Фантазия и въображение (1)

Който иска да излекува страстите си, т.e. да ги преобрази, да се върне при Бога и да излекува душата си и своя вътрешен живот, трябва непременно да се освободи от фантазията, защото тя играе основна роля при извършването на всеки грях. Въображението представя пред човека идеализирана представа за хората или за предметите, която после задвижва насладата, а тя скланя човешкия ум към грях, и когато накрая човекът бъде поробен по този начин, той извършва греха на дело. Затова трябва да проучим добре значението на фантазията за грешния живот на човека и колко е важно, човек да се освободи от нея, за да заживее живота в Христа. Това е една от основните теми в православната подвижническа литература. Светите Отци като добри познавачи на подвижническия път ни помагат да разясним този въпрос.

1. Що е фантазия?

Преди всичко е нужно да дефинираме какво е фантазията, и да изследваме нейната природа и действие.

Свети Йоан Лествичник дефинира фантазията така:„мечтанието (фантазията) е измама на очите при приспиване на мисълта. Мечтанието е крайна възбуденост на ума при бодърстване на тялото. Мечтанието е виждане на онова, което не съществува”. И наистина, фантазията е представа за нещо, което не съществува и което няма никакво основание в реалността. Тя започва да действа, когато съзнанието е пасивно. Това се вижда най-ясно при сънищата, когато съзнанието на човека не е будно. Но фантазията се проявява и когато човек е буден, и може да заблуди неговия ум. В следващата глава ще изследваме точно това състояние и действие на фантазията, а сега ще се опитаме да й дадем определение.

Първо трябва да направим ясна разлика между въображението на човека и фантазията. Въображението е естествена, природна способност на човека, а фантазията е действие на тази способност. Въображението се намира между ума и сетивата. То не е чисто действие нито само на ума, нито само на сетивата. Свети Григорий Палама пише: „В словесните същества въображението е посредник между ума и сетивата.” Така че, според думите на светителя, въображението е посредник между ума и сетивата, а действието на въображението, наречено фантазия, както можем да видим, не е съществувало в Адам преди падението, т.е. то е последица от човешкото падение. Свети Максим в коментарите си към св. Дионисий Ареопагит казва, че мисленето е едно,а фантазията е нещо съвсем друго. Разликата между тези понятия се вижда от разликата в тяхното действие, защото „мисленето е действие, присъщо на творението, а фантазията е страст и изкривено предизвикателно изображение на нещо, което сме възприели със сетивата си, или нещо, подобно на нещо, възприето със сетивата”. С други думи, мисленето е действие на ума, свързано с някаква мисъл, докато фантазията е страст(болест) и създаване на образи за сетивни неща. В това е разликата между мисленето и фантазията.

Трябва да отбележим, че когато Христос станал човек, Той приел цялата човешка природа, съставена от душа и тяло, което страда и може да умре, но не приел греха. Това значи, че Той приел човешката природа такава, каквато е била преди падението, а по отношение на последиците от греха, т.е. тлението и смъртта, Той приел състоянието на човешката природа след грехопадението. Затова Христос при Своето въплъщение приел и трите части на човешката душа: словесната, или разумната част, желанията и сетивно-aфективната част, т.е. волята, и следователно е приел и въображението, въпреки че в Него то не е действало като фантазия, както в падналия човек, т.е. Христос не имал фантазии. Свети Никодим Светогорец излага мисълта на Георги Кортесий, според която „Христовият ум не е бил подложен на фантазии”.

