В молитвеното отношение към св. Богородица има топлота и взаимност

15.08.2019 г.
Автор: Явор Георгиев

На 15-ти август Църквата чества празника Успение на Пресвета Богородица, обявен и за празник на град Варна. Варненци свързват Успение Богородично предимно с катедралния храм, но в нашия град има и друг храм, посветен на този празник, известен повече като Малката Богородица. Отец Ясен, вие служете в него повече от 5 години, знаем, че това е най старият храм във Варна, че в него се намира чудотворна икона на Св. Богородица – бихте ли ни разказали накратко за историята му?

Благодаря за честта да говоря за Пресвета Богородица, най великата светица – първият обожен човек, както я наричат. Наистина, в нашия град храмът „Малката Богородица” или старинният храм „Успение Богородично” е обвеян с много предания, останали от миналото. Много е трудно обаче да се каже точно кога е основан той. Има предание, че тук има кости на светци-мъченици още преди признаването на християнството през 321 г.         от имп. Константин Велики. Тогава храмът е бил два пъти по малък. Има и по късно предание, което се появява след битката за Варна през 1444 г. между християнските сили и мюсюлманите, че тук са положени костите на Владислав Ягело (Варненчик). Но както историята на храма е обвързана с много предания, така е и с чудотворната икона на св. Богородица. Това, което ми е разказвал отец Антон Парушев, е че тя е била намерена през 17 век в една местност около Варна в клоните на дърветата. Намира я едно момче, пренасят я с каруца и магарето спира точно тук на това място. Тогава градът е бил много по-малък, но все пак това място е било в рамките на града. За съжаление, цялата история за построяването на църквата и намирането на чудотворната икона се базира на предания, досега не са намерени исторически документи и свидетелства. Това, което се знае, със сигурност, е че храмът е бил 2 до 3 пъти по-малък, в съвсем друга форма и се е намирал на мястото, където е сегашният иконостас. Благодарение на усилията на о. Антон и о.Теодор църквата сега е придобила един много по-разгърнат вид, съхранявайки с една свята приемственост старинния си вид.

Отец Ясен, как хората научават за чудотворната икона, как я почитат и за какво най-много се молят на св. Богородица?

Тази икона, както и самият храм, са едни от символите на града. За това говори фактът, че в афишите, рекламиращи празника на Варна, почти винаги има фотоси на тази икона. Чудотворната икона св. Богородица Панагия е знакова за града, тя го пази. В превод от гръцки името й означава „всесвята” или „пресвята”. Всяка икона на Божията Майка има конкретна насоченост, може да е Одигитрия (Пътеводителка), или Оранта (Призоваваща), или Скоропослушница, а тази, Панагия, е свързвана преди всичко с изцерение на детеродна неспособност. Отец Захари е разказвал на отец Антон, че тук са идвали дори инославни – една туркиня идвала и дълго със сълзи се е молела да има дете. Богородица чула нейната молба и я дарила с дете. Така, въпреки че била далеч от християнството, заради вярата си тази мюсюлманка получила отговор на молитвите си. 

Знаем, че не всички вярващи имат правилно отношение към християнските светини, мощи, икони, предмети и др.,  като то доста често е премесено със суеверия. Споделете вашите наблюдения по този въпрос и дали забелязвате това при почитането на чудотворната икона на св. Богородица?

Правилното почитане до голяма степен зависи от духовниците в храма, които трябва да обясняват как да се почита една чудотворна икона на светец/ица. Ние вярваме в изцеряващата Божия благодат, а светците са наши закрилници, те са наши приятели, предстоятели пред Бога. Казано е, голяма сила има усърдната молитва на праведника. А те са наистина праведници в мистичния, съкровения смисъл на думата, те се застъпват, измолват и предстоят пред Господа. Не случайно св. Богородица е наречена в един от акатистите Незаспиваща молитвеница, непрекъснато трептяща и плачеща за спасението на човешкия род. Тя не е Бог, но се застъпва и се моли за нас. От нас свещениците и хората, който работят тук в храма, зависи да се изчиства суеверното почитане на чудотворната икона. С малко повече духовна култура хората разбират как правилно да оказват почит на св. Богородица. Но това е проблем не само в България, има проблем с почитането на иконите навсякъде – и в православните страни, и в католическия свят. Култът към св. Богородица трябва много добре да се обясни (на Запад има развита такава наука в богословието – Мариология), за да се избегнат суеверията. Трябва ясно да се изясни, че тя не е спасител, а с молитвите си е наша застъпница пред Спасителя, пред Животворящата Неръкотворна и Необяснима Света Троица. Това е дълг на всеки християнин, за да не изпадат неговите събратя, и дори инославните, в ерес от суеверие или окултизъм. Преди години имаше един по-скоро практически проблем, че голяма част от християните, покланяйки се на Божията Майка, слагаха бележки на Чудотворната икона. Ние обяснихме, че това не е правилно и че св. Богородица много добре вижда и знае от какво има нужда всяка една душа. Ето как едно суеверие може да измести центъра на духовния живот във фетишизъм, в почитане на кумири, неща, в които за съжаление православните хора имат съблазънта да изпадат.

