Помогни на нашето неверие

Проповед на протойерей Михаил Манев в Четвъртата неделя на Великия пост, храм „Св. Николай”, Варна, 18 март 2018 г.

Възлюбени в Господа насилници на царството Божие,

Вече четвърта неделя минава, откакто се намираме в поста, в онова състояние, в което ние сме изправени пред себе си като стражи, за да победим самите нас и да можем да застанем там, на Христовото Възкресение, и заедно с ангелите да славим Господа. (…)

Пътят е много труден, ала не сме сами. Христос го е извървял преди нас и ние само трябва да следваме Неговите стъпки. Затова и чухме призива на Христос, Който казва: Ако искаш, вземи кръста си и Ме следвай. В Неговата благост Той не ни заповядва, не изисква, няма императивна форма, в която да ни задължи да го направим. Казва само: Ако искаш. Ако искаш ти да се спасиш, следвай Ме с твоя кръст. И ето, в тази 4-та неделя на Великия пост чуваме други думи на Христос: Вярваш ли, че Аз мога да направя това?

Христос, слизайки от планината Тавор, където се преобразил, където показал Своята божествена същност, намира учениците си да се препират с езичници и фарисеи. Да си губят времето, да не го оползотворяват по предназначение, а както се казва в църковнославянския – в словоблудство. Безплодно движение на езика.

Бащата на бесноватия обяснява какво е станало. Природата на беса е една – опитва се да убие сина му… То бесовете нямат градивност, нямат нищо, те искат само да разрушат, да унищожат, да погубят… И тук виждаме съмнението на бащата: Ако ти можеш нещо, стори.

Сякаш е ясно, че ако учениците не могат, то и учителят не може. Ако ние сме безплодни тук в храма, то ясно е, че сме празни, ясно е, че Христос не е с нас, ясно е, че не сме Негови, а сме нечии други…

Ала Христос казва: Ако повярваш, всичко е възможно. Как само звучи да кажеш това на родител, който е довел детето си с надежда при тебе! Как може да кажеш, че всичко зависи от този родител? Нищо не зависи от тебе, а всичко е събрано в неговото сърце, в неговата душа. Ако той повярва, че Бог може да направи чудото с неговия син, то всичко това е възможно.

Колко пъти ние се изправяме тук да се молим? И колко пъти го правим със съмнение? Съмняваме се, че не сме готови, че молим за глупости, за недостойни неща, съмняваме се във всичко. Сякаш не вяра имаме в себе си, а сме изтъкани от съмнения. Съмняваме се в този свят, съмняваме се в Бога, съмняваме се в себе си дори. И когато Христос ни казва, - Ако повярваш, всичко е възможно с тебе, - ние навеждаме глави. Но не защото не вярваме, а защото не знаем какво да отговорим. А Христос се нуждае в нашата молитва само от едно – от осъзнатата истина. Ние да осъзнаем от какво имаме нужда (…)