Това е доказателство, че фантазията като действие се е появила след падението. В началото човекът не е имал фантазия. Св. Максим Изповедник анализираизчерпателно това, като казва, че в началото човекът не е създаден нито с наслада и болка в тялото, нито със забравяне и незнание (за Бога) в душата, „нито е имал способност в ума си чрез образи да създава или да повтаря събития, всичко това е предизвикано от престъплението”. С други думи, насладата и болката в тялото, забравянето и незнанието в душата и фантазиите в ума са последица от човешкото падение и за това е необходимо да се освободим от всички тях. Това има предвид св. Максим, когато казва, че този, който се освободи от насладата и болката, придобива очистване на сърцето, който се освободи от незнанието и забравата, придобива непрестанно помнене на Бога и следователно преживява просветлението на ума, а който се освободи от визуалните представи и от фантазиите, достига до мистичното богословие. Това означава, че богослов е този, който се освободи от фантазиите и от създаването на образи в ума си, защото от фантазиите и от образите човек не може да богословства непогрешимо и сигурно, т.е. боговдъхновено, както учат светите Отци на нашата Църква.

В този смисъл трябва да разбираме учението на светите Отци, когато казват, че въображението е естествено свойство на душата, но действието на въображението като фантазия е естествено за душата след падението. Откакто човекът е паднал, живее телесно и се е отдалечил от Бога, въображението му действа така, и следователно фантазията е станала естествено свойство на душата. Въображението се намира между ума и сетивното възприятие. Само когато човекът достигне до святост, т.е. до съзерцание, той се освобождава от фантазията, и затова казваме, че фантазията е естествено състояние за грешния човек. Само в този смисъл можем да схванем цитата на св. Калист и Игнатий Ксантопули: „такава душа сама по себе си притежава естествено способността да мечтае”. Душата, подобно на тялото, притежава пет сили, или енергии, и те са: ум, разум, мнение, въображение, и усещане. Така, че „една от силите на душата е въображението, с помощта на което душата създава образи и фантазии”. Същото твърди и св. Григорий Синаит, като казва: „Умът по природа, според онова, което досега достатъчно ясно казахме, има свойство да сътворява фантазии и представи и за това, което не е постигнал”.

Въз основа на цялото подвижническо предание той препоръчва да не се опитваме да изобразяваме Бога в ума си, ако преди това не сме очистили въображението на душа си и не сме се освободили от нечистите фантазии. Затова, за да се защитим от създаването на представи за Бога, по време на молитва умът трябва да бъде „без образи, безлик” и „без фантазии”.

И настина, въображението е нечистата енергия, която, според св. Калист и Игнатий Ксантопули, се съпротивлява на „чистата и сърдечна молитва и на единното и неразсеяно умно дело”. Човекът не може, не само да богословства, но и да се моли сърдечно, ако преди това с покаяние и очистване не пожелае да се освободи от нечистото въображение.

Както беше казано, Христос, въпреки че е имал въображение, не е имал фантазии. След грехопадението човекът има много фантазии и това е станало за него естествено състояние. Но трябва да подчертаем, че освен човекът, мечтания и фантазии има само дяволът, и точно затова фантазиите и мечтанията са най-добрият проводник за сатанинското действие, благодарение на който дяволът слага примки за човека. Мечтанието е мостът между демона и човека, по който демоните преминават и смущават човека. Св. Калист и Игнатий Ксантопули пишат дословно: „Светиите описват мечтанията, като митологичен лабиринт, многообразни образи и многоглава хидра” и като мост за демоните, по който преминават, влизат като убийци и разбойници, общуват и се смесват с душата и я превръщат в кошер, в който живеят безплодни мисли и страсти...” С други думи, както казахме, мечтанието е мостът, чрез който демоните общуват и се смесват с душата и превръщат човека в дом на безплодни и страстни мисли.

Според св. Максим Изповедник, мечтанията и всички образи, които представят, са истински люспи, които покриват ума – съзерцателната сила на душата. Човекът, който има такива люспи, не може да види Бога и да приеме учението на Бога и за божеството. Отпечатъците и представите, които произхождат от въображението, „са люспи, които покриват душевното съзерцателно сетиво и пречат на душата да пристъпи към чистите слова на истината”. Тези люспи са залепнали за душата и й пречат да достигне до истината и познанието на волята Божия. Затова св. Максим Изповедник учи, че когато умът премахне представите и образите, които са последица от мечтанията „тогава ще му се открие ясното слово, което ще му даде назидание в истинското знание”. Само когато се освободи от мечтанията и образите,човекът ще стане непогрешим и сигурен богослов. В противен случай може да богословства под демонско влияние, защото посредством мечтанията демоните му предлагат представи за Бога и за другите истини на вярата. Затова светите Отци казват, че трябва да се освободим от люспите, които покриват ума – съзерцателното око на душата, и че тогава светиите ще богословстват като рибарите, а не по аристотелевски, т.е. ще богословстват от чистотата на сърцето си, а не от силата на мисълта си.

