Как да простим?

20.02.2018 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделя Сиропустна - на взаимното опрощение, храм „Св. Николай” Варна, 18.02.2018

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа събрание на светии,

Ето, че ни предстои да прекрачим прага на Великия пост. Момент, в който сме изправени пред себе си. Време да предизвикаме себе си, да надскочим себе си, да положим усилия да бъдем не такива, каквито сме обикновено, а да се държим така, както Христос изисква от нас, както Христос ни повелява. 45 дена, в които да бъдем християни, да бъдем Христови. И този момент започва с прошката. Христос не е заповядал да прощаваме никому нищо. Христос дори не изисква от нас да даваме или искаме прошка. Той казва само : Ако искаш. Ако имаш нужда. Ако желаеш да бъдеш опростен. Ако живееш грешен живот. Ако осъзнаваш себе си като човек, който трудно изпълнява Христовите заповеди. Ако всяка сутрин и всяка вечер желаеш Бог да ти опрости твоите съгрешения, които вършиш спрямо Него, то преди това трябва да простиш на онези, които вършат грехове спрямо тебе, на онези, които те мразят, които не те обичат, които те хулят, които те одумват, които са недостойни за твоята любов, които са по-нисши от тебе и са нравствено несъвършени… На тях трябва да намериш сили да простиш. Да намериш сили да кажеш: Простено ви е! И това „простено” да изпълни цялото ти съзнание и да означава, че оттук нататък те са чисти пред тебе и са твои братя в Христа. Достойни са за Царството Божие толкова, колкото и ти. И само ти трябва да искаш прошка от Бога, защото единствено ти си останал несъвършен. Защото на всички други ти си простил… А ако не си, ако не можеш, то е, защото не искаш. Не намираш причина да го направиш, защото ти си много повече от тях… Как да се наведеш? Как да смириш себе си? Нали твоята гордост не ти го позволява… Но ако искаме нашият Отец да ни прости, трябва да намерим сили ние да простим на тези, които са срещу нас, против нас, с думи и с дела.

Много неща могат да се кажат преди Великия пост, ала сякаш един грях изпъква между нас, християните – грехът на осъждането. Да виждаш недостойнствата на брата си, колко той е… и колко ти си велик… На теория всички знаем, че когато брат ни е паднал, трябва да се наведем и да го вдигнем, за да има кой да вдигне и нас, когато сме в калта. Ала процесът на навеждането, на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище. (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра