Застанали пред кръста на Христос

Слово на Велики четвъртък на след последованието на 12-те Евангелия – иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна, 29.04.2021 г.

Като отслужихме това последование на 12-те Евангелия за страстите на Христос, искам да обърна вашето внимание, братя и сестри, на няколко неща.

Когато Христос Го разпнаха, мнозина минаваха около кръста и Му казваха: „Ти, който казваше, че можеш да разрушиш храма и в три дена да го съзидаш, слез сега от кръста”, или: „Ти, който казваше, че си син Божий, нека сега да дойде Бог и да те спаси”, или: Ти, който спасяваше другите – спаси себе си”... И по този начин не просто Му се присмиваха, но показваха, че изобщо не разбират жертвата на Христос. Защото наистина, дори в очите на книжниците и на фарисеите, тоест хората на закона, които спазваха Божия закон и вярваха в Единия Бог, знаеха пророците и очакваха месията, дори те не можаха да различат тайната на Божия промисъл за нашето спасение. Те разсъждаваха за спасението съвсем по друг начин. А Христос, за да спаси човека, доброволно се качи на кръста. И макар че казваше на Своите ученици: „Да не би да мислите, че Аз не мога нищо да направя, та Аз, ако поискам, тук ще дойдат легион ангели”, Той отиде доброволно на тази смърт, за да се принесе в жертва.

Дали е достатъчно само да мислим, че по закона, за да бъде изкупен човек, трябва да се принесе за него жертва на Бога, и то чиста жертва. Ние знаем, че по закона на древните юдеи на Бога се е принасяла жертва за изкупление и за това са се избирали най-чистите животни. Това било предзнаменование на истинската жертва. Жертвата на Христос като агнец Божий, като Син Божий, е за нашето спасение, но дали ние разбираме смисъла на тази жертва? Или сме подобни на тези, които казват: „У-а, Ти, който спасяваш другите, спаси себе си”? За какво спасение става въпрос?

Трябва да отбележим, че мнозина днес, целият европейски свят знае за кръстната смърт на Христос, но дали различаваме смисъла на Неговата жертва и дали тя ни ползва, тази изкупителна жертва? Защото, според думите на светите Отци, който правилно вярва в изкупителната жертва на Иисус Христос, той още сега може да стане причастен на вечността, която Бог ни е приготвил. Защото жертвата на Христос, това е жертва, с която Той отвързва човека от неговата смъртност и го въвежда отново в Светия град, в дома на нашия небесен Отец. Тоест жертвата на Христос е не просто да спаси човека тук от нечие робство, както мнозина от евреите се надявали, че Той ще ги спаси от римското робство и ще ги издигне като избран народ. Жертвата на Христос е да въздигне човека от робството на смъртта в неговото истинско достойнство. И тези, които повярваха в Него – независимо дали са юдеи или елини, защото и езичниците бяха просветени от тази божествена светлина – наистина станаха народ свят, избран от Бога – тези, които могат да приемат Утешителя, за който Той в първото от днешните Евангелия казва:. „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки. Светът не Го позна, нито Го види, а вие го приехте, затова и Го познавате – и забележете – и Той ще пребъдва във вас”.

Духът на истината. Ето с това трябва да се различават Християните от всички други, които знаят за Христос, но не различават смисъла на Неговата изкупителна жертва. Защото Духът на истината, който Той ни прати, ние не просто знаем за Него, не просто трябва да Го познаваме, но трябва да го приемем, Той да пребъдва в нас. Защото когато Духът на истината пребъдва в нас, тогава се случва тази тайна на нашето единение с Бога, и тогава започва Бог да твори в нас Своето божествено дело, правейки от всеки един от нас истински човек, за когото Той е промислил да бъде Негов образ и подобие. Със Своята божествена енергия ни храни, както са се хранили първите хора, а и светиите – със светлината, която излиза от Бога.

Не можем да живеем без Бога, не е възможно. И цялата човешка история от грехопадението до ден-днешен е свидетелство за това, че човекът не може да бъде човек без Бога. И когато ние отхвърляме Бога, подобно на първородния грях на Адам, който отхвърлил Бога, мислейки, че може да бъде като бог без Бога, тогава отново се проваляме и изгубваме не просто Бога – себе си губим! А за да различим какво всъщност губим, трябва да знаем кои сме ние.

Затова, застанали пред кръста на Христос, братя и сестри, като му се поклонихме с благоговение, нека това наше благочестие и това наше поклонение да не са просто дан на някакъв ритуал, повърхностен, неосмислен, а да се опитаме в дълбочина да разберем смисъла на изкупителната жертва. И като вярваме в кръста и се покланяме на изкупителната жертва, която Христос принесъл върху него, да се надяваме Той да ни освободи от греха и от смъртта и да ни просвети със светлината на Своето Евангелие. Защото просветени чрез Евангелието, ние вече оттук нататък ще може да бъдем водени от Този, който ни го е открил, от Този, който ни е открил и цялата пълнота за Бога.

Ето по този начин и с тези мисли да си заминем тази вечер, да посветим оставащите два дни на не просто някакъв пиетизъм – дали да ядем, или да не ядем, дали да сме с помръкнали лица – а да ръзсъждаваме за Духа на истината, за това, как ние сме се открили да приемем Духа на истината, и дали изобщо сме се открили, как вярваме и защо вярваме, къде е Бог в нашия живот? Какво значение има изкупителната жертва на Бога за мен лично?