Духовно просветен център

Фантазия и въображение (2)

26.08.2020 г.
www.pikist.com
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Продължение на 1 част

Последиците от фантазията 

Въз основа на всичко, което казахме досега, мисля, че е очевидно, че непрестанно развиваната фантазия създава много усложнения в нашия духовен живот. Във всеки грях се крие развинтена фантазия, а тя винаги е извор на усложнения, защото разболява душата и така я води до непрекъснатото пропадане. Бих искал да посоча две големи и страшни последици от фантазията.

Първата последица е изкривяването на целия духовен живот и довеждането на човека до самообожение. „Както демонските изображения, така и тези, които човекът сам си създава, могат да му влияят и да го преобразяват, но едно е неизбежно, всяко изображение, сътворено от човека или вдъхновено от демоните и прието в душата, помрачава духовния облик на човека, създаден по образ и подобие Божие. Действието на фантазията в крайна сметка довежда до самообожение на творението, т.е. до приписване на божествен принцип на самата човешка природа. Оттук произхожда и понятието „естествена религия”, т.е. обожествяване на човешкия разум, което неизбежно придобива пантеистичен характер” (Архимандрит Софроний).

Така наистина се изопачава целият духовен живот. Тъй като помислите играят голяма роля за духовното състояние на човека, съвсем ясно е, че помислите, които са свързани с фантазията и с демонската фантазия, ще изопачат целия духовен живот. Човекът достига дотам, че открива в себе си божествени черти, и тъй като вижда такива черти и в другите творения, той постепенно става пантеист. Всички представи (идеи, понятия и схващания, с които си служи, придобиват такъв пантеистичен характер). А самообожествяването е най-големият грях. В този грях е паднал Адам и в резултат на това се е изкривил целият му вътрешен и външен живот, от което има толкова страшни последици. Самообожествяването, т.е. „откриването” на божествен принцип в нас самите, всъщност е ново падение за човека, подобно на Адамовото. Към това спадат освен другите и осъвремените „естествени религии”, включително и различните „медитации, йога и др.”

Втората последица, която се надгражда над първата, е в това, че фантазията предизвиква различни психологически аномалии и дори халюцинации. Когато човек развива фантазията и мечтанията си дори и за духовни неща, и особено когато го прави с години, това изопачава целия му духовен живот, а често се получават и психични отклонения. До такова състояние човек достига чрез така наречената „медитация”. „Използвайки въображението си, човекът създава в ума си визуални представи за живота на Христос или за други подобни теми. Към това прибягват обикновено новоначалните или неопитните подвижници. Този, който се моли мечтателно, не затваря ума си в сърцето заради вътрешното трезвение, но свързвайки го с визуалната престава за божественото, както си мисли, довежда себе си до психическа възбуда, която при по-силна концентрация може да предизвика специфичен патологичен екстаз. Такъв човек се радва на „своите постижения”, доверява се на такива състояния, развива ги, приема ги за духовни, възвишени и ги приписва на благодатта, мисли си, че вече е свят и е посветен в Тайните Божии, а накрая достига до халюцинации и сериозни психически смущения или в най-добрия случай остава „в прелест” и прекарва целия си живот в един измислен свят”(Архимандрит Софроний).

Така се стига до прелест и ерес, а това са демонски състояния. И както се вижда, тогава човек е душевно болен. Всеки прелъстен и еретик, който развива своята фантазия, се разболява душевно. Това е умъртвяване на душата. Свети Григорий Синаит казва, че когато умът създава фантазии, тогава „унищожава и малката духовност, която има от Бога, и става мъртъв”. Затова има опасност този, който се занимава с фантазиите си, да се лиши от малкото благодат, която има, и може да „изгуби паметта си”. Измамен от фантазията, такъв човек може да полудее, и тогава така нареченият „безмълвник” става „фантаст, а не исихаст”.

Монашеското предание познава много такива подвижници, които нарича прелъстени, точно защото не са внимавали по такъв важен въпрос като фантазията. Те са изгубили не само спасението си, но и разума си.

И в обществото виждаме много такива случай. Срещаме хора, които активно развиват своето въображение и страдат от вътрешно неспокойствие, защото нервните болести и мозъчното раздразнение са ясен признак за прекалено развито и раздразнено въображение.

