Вечерята на Царството

13.04.2023 г.
Умиване на нозете на 12-те апостола - eikonografos.com
Автор: протойерей Димитрий Дудко

Велики четвъртък, възпоменание на Тайната Вечеря.

На Твоята Тайна Вечеря, за участник
ме приеми днес, Сине Божий.
Защото
няма да издам на враговете Ти тайната,
нито целувка ще Ти дам като Иуда…

Приеми, Господи, и нас като причастници. Не само днес да се причастим, но и да станем причастни на Твоето дело за нашето спасение. Нашето спасение е също тайна: кой от нас знае че ще бъде спасен?

Христос събира Своите ученици в Сионската горница, за последен път преди страданията си, и извършва Пасхата. Следващата ще бъде в Царството Небесно, защото на земята вече всичко е извършено. Установена е Евхаристията и тя ще се извършва през всички дни на живота на земята, като продължение на последната земна Евхаристия, която извършва Самият Христос, като казва, че дава Своето Тяло и Кръв за спасението на нас, грешните. Това е огромна жертва, Христос пожертвал самия Себе Си за нашето спасение.

Следващата Пасха ще бъде в Царството Небесно, когато Христос ще бъде Жених на нашата душа и това ще бъде неизразимо блаженство и радост.

Какво всъщност се случило тогава, на онази Тайна Вечеря? За установяването на Евхаристията вече споменахме и казахме, че Христос предава Своето Тяло и Кръв, и че ние ще се храним с небесната храна – Тялото и Кръвта Христови.

На Тайната вечеря Христос умил краката на учениците Си, и с това им показал пример на смирение. Той, Който е Господ и Учител, умива краката им, служи на учениците. Така и ние трябва да си служим един на друг. Който иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички.

Апостол Петър запротестирал, воден от своето смирение: „Няма да умиеш нозете ми вовеки”. А Господ му отговаря: „Ако те не умия, нямаш дял с Мене”.

Петър бил пламенен, и понякога се хвърлял от една крайност в друга, затова казва: „Не само краката, целия ме умий”. Но трябвало да се умият само краката, защото всичко друго било чисто.

– И вие сте чисти, ала не всички – обърнал се Христос към останалите ученици.

„Един от вас ще Ме предаде” – тези думи прозвучали неочаквано и накарали учениците да се замислят: нима сред тях има предател?

– Кой Господи? – започнали да питат те

„Кой Господи?” – неволно можем да запитаме и ние. Кой може да предаде Господа? Защо? По каква причина? Дори може да чуем и такива думи: аз не бих го направил. Но изричайки това, ние само показваме, че не познаваме себе си. В нас може да се крие и доброто, но може да се крие и злото. А кое от тях е повече, е тайна, скрита в нашата душа. И когато казваме на другите: „това може да го направи онзи, но не и аз!” – всъщност мамим самите себе си. Защото точно ние може да го направим.

Да обърнем внимание на двама от Христовите ученици, на апостол Петър и Юда. Юда, както знаем, бил сребролюбив. Той уж се грижел за бедните, но това, като се казва, било само за пред хората, главната му грижа била за среброто. Както казват днес, ако имаш пари – ще имаш всичко. Ето, опасността е налице. Заради пари предават и заради пари убиват. За пари Юда предал Господа, а след предателството извършил и друг грях – на отчаянието, унинието, за избавянето от които се молим на Господа през целия пост. Дори грехът на предателството не бил толкова страшен, защото Господ би му простил. Страшното е, че Юда се отчаял, паднал в униние и, както се казва в Евангелието: отишъл и се обесил. Отчаянието води към самоубийството, което е смъртен грях.

Апостол Петър бил безсребърник и искрен човек, и мислел, че ще отиде навсякъде за Господа, но в същото време не преценил правилно силите си и изведнъж по съвсем незначителна на пръв поглед причина – въпроса на слугинята, той се уплашил и се отрекъл от Господа.

