Време на подвиг

Проповед на отец Илия Попов в Четвъртата неделя от Великия пост – на преп. Йоан Лествичник, 7 април 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Защо е толкова важен постът в нашия християнски живот? Какво всъщност ни дава той? И какво представлява самият пост? Някой беше казал, че когато човек пости, прилича на войник, който внимателно бди върху своите мисли, чувства, думи и дела – върху всички онези процеси, които текат в неговата най-тънка вътрешност, и се бори с онези, които го повлекат не към спасение и любов към Бога и ближните, а към вечна погибел. И наистина този човек не е сбъркал, защото това определение за поста в много голяма степен съвпада с онова, което светите Отци ни учат.

Когато ние се ограничаваме в храната, когато внимаваме за нашите мисли и чувства и какво гледаме, и какво вършим, къде ходим – тогава, въздържайки се от всякакви зли дела, ние потискаме поривите на плътта и тя започва да се подчинява именно на духа. Неслучайно отците-пустинници наричат душата господарка, а плътта – слугиня. Но когато, за съжаление, ние слушаме призивите на плътта, тогава господарката става слугиня, а плътта започва да господарува над онова нетленното, вечното, което Бог е сътворил, над онази разумната, чувстващата част от нас самите – душата.

Именно за да се предпазим от това, е назначен постът. В него ние размисляме какво всъщност ни отделя от Бога. Каква наша страст ни пречи н нашето спасение… Можем да споменем много неща, но три са основните, както ги определя и св. Йоан Лествичник, на когото Църквата е посветила четвъртата неделя от Великия пост, а именно: себелюбието, сластолюбието и сребролюбието – върху тия трите се градят всички останали страсти. (…)

Всеки един грях ие някакъв вид зависимост, която ние имаме към падналите духове. И днес в Евангелието виждаме един случай, който Църквата представя на нашето внимание и ни дава рецептата срещу тяхното въздействие, а именно поста и молитвата. Виждаме крайната фаза на жалкото състояние, до което може да достигнем, при което волята на човека може да бъде напълно пленена, личността му потисната и чрез него да се изявява само врагът на човешкото спасение. (...)

Постът и молитвата, казват светите Отци, са двете криле на нашето спасение. Нека не пропускаме това благодатно време на подвиг и да се изправим срещу страстите, които ни мъчат. (...) И освободили от плен своята воля, да следваме Божията воля за Негова слава и наше спасение. Амин.