Авва Пимен разказва, че познавал монах, който толкова се борил с дявола заради фантазиите, че един път видял как брат му съгрешава с някаква жена. И когато вече не е могъл да понася да гледа това, доближил се да ги бутне с ръка и да им каже: „Стига вече, какво си мислите?”, изведнъж се оказало, че това са житни снопове. Там нямало хора, а това било дяволска измама.

Авва Илия също разказва как един брат видял как друг монах скрил кратунка с вино в пазвата си, а аз, казва той, за да посрамя демоните и да покажа, че това е само видение, казах на брата: „Направи, каквото ти казвам, отвори дрехата си”. И когато той отвори дрехата си, се оказа, че няма нищо скрито, и така доказал, че това било демонско действие.

От тези два примера не се вижда дали Авва Пимен и Авва Илия са успели да открият тези сатанински действия въз основа на собствения си опит. Приведох ги, за да покажа, че е възможно не само от сатанинско действие, но и от разпалване на фантазията да виждаме несъществуващи неща и да имаме халюцинации. Както наркоманът под влияние на дрогата има халюцинации, така и човек с разпалена фантазия вижда несъществуващи неща и има халюцинации.

Фантазията и молитвата

Стигнахме до въпроса за отношението между фантазията и молитвата. Досега казахме някой неща, но тук ще направим по-сериозен анализ на тази тема.

Молитвата, и особено така наречената чиста, сърдечна молитва, трябва да бъде свободна от фантазии. Умът, който е под влияние на фантазията, не е способен да достигне чиста молитва. Молитвата на такъв ум е нечиста и изпълнена с образи и фантазии.

Свети Калист и Игнатий Ксантопули казват, че фантазията се противопоставя на чистата молитва и на неразсеяното умно дело: „Проклетият много се съпротивлява на чистата и сърдечна молитва и на събраното и неразсеяно умно дело”. Преподобните отци учат, че всеки, който иска да се моли чисто, трябва „с Божията помощ да се моли без фантазии, без представи, без впечатления, със съвършено очистен ум и изчистена душа, напълно отдадено”. Не трябва да изграждаме сетивни представи за Бога. Умът трябва да бъде очистен и да няма нищо тварно в себе си. Единствено тогава може да се развие чиста сърдечна молитва. Свети Нил подвижник съветва: „Застани на стража и, пазейки се, пази своя ум от помислите по време на молитва”, и допълва още: „По време на молитва по никаква причина не приемай никакъв образ или облик”. На друго място отново учи, че молейки се, не трябва да изобразяваме в себе си Бога: „Не изобразявай Бог в себе си, докато се молиш, нито допускай твоят ум да се оформи според някакъв образ, но към нетварното пристъпи нетварно и ще разбереш”.

Необходимо е внимание, когато става въпрос за радостта, която изпитваме по време на молитва. Фантазията се развива най-често при тези, които живеят в манастирите и се молят с цялото братство. Св. Йоан Лествичник казва: „радостта, която преживява при молитва монахът, който живее в общежитие, е нещо съвсем различно от радостта на тези, които се молят в безмълвие”. Първата може да е донякъде плод на фантазията, а втората е „пълна със смиреномъдрие”. Затова най-удобна е кратката молитва „Господи, Иисусе Христе, помилуй мене грешния”, която трябва да се изговаря без никакви визуални представи, а само с голямо и дълбоко покаяние.

Знаем, че когато човек се моли чисто, приема озарение и просветление от Бога. Озарението не е нещо друго, а Божията благодат, която влиза в човека чрез чистата молитва. Свети Диодах Фотикийски казва, че единствено когато „умът се изпразни напълно от всичко и така стои без никакъв образ, се излива блажената светлина на божеството”.

Когато човешкият ум е без никакъв образ, когато не приема никакви картини, тогава приема просвещение от Божието величие. По време на молитвата умът трябва да бъде изчистен от всяка мисъл. „Мисълта за Бога не може да се намери сред мислите, които формират образи в ума, а между тези мисли, които не правят образи”. Затова, докато се моли, човекът трябва напълно да се отдели от мислите, които придават облик на ума му. По време на молитвата трябва да се изгонва всяка мисъл. Очистеният ум „се нарича престол Божий” (Свети Калист и Игнатий Ксантопули).