Тук също станало предателство, но апостол Петър не паднал в униние, а веднага с горчиви сълзи се обърнал към Господа, и Господ никога не го упрекнал за това. Нещо повече, поръчал му да утвърждава другите. Изглежда странно, как най-слабият би могъл да утвърждава другите? Ето това е тайната: Господ познава душата на всеки от нас. Ако Петър не се беше отрекъл, кой знае, може би щеше да се възгордее за своята смелост, а гордостта също е гибелен грях. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат, а Божията благодат прави възможно ние да устоим и да се спасим.
Какъв е урокът за нас от всичко това? Първо – да не сочим никого с пръст, а да обръщаме вниманието на себе си, защото и ние можем да извършим всеки грях. Ето защо в молитвата преди причастие се казва:

Защото няма да издам на враговете Ти тайната,
нито целувка ще Ти дам като Иуда…

Да се издаде тайната на враговете, не означава да се разгласи някаква тайна. Това значи да преминем на страната на враговете, да предадем Божието дело, да станем предатели. И това го можем всички. Затова молим Господа: но като разбойника Те изповядвам. Т.е. по делата си ние всички сме разбойници и никой не може да се похвали, защото веднага ще се окаже фарисей – колко струват нашите дела в сравнение с греховете ни?

Тайната Вечеря – това е тайната на нашата душа. Тайнство не е само това, което извършил Господ в Сионската горница, другата тайна се крие в този въпрос: Господи, кой ще те предаде? Кой ще предаде Господа, кой ще се откаже от своето спасение и ще погине?

Всички ние трябва да осъзнаваме своята греховност и да се грижим за подобните нам грешници.

– По това ще познаят, че сте Мои ученици – казва Господ – Ако имате любов помежду си.

Любовта е отличителното качество на Христовите ученици. И ние сега нека потърсим в своята душа – има ли любов в нас, или някой стои тук и мисли за своята обида? Да мислиш за обидата, която са ти нанесли, е същото, като да мислиш за сребърниците, защото сребърниците са всичко земно… Не можем да се откъснем от всичко земно, не можем да се прилепим към небесното, и от това сигурно идва и предателството. Мислиш си, че си много важен, и в това също има предателство. Самомнението и гордостта водят до предателство. Такова предателство, при което Бог започва да ни се противи и ни отнема Своята благодат. А какво сме ние без Божията благодат? Ние трябва да се обичаме един друг, да си помагаме и да се жертваме един за друг. Няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своя приятел. Ние понякога си мислим, че го можем това, но ако не можем дори да простим на другия, ако го съдим, значи не можем да пожертваме себе си за него, значи много се надценяваме.

Обикновено на Велики Четвъртък всички искат да се причастят, да очистят душата си и не случайно народът нарича този ден още и Чисти четвъртък.

Дай Боже и ние да излезем от горницата, от Тайната вечеря, обновени. Да служим един на друг, както Господ ни послужи, да помним греховете си, и да мислим за спасението на всички. Да обичаме всички, на всички да желаем спасение.

Любовта е явната тайна на нашата душа, която не може да бъде предателство, защото тя обича, има вяра, на всичко вярва, никого не осъжда и на всички помага.

Защото няма да издам на враговете Ти тайната,
нито целувка ще Ти дам като Иуда,

но като разбойника Те изповядвам:
спомни Си за мене, Господи,
кога дойдеш в Царството Си!

Дай, Господи, и ние да влезем на Вечерята в Царството Небесно, и да се радваме за спасението на всеки човек, и Христос, нашия Бог и Спасител да бъде посред нас. Амин.

Превод: Борислав Аврамов

Източник: pravmir.ru 

Виж още по темата - ТУК

Още по темата
Още от Нашата вяра

Последователността на степените на духовното издигане от греха до богопознанието и обожението

21.01.2025 г. | Преподобни Максим Изповедник | Нашата вяра

Православната църква чества паметта на великия подвижник за Христовата истина и защитник на чистотата на вярата - преподобни Mаксим Изповедник. Той развива класическата схема на учението за греха в неговия индивидуален аспект, която се състои от четири етапа, разположени постепенно...

Рождество Христово - 2

25.12.2024 г. | Навпактски Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

В Христа се различават две раждания. Едното е предвечно, от Бога Отца, и е над всяка причина, време и природа. Другото е станало заради нас от Пресветата Дева Мария. То било „носене във времето“, но „носене свръх всяко време“, защото Христос бил заченат от Пресветия Дух...

Рождество Христово - 1

24.12.2024 г. | Навпактски Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Св. Йоан Златоуст нарича Раждането на Иисус Христос „по плът“ митрополия на всички празници. Без Рождество нямаше да има Възкресение, а без Възкресението нямаше да се изпълни целта на божественото въплъщение...

Какво се случва в центъра