дали ви направи впечатление в днешното Евангелие разговорът между бащата на момчето и Христос? Този човек вече е чувал за многобройните чудеса, извършени от Спасителя, и идва с надежда, че по някакъв начин Той може да помогне и на неговия син. Но обърнете внимание какво казва Христос на бащата: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Синът Божий е знаел, че в него има съмнения и затова го предизвиква с тези думи. За да се обърне наистина, както и става – бащата със сълзи на очи извиква: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми”.

Ако се замислим, братя и сестри, всеки от нас ще си спомни, че е молил Бога за нещо, което не е в естествения ред на нещата. Било то за човешките ни болести, или за нещо друго, трудно решимо или невъзможно от наша гледна точка. И точно съмнението, че Христос може да ни помогне, трябва да преодолеем. Защото нашите съмнения пречат на Бога да се намеси. И когато някой ми е казвал, че има съмнения, аз винаги цитирам думите на св. апостол Иаков: „който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Иак. 1:6-7).

Следващият важен момент е въпросът на учениците, които питат Христос: „защо не можахме ние да го изгоним?”, на което Той казва: „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк 9:28-29). Всеки от вас, който идва редовно на църква, знае, че са верни думите на св. апостол Павел за нашата борба, че тя не е само срещу плът и кръв, срещу хора като нас. Поднебесните духове на злобата също влияят на нашите мисли и поведение и ни подтикват към нашите страсти. И тук възниква един съществен въпрос. Много хора, които са повярвали, че Бог наистина съществува и че Христос е Син Божи, си казват: „Знам, че правя грях, но ще се покая някой ден. Ще опитам да се преборя с това”. Но годините си вървят, младостта отминава, идва средната възраст, наближава и старостта и силите на човека намаляват. Братя и сестри, не бива да отлагаме лечението, ако знаем, че имаме дадени страсти и вършим грях. Да мислим, че в последния миг ще се покаем. Не бива да се разсъждава така. Именно постът и молитвата към Бога са лечението. Духовният пост, като се молим, и телесният пост.

Да молим Бога, братя и сестри, да ни избави от нашите страсти. Да не чакаме последния момент, а да се покаем и да спазваме заповедите Му. Защото не знаем в кой момент Той ще поиска душата ни. Амин!

Още по темата: "Чувствителното място на Бога" - протопр. Николай Лудовикос (pravoslavie.bg)
Проповед на отец Михаил - тук