Светите Отци съветват да се молим с голямо внимание, защото може да се случи, докато човек се моли спокойно и чисто, изведнъж да му се яви някакъв непознат и чужд образ от дявола и да принуди човека да го приеме, като че ли е от Бога, и така човекът може да падне в самомнение и гордост. Това е дяволски капан. Преподобният Нил Подвижник пише: „Пази се от капаните на противника, защото се случва по време на чиста и спокойна молитва да ти се яви странен и непознат образ с намерение,ако приемеш, че е от Бога, да те въведе в самомнение, защото нарочно ти се е открил изненадващо, за да те убеди, че е от Бога”. Бог, разбира се, е „безмерен и без облик”. Има много белези, по които се различава дали видението е от Бога, или от дявола, но светите Отци съветват да не приемаме никаква мисъл и никакво видение, докато се молим. Ако видението е от Бога, Той знае как да ни увери в него.

А свети Йоан Лествичник съветва: „Не приемай никаква сетивна представа по време на молитвата, за да не загубиш ума си”. Трябва да отхвърляме всяка сетивна представа и всяка фантазия по време на молитвата. Както казват светите Отци, несътворената светлина е без облик, единна, несмутена, безцветна. Дяволската светлина е съвсем друга, но мисля, че не трябва да разглеждаме тази тема в тази глава.

Фантазия и богословие

Вече показахме, че чисто богословие може да развива само човек, който очисти въображението на душата си. Както казва св. Максим Изповедник, този, който премине през очистването (освободил се е от насладата и болката), който е преминал през просвещението (освободил се е от незнанието и забравата за Бога) и който се е освободил от образите на фантазията, придобива чисто богословие и бива въведен в тайните на чистото Богопознание, а неговият ум става възприемчив за божествените енергии.

Тъй като познаването на Бога е съзерцание на нетварната светлина, светите Отци подчертават, че „блажената светлина на божеството” се излива, когато умът се освободи и когато няма никакъв облик (преп. Исихий Йерусалимски). Тогава човешкия ум действа „според своята природа” и се насочва „към съзерцание приятно, духовно и боголюбиво”(преп. Исихий Йерусалимски).

Богослов е този, в когото чрез Светия Дух обитава Самият Троичен Бог. Но тъй като Бог не обитава в ръкотворни храмове, „така и в имащите външен облик на нещо сътворено, храмове на ума”, както казва св. Василий Велики, чието учение излагат св. Калист и Игнатий Ксантопули. Когато човешкият ум блуждае по представите и образите и се пръска чрез сетивата, тогава ражда „разнообразно знание”. Така учи и св. Григорий Палама, като казва: „Умът ражда объркано /смесено/ знание, защото блудства чрез фантазиите на душата и чрез сетивата”.

Светите Отци обаче говорят за два вида съзерцание: съзерцание по благодат и естествено съзерцание, и учат, че колкото е далече изток от запад, и колкото е далече небето от земята, и колкото душата е по-възвишена от тялото, толкова е голяма и разликата между тези два вида съзерцание. Съзерцанието по благодат е по-възвишено, защото се ражда в сърцето „от самия Бог като личност”, и неговата енергия като благодат се предава на цялото тяло. Естественото съзерцание е по-ниска степен и то се ражда от „външното чрез наблюдение на Божия промисъл в устройството на света и на съвършенството на творението, т.е. въз основа на заключенията и изводите, направени с помощта на въображението, и на събираните дълго време отвсякъде впечатления, които после се сливат в една единна представа за истината, и така човекът напредва в доближаването към Бога”. С други думи, съзерцанието по благодат се ражда в сърцето от самия Бог, а естественото съзерцание се получава от разглеждане на съвършенството на Божието творение и на Божия промисъл и домостроителство. Естественото съзерцание винаги съдържа елемент на фантазия. Съзерцанието по благодат, което е по-съвършено, е чистото съзерцание на Бога, което може да се нарече апофатическо богословие.

Всъщност, както казва св. Исак Сирин, нашата душа има две очи. С едното око виждаме това, което е скрито в природата, и това е естественото съзерцание, а с другото око съзерцаваме славата Божия, когато Бог ни дари това съзерцание по благодат.

Пророците не са богословствали, като са използвали фантазията си, а Бог се е откривал в сърцето и в ума им. Св. Василий Велики казва, че пророците „са виждали духом, уподобявайки се на божествената мисъл”, и както учи св. Григорий Палама: „Св. Дух, като се всели в ума на пророците, като използва божествените мисли като материал, в него чрез Себе си открива бъдещето, а чрез тях и на нас”. А ако някой казва, че пророците, са виждали във въображението си бъдещето като образ, това трябва да се разбира в смисъла, в който говори св. Григорий Палама, защото „божественото много се различава от нашите човешки представи”.  Бог няма представи и образи, предизвикани от въображението, както изтъкнахме вече. Бог е чист ум.