2. Видове въображение

Въпреки че въображението е едно, то все пак се дели на няколко дяла.

Първият е изобразителен, защото той превръща сетивните усещания в образи, изображения.

Вторият е въобразителен, защото създава представи и образи за сетивните неща, но „въз основа на запазени от преди остатъци от представи”, т.е. този дял създава образи въз основа на по-рано създадени образи от първия дял на въображението, а не въз основа на непосредствени наблюдения.

Третият дял събира всички наслади и фантазии за привидно добрите неща или за тези, които ни причиняват мъка, т.е. за всяка наслада и болка, която е свързана с вече съществуващите изображения в първия или втория дял на въображението.

С други думи, въображението се състои от следните три действия: първо, изгражда образи въз основа на възприетото от сетивата; второ, запазва тези представи и изображения в душата; и трето, запазва представа за насладите и болките, които са предизвикани от привидно добри или зли образи, във въображението на душата.

Въображението естествено съществува в душата, но тъй като то е покрило с люспи ума – съзерцателното сетиво на душата след падението, умът ще се върне в естественото си състояние само когато се освободи от всички действия на въображението. Както учи Исихий Презвитер: „доколкото в сърцето не съществуват никакви фантазии (действия на въображението), дотолкова умът се намира в естественото си състояние” и е готов да се насочи духовно и боголюбиво към всяко благоприятно съзерцание.

Колкото по-духовно нездрав е човек, толкова по-подчинен е на властта на многообразни фантазии. Колкото човекът е по-здрав духовно, толкова е по-освободен от мечтания. Дори днешните така наречени психически проблеми започват и се развиват в нашата душа заради фантазията. Колкото по-бързо човек се освободи от нейната тирания, толкова по-бързо ще се излекува от различните си психологически проблеми. Затова св. Иоан Касиян Римлянин учи: когато душата не приема никаква фантазия, дори и на сън, това е знак, че човекът е достигнал святост и целомъдрие.

Това, че човека има грешни сънища, не е грях, но все пак е „знак, че душата боледува и още не се е освободила от страстите”.  Това е доказателство, че душата е болна, т.е. че в нея още има неизлекувани страсти. Затова, както учи св. Иоан Касиян, трябва да вярваме, че гнусните изображения, които ни се явяват на сън, изобличават нашата немарливост и блестите на душата ни. Но за сънищата ще говорим повече на друго място.

Нямаме намерение да изчерпим докрай тази тема сега, но трябва да обобщим и да кажем, че в чистото богопознание няма място за никакъв вид фантазия. То е достъпно само за онзи, който освободи ума си от фантазията.

3. Видове фантазия и въображение

В предната глава видяхме трите действия на въображението. В тази ще изследваме видовете фантазия според различните области, в които действа фантазията, или по-точно ще направим разлика между различните видове изображения, които въображението предлага на човека.

Архимандрит Софроний в своята изключителна книга „Старецът Силуан”, посочва четири вида действия на фантазията.

Първият вид фантазия представя изображения, „свързани с действието на големите телесни страсти”. Човекът, който се намира в такова състояние, непрестанно приема образи, свързани с телесните страсти, а подвижникът се бори против тези образи, за да се освободи от тях и да приеме богопознание.

Вторият вид фантазия е мечтанието. Този вид фантазия е свързан с образи от сътворения свят. Бедният си мечтае да е цар, пророк или велик учен.

