Творчество е делото на Прошката

Проповед на о. Василий Шаган, 13 март 2016 г, варненски храм "Св. Николай", Неделя на Прошката

Навечерието на Великия пост, Неделя на Всеопрощението, когато сме се събрали заедно в тази обща служба, е време да застанем пред едно много голямо предизвикателство. Защото чухме Евангелието на Христос, който казва: „Не събирайте съкровища на земята, а събирайте съкровища на небето.” Защото съкровищата, които събираме на земята са много уязвими – днес ги има, утре ги няма. По думите на Христос, ръжда ги яде, молец ги разяжда и крадец ги подкопава и краде.

Съкровищата, които можем да съберем на небето, братя и сестри, нищо не може да ги разяде и никой не може да ги открадне. Защото тях можем да съберем в нашето сърце, за да ги покажем на Господа, когато застанем пред Него в предверието на неговото божествено царство. Какви са тези съкровища, които Христос ни призовава днес да събираме на небето? А и Църквата в предверието на Великия пост ни казва същото. Да се постараем да променим себе си и чрез въздържанието, забележете, чрез покаяние, чрез особено вглъбяване в Словото Божие. Да се научим на нещо, чрез което да имаме радост. Свикнали сме да се радваме на неща, които са видими, които веселят по някакъв начин душата ни, а и с вино много често увеселяваме сърцето си.  Или с храна. А тук Църквата ни казва чрез пост да се научим да се радваме. И това означава да се опитаме да станем такива, че да се радваме на това, което можем да придобием или да намерим в своето сърце. Църквата днес ни призовава чрез думите на Христос да се научим на въздържание, на търпение, на кротост, на любов, на милосърдие, на състрадание, да се научим на вяра, да се научим да се надяваме на Господа и да се научим да си прощаваме един на друг.

Какво е Прошката? Това, братя и сестри, е да превъзмогнем  всякакви човешки дребни сметки, които имаме помежду си, всякакви човешки дела, които ни причиняват неприязън, дрязги, гняв, озлобление. И ние наистина влизаме в такива, когато някой ни е обидил или не ни е върнал дълга, или някой е казал лоша дума за нас, или ни е наклеветил – уж  недребни, но всъщност много дребни разпри – и сърцето ни става едно тежко и винаги способно да изригне в гняв. Това се случва много често с нас. А да простиш, означава да оставиш всички тези сметки между нас – на Господа. Да простиш, означава да пуснеш Бог в своя живот и Той да стане съдия в него и в твоите взаимоотношения. Затова нека, ако имаме такива неприязнени чувства помежду си, да се опитаме от днес  полека-лека да ги изоставяме. Но да ги изоставяме не в някакво равнодушие, а да оставим всичко в ръцете на Господа. Той може по най-добрия начин да разсъди, да постави нещата на свои места и по най-добрия начин да докосне и облагороди нашето сърце. Така ние наистина ще можем великодушно да простим и да превъзмогнем всяка обида, всяка омраза, всяко лошо чувство. Всички разбирате, че това не може да стане от раз, точно днес, в деня на прошка, изведнъж от гневливи да станем добродушни. И изведнъж да простим. Едва ли някой се залъгва, че ще може по този начин това да се случи, като с магическа пръчка. Едва ли ще можем от утре ще станем абсолютно различни. Не бива да се залъгваме.

Творчество е делото на Прошката. Това е едно дълбоко вътрешно творчество, с което е хубаво да се заемем от днешния ден. От днес и по време на поста ще се опитваме да се разграничим от всичко светско и да оставим на втори план храната и онова, което ни е забавлявало досега. Казвам, на втори план, за да поставим на първи мисълта и делата за своето спасение. Чрез въздържание, усилена молитва и пост, което най-вече трябва да означава, че ние ще бъдем през това време много бдителни, много внимателни, на пост относно своето спасение.

Ако започнем от днешния ден, братя и сестри, да се подвизаваме в полза на своето спасение, в полза на своята чистота, като очистваме от себе си всяко скверно нещо, като се опитаме да оправим сметките помежду си с помощта на Господа, като оставим някои неща Той да ги разсъди, ще можем в този немалък период, 40 дни и заедно със Страстната седмица – да направим един малък подвиг към Господа. Така ще можем да се придвижим малко към Него, а и по този начин да познаем себе си в една различна светлина, която не е помрачена от житейските ни страсти, търсения, преживявания, похоти, а светлина, която идва от Господа като мир, като Слово, като призив за покаяние. И, разбира се, като молитва, която е постоянно общение с Господ. Нека да не се отчайваме, а така, както казва Христос, от днешния ден да намажем косите си с масло, да направим лицата си светли и да не бъдем като фарисеите, които постят намръщени. Да влезем в поста с надежда за своето очистване. Какво означава това? Това означава, че ето, дойде времето, дойде тази възможност, в която ние ще можем по друг начин да размисляме за себе си. Дойде благословеното от Бога време, което сме доживели, и слава Богу за това, в което ще можем да помислим за своето спасение.