В заключение, можем да кажем, че Бог открива Своята тайна в сърцето и ума на пророците, а разумът с помощта на съответното възпитание, което може да включва някакви образни елементи, може да изразява това откровение. Но трябва да кажем, че това откровение няма никаква връзка с въображението. Богословите нямат изображения, създадени от въображението (сетивни представи и образи, сътворени от въображението). А така наречените „символи” в богословието не са само символ или символични събития, а са действие, което произхожда от самата божествена природа. Във всеки случай пророците, на които Бог се открива, не изобразяват Бога в ума си, а Бог се открива в чистото им сърце.

Как да се освободим от фантазията?

От всичко казано досега става ясно, че трябва да се освободим от „нечистата фантазия, както я наричат светите Отци.

Преди всичко е необходимо да се борим срещу производните на въображението. Както казва св. Никодим Светогорец: „по-голяма власт и сила над човека имат страстните изображения (представи и образи) във въображението, отколкото самите сетива”, защото, за да извършат сетивата грях, са нужни обектите на насладата и различни други условия, докато фантазията действа и без обектите, а понякога и дори когато сетивата са в покой.

След това е необходимо въобще да не приемаме сетивните представи и образи, които се раждат във въображението. Когато забележим, че въображението ни работи, трябва веднага да го спрем. Свети Диодах пише: За да придобием голяма добродетел, е достатъчно да не вярваме на никаква фантазия”. Светите Отци съветват също не само да не приемаме помислите, но и да не вярваме дори на това, което виждаме с очите и си и чуваме с ушите си. „Дори ако нещо видите с очите си, не го приемайте просто така” (авва Илия). Авва Пимен освен това заповядва: „Не свидетелствайте дори и да сте докоснали със собствените си ръце”. Следователно е необходимо не само да настояваме да не приемаме това, което ни казват помислите, но трябва да отказваме да вярваме на сетивата си, защото е възможно дяволът да ни изкушава чрез тях.

А ако към нас дойдат дяволски фантазии, не трябва въобще да се смущаваме. Не трябва да се смущаваме и ако дявола ни пречи по време на молитва. Преподобният Нил Подвижник казва, че дори да видиш насочен срещу себе си гол меч или фенер пред очите си, или някаква страшна и кървава картина, не се смущавай”, не се страхувай”, въобще да не трепва душата ти”. Следователно няма никаква нужда да се смущаваме, а трябва добре да се изповядаме, да се помолим на Христос и тогава всичко ще изчезне.

Има ситуации, особено в началото на борбата, когато не можем напълно да изгоним въображаемите образи, но тогава трябва поне да ги преобразим на добри. В това всъщност се крие отново опасност, защото ако останем дълго време на това ниво, могат да ни се случат и други психосоматични проблеми. Но свети Калист и Игнатий Ксантопули ни учат, че трябва да отхвърлим изцяло всички порождения на въображението: „Фантазията трябва да се отхвърли изцяло”. Ако не можем да постигнем това нито с покаяние, нито със смирение и съкрушение, тогава срещу нея трябва „да направим някакъв добра и подходяща фантазия”. Но това трябва да се прави много предпазливо, в самото начало на духовната борба и с намерение бързо да изоставим този метод. Тъй като фантазията до голяма степен е свързана с болестта на душата и съществуването на страстите, изцелението от нея се постига успешно чрез усилията да излекуваме душата и да се освободим от страстите. Защото, както казва свети Максим: „Когато душата е здрава, тогава вижда как и в съня й идват чисти и несмущаващи образи”. Освен всичко това най-вече е необходимо да се трудим да пазим ума си. Това на езика на Новия Завет и на светите Отци се нарича трезвение. Свети Калист и Игнатий Ксантопули пишат, че умът като неделимо цялостно и съвършено същество трябва да опазваме „чисто и светло” и да го пазим „отделен и отдалечен от нея, т.е. от фантазията”. Пазенето на ума е много добър начин да се освободим от натиска на различните творения на фантазията. А трезвението познава само един метод: внимателно следене на фантазията, за да не може дяволът да напада и да прелъстява ума чрез помислите, които идват от фантазията (преп. Исихий Йерусалимски).