Във вашия енорийски живот имате ли някакви молитвени събрания, с които да засвидетелствате почитта към чудотворната икона?

Във нашата енория (храмовете „Св. Атанасий” и „Успение на Пресвета Богородица”) всяка седмица има молитвени обръщения към св. Богородица. Първото е молебен към Божията Майка, който се чете заедно с молитвите към св. Василий Велики всеки вторник, а всяка среда се чете канона към Богородица Всецарица (Пантанаса), тази икона получихме като подарък наскоро от Света Гора. Молитвата пред чудотворната икона на св. Богородица Панагия е всеки петък от 17.00 ч., като се чете акатистът „Радвай се Невесто неневестна”. Така се обръщаме молитвено към Божията Майка, тя да бъде наша Панагия и Одигитрия, Скоропослушница и като наша майка да ни води по тесните пътеки към Царството Божие. Това са молитви не само за християните в тази енория, а за всички вярващи в този град.

Какво е за Вас Св. Богородица и къде е мястото и във Вашия живот?

Св. Богородица има много съкровено място в моя личен живот. Тя няколко пъти се намесва много сериозно в него, както в избора на моя съпруга, така и в раждането на децата ми, дори се е намесвала и преди, когато бях невярващ. Майката Божия ме закриляше дори когато нямах този огън на вярата, тя ми даваше знаци и се намеси решаващо когато имах сериозни житейски проблеми. В момент на големи скърби и нужди идвах и се молех точно пред тази икона (Чудотворната). Станах дякон по молитвите на Богородица, а по-късно митрополит Кирил ме изпрати да служа точно тук, в тази енория, с която бях дълбоко свързан духовно. Богородица видя съкровеното желание на сърцето ми и така стана това малко чудо и повече от 5 години се радвам на това благодатно служение. Много е интересно, когато човек се върне назад и види, че вярата не е просто една мистична конструкция, а практически светиите и живият Бог се намесват в неговия живот, как те буквално го ръководят. Ние знаем много цитати, обичаме да казваме фразата как Бог управлява живота на хората, обаче Той тупти във всеки един живот, и всеки един християнин би трябвало да може да разкаже  поне две три подобни малки чудеса в своя живот.

И накрая да Ви попитам дали празникът Успение Богородично е по-специален за Вас, имайки предвид, че това е храмовият празник на църквата в която служите?

Много се радвам, че това е празникът на гр. Варна. Той носи една особена топлота – всички знаят, че в молитвеното отношение към св. Богородица има голяма топлота и взаимност, една благодат, в която се усеща нейното майчинско отношение към нас. Празникът Успение Богородично е останал в православния календар с наименованието Голяма Богородица (Малка Богородица – е на 8 септември, Рождество Богородично). Чудесно е, че в най-големия празник, посветен на Божията Майка, целият град празнува и точно в този храм идват много хора, обстановката е душна, но е задушевна и благодатна, горещо е не само заради горещото време, а заради нашите искрени и топли молитви към св. Богородица. 

Отец Ясен Шинев е роден през 1971 г. във Варна. Завършва право във Великотърновския университе „Св. св. Кирил и Методий”, а след това Богословие в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. От 2007 г. е дякон в храм „Св. Николай Чудотворец”, а от 2010 г. свещеник в старинния храм „Успение Богородично”. Женен, с две деца. Автор е на множество статии в „Амвон”, „Алтернатива” и електронните медии. (Интервюто е от 2016 г.)

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2025 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Трите дни преди Пасха. 2 част

01.05.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

30.04.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Какво се случва в центъра