Защо Мария?

15.08.2021 г.
Успение на Пресвета Богородица - фрагмент, мозайка от манастира Хора, Истанбул
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Успение Богородично – 15 август 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В един от най-радостните дни в чест на Божията майка – в деня на нейното Успение, в деня на нейното преселване от този свят – ние сме се събрали, братя и сестри, да почетем в нейното успение тържеството на живота. Макар и да изглежда за целия свят, че това е абсурдно – как около гроба и около починалото тяло на Богородица ние можем да разсъждаваме по този начин за живота...

Евангелието, което току-що чухме, свидетелстваше като че ли за друго, но всъщност прославяше Божията майка. В него чухме колко много са блажени тези, които слушат словото Божие. Затова тази Литургия, на която сме се събрали днес, не е за да удовлетворим своите суетни житейски нагласи, а да се спрем поне за миг – в храма, като в утробата на Бога – за да може да чуем за какво ни говори Бог... А всъщност говори ли ни Бог – дали сме отворени да чуем Бога? Защото още тогава Христос казваше: Имате уши и не чувате... И ние, братя и сестри, които чухме Евангелието за Марта и Мария, категорично разбрахме, че едната от тях – тази, която застана пред нозете на Христос, да Го слуша, абстрахирайки се от цялата домашна и житейска шетня и суета – е избрала добрата част.

И сега се огледайте в храма и вижте колко суета има в момента, когато се чете Христовото Евангелие. Ако ние в този момент не успяваме, поради ред причини, да се спрем и да чуем – ако в този момент шетаме на своите дребни нужди, удовлетворявайки своите лични потребности – то не си ли даваме сметка, че всъщност изпускаме най-важното? Това, което днес празнуваме, събрали се около смъртния одър на Пресвета Богородица, всъщност е празник на истинския живот! Защото нейното успение е начало на живота. Или както пее Църквата: Днес е зората на тайнствения ден – на този ден, за който много жадуваме, в който като че ли искаме да вярваме и имаме някаква надежда, но трудно го предвкусваме, трудно го усещаме, трудно го намираме.

И сега нека да се спрем! Да, в този миг. Защото Бог не случайно ни е довел – за да можем да се спрем и да чуем. Да спрем движението на своята житейска суета, да спрем своите житейски грижи и да се обърнем към Господа с цялото си естество: Какво искаш да ни кажеш, Господи? Защо около гроба на Твоята майка ние трябва да се радваме? Защо това е зора на другия, истинския ден? За кой ден, Ти искаш да ни кажеш, Господи?... Но тази човешка безразсъдност, която като че ли сме я унаследили и която е най-сериозният белег на грехопадението, ни пречи всъщност да чуем за какво ни говори Господ.

А Той ни говори, братя и сестри, за това, че смъртта е победена. И Той я победи на кръста, като ни изкупи от нея, като отново ни отвори рая, и възкръсна от мъртвите, като даде възможност и на нас да възкръснем. И в образа на Своята заспала, починала вече Божия майка Той иска да ни покаже: И тя е като вас! И тя е като вас родена от човеци, расла между хората. Но тя е тази, която живя така, че стана още приживе не просто майка на Божествения Син, но и златна ключалка за всички вас. Като я гледате и подражавате на нейния живот, на вас ще ви се отвори чрез нея вратата към рая. И нейното успение свидетелства за това, че вие вече станахте наследници на този рай. Защото тя, както в раждането остана дева, така и в успението си унаследи живота. Амин.

Още по темата
Още от Успение Богородично

Нашата застъпница пред Христа

14.08.2024 г. | о. Василий Шаган | Православни празници

Само това ни е казала тя: Каквото ви каже (Христос), сторете! Но мнозина от нас, в своето формално отношение към всичко, което ни е казал Христос, униват в своето безнадеждно състояние. А Богородица е нашата надежда...

За живота след смъртта и единението с Бога

15.08.2023 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Днес честваме Успението на Божията Майка, тази, която е родила Спасителя на света. Празнуваме нейната безсмъртна смърт, единението й с нейния Божествен син. Това единение, в което вече не може да става дум за смърт, макар то да се случва именно в деня на нейната земна кончина...

Какво се случва в центъра