Най-успешното средство за освобождаване от фантазията е покаянието. Човек може да изчисти въображението си само чрез дълбоко покаяние. Светите Отци говорят много за покаянието. Фантазията се изгонва от „действието на покаянието и съкрушението, плача и смиреномъдрието (смирено мислене за себе си)” (свети Калист и Игнатий Ксантопули). Покаянието е съпроводено от болка и плач. Плачът изгаря всеки антропоцентричен поглед към живота.

Ако освен това човекът се бори да спазва Христовите заповеди, тогава се освобождава от застрашителното и изопачено състояние, в което го вкарва фантазията, и от сетивните представи и образи и техните производни в неговото въображение. Спазването на Христовите заповеди представлява усилие да спазваме Неговите заповеди и чрез тях да стигнем до обожение.

Още по-точно може да се каже, че до покаяние се достига в атмосфера на смирение. Затова казваме, че там, където има дълбоко смирение, фантазията не може да се развива. Фантазията се развива силно там, където има гордост, егоизъм и самонадеяност. Горделивият човек обикновено си въобразява, има високо мнение за себе си и си поставя високи цели, които иска да постигне на всяка цена, и така се насърчава въображението.

Тъй като много от фантазиите се показват в сънищата, светите Отци съветват да се молим по-дълго преди сън. Авва Филимон съветва: „Преди да заспиш, се моли дълго в сърцето си с кратката Иисусова молитва... Постарай се да имаш достатъчно сили, за да заспиш чак след като внимателно и с разбиране прочетеш псалмите... А кажи и светия Символ на православната вяра преди сън”. Многото молитви, внимателното четене на духовни книги и казване на Символа на вярата може да те освободят от атаките на фантазията. Трябва да подчертаем, че четенето на светите Отци унищожава фантазията, докато четенето на писатели, които не са отсекли своите страсти, и особено на художествена литература, разпалва въображението. Затова светите Отци не са се занимавали с така наречената християнска книжовност, разкази и т.н., защото това разпалва въображението. Но и стиховете на светиите имат силата на покаянието и съзерцанието на Бога. Съвсем ясно се вижда, че в поезията на свети Симеон Нови Богослов се открива Бог. В нея въобще няма елементи на интелектуализация, нито творения на въображението.

Когато след всичко това Божията благодат влезе в човешкото сърце, тя му дава едно чувство, което позволява на човека да различава благодатта от страстните фантазии, от сатанинското действие. Преподобният Исихий Йерусалимски казва, че „Душата, която Иисус надари с благодат и преизпълни със сладост, с радост и любов, се връща, прославяйки и изповядвайки своя благодетел”. И вижда умно в себе си как Господ разсейва изображенията (сетивните представи и образите, сътворени от фантазията) на злите духове”. Когато Христос влезе в сърцето, Той успокоява човека и изгонва всички фантазии, които произхождат от злите духове.

Темата за производните на фантазията, за образите и фантазията е много голяма и има голямо значение за нашия духовен живот. Мисля, че това може да се извлече от всичко, което казахме досега. Само когато човек се очисти от нечистите и проклети фантазии, може да придобие усещането за чистота на православния живот и да достигне до чисто богопознание. Докато в нас владее фантазията, дотогава се намираме в света на измислиците и не можем да придобием чистото усещане на вяра.

Нека Господ, по молитвите на Света Богородица и всички светии, да ни освободи от тази тежка духовна болест.

Превод от сръбски език: Борислав Аврамов

Още по темата
Още от Нашата вяра

Откровението от св. Йоан Богослов е откриване на литургичния опит и пълнота на Църквата

26.09.2020 г. | архим. Василий Гондикакис | Нашата вяра

Св. Йоан Богослов в Светия Дух вижда цялото. Той пише това, което пише, не за да всее ужас, а за да утеши и укрепи с това, да каже цялата истина, без да скрие или да подмени нещо...

Фантазия и въображение (1)

21.08.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Въображението представя пред човека идеализирана представа, която задвижва насладата, а тя скланя човешкия ум към грях, и когато човекът бъде поробен по този начин, той извършва греха на дело. Затова трябва да проучим добре значението на фантазията за грешния живот на човека...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2020 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Какво се случва в центъра