За живота след смъртта и единението с Бога

Проповед на Успение Богородично – иконом Василий Шаган, 15 август 2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Честит празник, братя и сестри!
Днес честваме Успението на Божията Майка, тази, която е родила Спасителя на света. Днес можем ясно и категорично да поставим и да потърсим отговор на своите въпроси за смъртта. Застанали пред смъртта, изпитвайки неистов страх, едни от нас търсят начин да избягат от нея и да се скрият в своите житейски дела, а други се опитват да намерят отговор на това, къде е възможно да се реализира дълбоката ни надежда за живот – надежда, която всеки един от нас носи. И ето че, когато празнуваме земната кончина на Божията Майка, ние всъщност празнуваме нейната безсмъртна смърт.

Иконографията, която показва в образ днешния празник и неговия смисъл, изобразява Божията Майка легнала на своя смъртен одър, около нея са светите апостоли, които са били с нея и нейния Божествен син, а някои от тях и впоследствие, и над всички тях стои Христос, заобиколен от ангели и архангели, херувими и серафими – цялото ангелско войнство, и държи трепетно в своите ръце душата на своята Божествена Майка. Това не е просто един картинен образ, братя и сестри. И колкото приказно и умилително да изглежда Успението на Богородица, защото Църквата е украсила този празник с добри, почти детски разкази за нейното блажено заспиване, всъщност тази иконография изобразява единението на Божията Майка с нейния Божествен син. Това единение, в което вече не може да става дум за смърт, макар то да се случва именно в деня на нейната земна кончина. Защото само в единството с живия Бог, в Когото вярваме, в Бога, Който нарича Себе си Живот, ние можем да отговорим на своя вечен въпрос, който ни терзае, въпроса за смъртта.

Изправени пред смъртта, не само когато я виждам в гроба, когато губим своите близки, но и изправени пред тежки болести, за които знаем, че могат да ни доведат до край на земния ни живот, ние много се страхуваме. Някои от нас в паниката изгубват дори вярата си, а други укрепват своята вяра и надежда на Бога, знаейки, че само Той може да им даде истинския живот. Но само когато знаем за Успението на Божията Майка, която наравно с нас е човек и носи човешка плът, и наравно нас е понесла всички земни изпитания, страдания и изкушения, която наравно с нас е била майка и както мнозина от вас страдат за своите деца, и тя е страдала за своя син. И ето тази, която е видяла и преживяла смъртта на своя Божествен син, не е изгубила вярата в Него като в Живот, а до края на земния си живот не само е живяла с тази вяра, но и с цялата си същност и с всичко е свидетелствала за Неговото възкресение. Защото само чрез възкресение от мъртвите, в което всички вярваме, е възможен нашият живот.

Затова когато размишляваме за смъртта и как е възможен животът след смъртта, трябва да повярваме в срещата ни с Господа. Тази среща е възможна още тук, на земята. И тя най-често се случва още тук, братя и сестри. Моята среща с живия Бог, моята среща с Този, който е възкръснал от мъртвите, моята с Началника на живота… Какво може да се случи в тази среща? Тези, които са я преживели, изпитват неизказано блаженство, в което се усеща онази Божия любов, в която не можеш да изпитваш страх, в която се разсейва дори страхът пред смъртта. Представете си, пред вас застава Всевишният Бог с безрезервната Своя любов. Любов, с която никой никога не ни е обичал. Любов, която никога не сте намирали, макар че мнозина изминават хиляди километри, за да намерят любовта. Но намери ли я в Господа, чувството, което може да изпита човек в този миг, може да го стъписа – чувството, че няма страх дори от смъртта Защото в единството с любещия Бог смъртта не може да съществува. Тя съществува само там, където няма любов. (…)