Третият вид фантазия е така нареченото художествено и културно творчество. „човекът се възползва от способността си да помни и да размишлява абстрактно, за да търси решение на някои проблеми, например технически и др. Това е вид умствена работа, която има огромно културно значение и е необходим елемент в цялостната структура на човешката цивилизация”.

Четвъртия вид фантазия е така нареченото богословско творчество. „Това са опитите на разума да проникне в тайните на съществуването и да схване Божествения свят. Тези опити неизбежно са съпроводени с фантазия, която много обича да се кичи с възвишеното име „богословско творчество”.

Тук нямаме намерение да привеждаме начините за освобождаване от тези четири вида фантазия. За това ще стане дума на друго място. Това, което искаме обаче да кажем, е, че човекът и особено монахът в началото се бори, да се освободи от първия вид фантазия, и чак след това с останалите три. За това се отхвърля всеки образ и мечтание и се избягва размишляването на различни теми или опитите за разгадаване на Божието битие. Човек не може да придобие умносърдечна молитва и богопознание, ако си служи с въображението. Единствено изчистеното чрез дълбоко покаяние въображение може да допринесе за истинско богопознание.

Но и християнинът, които е в света, трябва задължително да се освободи от първият вид фантазия, после трябва да избягва мечтанията, които може да му донесат много психологически проблеми, а третия вид фантазия, т.нар. художествено и културно творчество, трябва да се ограничи и когато трябва да се сътвори или произведе нещо, това трябва да се прави според образците чрез подражание, както правят монасите, когато рисуват икони. Трябва също така да се грижи да избягва абстрактните разсъждения по какъвто и да е било въпрос, свързан с Бога. Единственото, което може да прави в тази посока, е да изучава учението на светите Отци за Бога. Нека не дръзва да излага собствени гледища и размишления, но нека излага учението на светите Отци за Бога и по въпросите на духовния живот.

Интересно е, че четенето на художествена литература засилва и възбужда въображението на душата, а когато четем творенията на светите Отци, въображението напълно изключва. Това ни показва, че светиите са говорили без фантазия, защото са придобили духовно здраве. Това е и един от начините за освобождаване от фантазията – четенето на светоотеческите книги и беседи с молитва.

Но към това ще се върнем по-късно. Трябва все пак да отбележим, че в началото на духовния живот не е лошо, че има фантазия, тъй като нейното оставане за по-дълго в духовния живот предизвиква много психологически проблеми.

4. Прояви на фантазията

В тази глава ще разгледаме как се проявява фантазията и как се развива. Ще видим и какво предизвиква активирането на въображението на душата.

Сетивата играят голяма роля за фантазията. Фантазията повечето пъти оперира с впечатленията, които внасят сетивата. Това са изображения, които идват чрез сетивата от околния свят. Свети Максим Изповедник учи, че когато тялото чрез сетивата се насочи към желания и наслади, грешният ум „се съгласява с телесните пориви, следвайки фантазията”. Така умът се съгласява с фантазията, когато тялото се движи само съобразно своите сетива. Виждаме някакъв предмет, пожелаваме го, усещаме наслада и се създава фантазия. Така и споменът за някое лице или предмет също събужда фантазията. Така прави грешният ум, а умът, надарен с добродетели, „се въздържа и ограничава от страстни фантазии”.

И както учи пак св. Максим Изповедник: „към каквото някога сме усещали страст, за него запазваме страстно изображение във фантазията си”. С други думи, когато човек усети страстно желание към отделни неща или към определена личност, или предмет, естествено е да ражда фантазии за това, т.е. да мечтае за него. И свети Григорий Палама учи, че въображението на душата приема отпечатъците, т.е. впечатленията от сетивата. „Приема не само сетивата, но приема и самите телесни сетивни възприятия изцяло”. За това не са виновни сетивата, но впечатленията чрез сетивата отпечатват във въображението видими образи на „всичко, което сме чели, видели, вкусили, помирисали и докоснали”.

Помислите са тясно свързани със сетивата. Така фантазиите влизат в нас посредством помислите. Преп. Исихий Презвитер казва „всяка мисъл влиза в сърцето по пътя на фантазията за сетивно познаваемите неща”. Т.е. фантазиите за това, което сме усетили със сетивата, водят до помисли. А свети Григорий Синаит казва, че причината за страстите са грешните постъпки, а причините за помислите са страстите, а причината на помислите е фантазията. Значи от греха, който човекът извърши се ражда страстта, после страстите създават многобройни помисли, тъй като според страстите имаме и съответните помисли, а помислите после предизвикват фантазии.

Разбира се, според учението на свети Григорий Синаит, когато действат страстите, едни помисли вървят отпред, а други ги следват, т.е. първо идват помислите, а фантазията ги следва, а друг път първа е фантазията, а после идват помислите, но това е рядко. Във всеки случай факт е, че помислите са тясно свързани с фантазиите. Според св. Калист и Игнатий Ксантопули: „всеки помисъл е фантазия на ума за нещо сетивно достъпно”. В края на краищата, всеки помисъл е връзка между нещо визуално и мисъл. Не става въпрос само за проста мисъл, а за мисъл, която е задължително свързана с фантазия.

Затова е изключително важно какъв помисъл задържаме в себе си. Ако той е сатанински, той ще отрови целия ни духовен организъм. Ако той е божествен, ще ни донесе духовно здраве.

Страстите са тясно свързани със сетивата и помислите. Може да се каже, че фантазията произхожда и от страстите, и че дори се проявява чрез страстите. Преподобният Нил Подвижник ни открива нещо много важно: когато човек отсече страстите, но остане невнимателен, тогава „като някакви издънки започват да се появяват образите и представите на старите фантазии”. Това означава, че когато човекът се отрече от страстите, но е равнодушен и не пребивава в трезвение, представите от старите фантазии могат пак да влязат във въображението му, и ако не бъде внимателен и бдителен, това може да стане причина, посредством тези фантазии в него отново да се завърнат страстите. Затова е съвсем естествено, страстите да раждат фантазии, а фантазиите да създават условие за завръщането на страстите.

Гордостта е всъщност най-силната и най-страшната от всички страсти, затова трябва да видим каква е връзката между фантазията и гордостта. Горделивия човек има болно въображение. Неговата фантазия е възбудена и приема всякакви фантастични картини и превръща душата във земетръсна зона.

Сънищата са едно от проявленията на фантазията. По сънищата им може да се разбере за съществуването на много мечтания в душата, и това е установено и от съвременните психиатри. Св. Диодах Фотикийски казва, че: „сънищата в повечето случаи не са нищо друго освен проява на прелъстителни помисли или на демонска измама”. Повечето сънища са последици от фантазиите, които произхождат от съществуването и развитието на страстите. Затова, който се труди да придобие добродетелите, се старае „да не вярна на нито една фантазия”. И св. Максим казва, че когато желанието увеличава предметите които предизвикват наслада, тогава и „умът в съня ражда фанатзии”. Сънищата, които сами по себе си са фантазия, не са независими от страстите, които съществуват в душата. Затова въз основа на мечтателните образи във фантазията, можем да заключим какви страсти имаме.

Дяволът, както вече споменахме, също има способността да създава образи и фантазии, тъй като фантазията е последица от падението и човекът чрез фантазията приема дяволското действие. Така става ясно, че дяволът ни мами чрез фантазията и че много от сетивните представи и образи са последица от сатанинско действие. Преп. Исихий Йерусалимски казва, че „безтелесният и лукав ум не може да измами по друг начин душата, освен чрез фантазии и помисли”. Дяволът е безтелесен ум и не може да измами човека по друг начин, освен чрез фантазии и помисли, като непрекъснато дразни разумната част на душата и въображението, а всички съгрешения са резултат от успешно дяволско действие.

Следва

Превод от сръбски език: Борислав Аврамов