Да започнем от утре!

Проповед на иконом Василий Шаган на Успение Богородично – 15 август 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!

Днес празнуваме славното успение на Пресвета Богородица, на Божията майка. Тази, която възпяваме като по-чтима от херувимите и без сравнение по-славна от серафимите. Тази, която нетленна е родила нашия Спасител. Тази, която всички ние прославяме като Богородица. И затова ние, които сме повярвали във възкръсналия Христос и сме устремили себе си, един-другиго и целия си живот към това съвършенство, към което ни е призвал нашият небесен Отец и което светите отци наричат обожение, тоест уподобяване на самия Бог, понеже сме сътворени по Негов образ и подобие, осъзнаваме своето призвание и в това призвание е нашата надежда, въпреки всичко в този свят ни обременява и ни вкарва в странни представи за себе си.

А Бог желае ние да станем наследници на Неговото божествено царство. И колко е смислена тази надежда, колко много кураж и вдъхновение има в нея! И ние вярваме в своето обожение, към което ни е призвал Бог, и се стремим към него. Още повече, че като отбелязваме днес славното успение на Божията майка, ние с очите си виждаме в нея истинския пример на тази непорочност, чистота и святост, която е имала и поради това е била удостоена да приеме цялата пълнота на божествената благодат – Божият Син да се въплъти през нея. Но и след това посветила целия си живот на своя божествен Син. През цялото време била с Него, следвала Го навсякъде, където Той проповядвал Своето Евангелие, изтърпяла всички майчински мъки и стояла пред Неговия кръст, на който Той бил разпънат, за да изкупи човеците от греха. С нож е било прободено сърцето ѝ, както казва праведният Симеон, от тази гледка и от тази болка.

След това, подобно на апостолите, тя е проповядвала Евангелието на своя божествен Син сред хората. Но когато е дошъл краят на нейните земни дни, тогава тя, според Преданието, много внимателно се приготвила за това в очакване на тази блажена радост, да отиде при своя Син, на Когото посветила всичко, и си заминала в мир. Нейният гроб, подобно на този, на възкръсналия Христос, е също празен, и ние вярваме, че тя се е възнесла на небето, защото не е могло по друг начин да се случи с такъв усъвършенстван, обожен човек. Всички хора, просветени от Христос и Неговото евангелие, са осветени от Светия Дух, и всички те, подобно на Божията майка, ще бъдат издигнати на небето след своето възкресение. А тя е издигната след своята смърт, и ние се радваме на това, защото в този образ виждаме най-яркия пример относно това, че си струва да живееш с Христос, подражавайки на Неговия живот, подражавайки на неговото отношение към хората в света, изпълнявайки Неговото евангелие. Защото наградата на живота с Христос е царството Божие, което Той е приготвил за всички и в което била издигната Неговата майка. Затова ние толкова тържествено празнуваме този ден и затова толкова много почитаме Богородица.

Нейният образ, братя и сестри, е свидетелство не само за нашия път от земята към небето, но и за това, как трябва да вярваме, как да живеем, как да общуваме помежду си и по какъв начин да се покланяме на Бога и да свидетелстваме за Него в този свят. Нейният образ е образ на нашата надежда – в нея се реализира нашата надежда, и ние виждаме, че е възможно спасението. Възможен е раят, който Христос е открил за нас, и нека да се устремим към него. (...)

Чуйте проповедта до края в прикачения видео файл: