Прошката ни дава надежда

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Сиропустна – на всеопрощението. 10 март 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В навечерието на Великия пост Църквата ни призовава с днешното Евангелие да преобразим целия си живот. Защото днешното Евангелие, братя и сестри, е като свидетелство за радост, свобода и надежда. И тази радост, както чухме, може да започне с прошката, към която ни призовава Христос. Защото, когато ние, в своите неприязнени чувства един към друг, пораждаме в себе си омраза, а тя на свой ред поражда печал и злоба, се сковаваме до такава степен, че радостта дори и да се опитва по някакъв начин да проникне и да избие в нас, не може. Затворили сме се до такава степен, че за радост дори и не помисляме.

Прошката е добродетел, даваща право дори на тези, които са ни обидили, да се изправят, да се възродят и обновят от своето падение. Добродетел, която отваря вратите към свободата и радостта. Затова, когато не можем за простим, изпитваме тежест в сърцето си, разрушителна болка и се затваряме в себе си. А за да простим, братя и сестри, трябва да повярваме, че дори тези, които са ни обидили, имат в себе си тази искра, която може да бъде раздухана до огън. Аз не вярвам, че хората, изпаднали в грях, са изгубили надежда за спасение. Не мога да повярвам, че са изгубили цялата човечност в себе си. В дълбокото им сърце сигурно е жив онзи залог, който Бог им е дал и който може да бъде възроден. Но това възраждане много по-лесно започва, когато падналият човек вижда, че хората около него са способни да му повярват и могат да го обикнат дори такъв, какъвто е.

В своите различия ние не носим само своите индивидуални особености. За съжаление в своите различия ние носим и белезите на своите грехове, поради което мнозина не ни обичат и ни обръщат гръб, живеем в липса на любов и залиняваме. Но колко по-различен би бил светът и човечеството, ако ние въпреки своята затвореност успеем поне малко да открехнем в себе си това, което ще ни накара да видим в другия залога, който Бог е вложил в него. И затова, като ни призовава Бог да се научим да прощаваме, в тази прошка има истинска надежда. И поста може да приемем като лекарство за нашето духовно лечение. Да го приемем с радост, защото в поста може да се научим да събираме другите богатства, които не изтляват, а пребъдват във вечността. Тях може да събираме в своето сърце, които да покажем, заставайки пред Бога.

Постът е време, в което може да осъзнаем своята свобода. Не бъдете роби на стереотипи или на някакви страхове. За разлика от нас, човеците, Бог е отворил Своите обятия за всеки един от нас и най-вече, забележете, за грешниците, заради които е и дошъл в този свят. За да ни отърве от греха и от смъртта. Затова няма от какво да се страхуваме в надеждата на нашия Бог. Или, не дай Боже, да изгубим надеждата за себе си. Бог, който е Бог на радостта, ни призовава дори в своите земни трудности, в надеждата на Него да бъдем радостни.

Затова нека в началото на поста да тръгнем с прошката един към друг и да се въоръжим с вяра в Бога, с надежда на Този, Който ни обича. Амин!