За опазването на петте сетива - 3

Продължение от 2 част

За опазването на всички сетива въобще

Пази всичките си сетива, защото те са подобни на вратички, през които влиза или излиза или смърт, или живот. Живот влиза, когато ние добре ги управляваме и не позволяваме да се промъкнат обичайните страсти, а смърт влиза, когато те пускат смъртоносните и душевредни страсти. Погрижи се, да очистиш душата си от сквернотата, която внасят в нея отвън сетивата. Защото както бурните потоци, когато излязат от бреговете си по време на порой, така и сетивата, когато останат без надзора на ума, веднага се спускат към всичко сетивно и възприемат всяко зрелище, всяко сквернословие и, накратко казано, всяка мръсотия на похотите, а след това донасят всичко това в нещастната душа, превръщайки я в разбойнически вертеп. За тези бурни потоци е възкликнал към Бога някога в скръбта си пророк Давид: „потоци от беззакония са ме заплашили” (Пс. 17:5).

Подвизавай се, да удържаш своите сетива, защото те водят към зло, осквернявайки душата чрез нечисти желания, както казва св. Григорий Богослов, тъй като дяволът непрестанно ни наблюдава и само докато освободим едно от сетивата си, влиза в душата и я убива, както казва за това и преп. Исаак Сирин.

Живеещите в света и сред съблазните трябва да имат още по-голямо внимание към себе си, отколкото отшелниците, за които уединението служи като стена, която ги огражда от неприлични сцени, от пошли разговори и от всяка друга сквернота, така че отшелниците приличат на воини, които се сражават, защитени зад укритие, а ти се сражаваш с врага лице в лице, и куршумите летят от всички страни към тебе, защото навсякъде срещаш повод за грях.

Отшелниците приличат на хора, които се намират далеч от ръба на пропастта, а ти приличаш на човек, който се намира на ръба на пропастта, както казва авва Пимен: „тези, които живеят далеч от света, приличат на тези, които са далече от пропастта, така че, когато сатаната ги тласка към пропастта, те призовават Бога, и , като дойде, ги освобождава. А тези, които живеят в света, приличат на хора, които са до самата пропаст, и когато ги хване сатаната, те не успяват да прибягнат към Бога, и погиват” (от Патерика). И така, тъй като се намираш до пропастта, то ако разслабиш само едно от сетивата си от небрежност, си близко до погибел; затова ги пази с всички сили. Нали, по думите на преподобната Синклитикия: „нашите сетива биват откраднати и без нашето желание. И нима е възможно в къща с отворени врати да не влезе дим от улицата” (от житието на светицата).

Аксиомата на Аристотел гласи: „Нищо не може да влезе в ума, преди да влезе в сетивата”. Тази аксиома не е вярна в случаите, когато става въпрос за благото, защото умът е създаден от Твореца благ, защото всички творения Божии са твърде добри (Бит. 1:31). Ако си представиш, че в човешкия ум не влиза никаква идея, възникнала от сетивата, и че той пребивава прост и безòбразен като неизписана дъска, то тази простота на ума ще бъде и неговото първоначално „добро”, когато умът е бил създаден прост и безбразен, по образ и подобие на Простия и Безòбразен негов Творец (Бит. 1:26).

Така че, противоположно на външните учени, които обучават ума си на различни идеи и знания за природата и за човека, цялата борба на подвижниците се състои в освобождаване на ума от всички образи, форми и идеи, които са се запечатали в него, така че умът да стане безòбразен и чрез тази своя простота да се съедини с Бога и да се върне в първоначалното си младенческо състояние, за което Господ казва: „истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3). За това пише и св. Нил Синайски: „Блажен е умът, който по време на молитва е невеществен и нестяжателен и спазва съвършено безчувствие към всичко” (от Добротолюбие).

Но ако става въпрос за злото, аксиомата на Аристотел се оказва съвършено вярна, защото злото е противоестествено и чуждо за природата на ума, която е създадена блага. Злото не може да влезе в ума по друг начин, освен отвън чрез сетивата. Така в ума на Адам идеята за злото се появила не от собствените му мисли, а отвън, чрез сетивата и подстрекателството на дявола.

Какво следва от това? Че всяко зло и страст влизат в душата чрез сетивата. И ако не опазваме сетивата, то не можем да унищожим и страстите. А как да ги пазим? Слушай: Прозорците на Соломоновия храм имали мрежа, за да не преминават през нея всякакви нечисти насекоми, и това служи за образ – този, който иска да опази душата си от нечистите сетивни похоти, трябва да затвори прозорците на сетивата с мрежа, т.е. с паметта за смъртта, за предстоящия отговор на Страшния съд и за вечните мъки. Така човек може да отхвърли похотите и греховете, с които се сблъскват неговите сетива. А преподобният Исидор Пелусиот, като учи как да пазим сетивата си от похотите, казва, че умът на човека трябва да стои като цар и самодържец и да има помисли, каквито имат силните и въоръжени воини, за да пази вратите на сетивата и да не пуска враговете вътре, защото ако не влязат, то битката ще е лека, а ако влязат, то победата ще е съмнителна. И така не само ще се опазиш от външните телесни страсти, но и вътрешните душевни страсти (които се образуват от предишните впечатления) – когато се прекрати достъпа на сетивните похоти, постепенно страстите ще отслабнат и с времето съвършено ще изчезнат. За това говори и преподобният авва Пимен: „Както змията, ако я затвориш в кофа, с времето ще умре от глад, така и страстите, които се крият в нашето сърце, ако не ги храниш с влизащите от сетивата образи, ще отслабнат и ще изчезнат (от Патерика).

А подир тях и дяволът, за храна на който служат страстите и похотите, като се лиши от тях, погива, както казва за това Иов: „Мраволъвът загива по липса на плячка” (Иов 4:11 – от слав. превод). Тези думи св. Нил тълкува така: „Дяволът е наречен мраволъв, защото всяка страст в началото изглежда малка като мравка, а после става голяма като лъв”. Виждаш ли какви врагове ти предстои да победиш? Виждаш ли, че и страстите, и дявола ще победиш, ако отсечеш сетивните похоти? Но това отсичане и тази победа няма да дойдат при тебе без борба, както и външните битки не могат да се спечелят без борба. Разбира се, предстои ти трудна борба и с греховните навици, и с дявола, но стой мъжествено, не се склонявай към вражеската воля, като помниш следните думи на св. Григорий Богослов: „ленивите не стават герои, а победите дават славата”. С мъжественото си съпротивление против похотите на сетивата си дай на врага да разбере, че ти си наистина верен раб на Христа, който победи страстите и сатаната, и винаги показвай на врага, че не си роб на сетивата си, а си цар и господар над тях; че не си просто плът и кръв, но и разум, дарен от Бога, за да властва над безсловесните страсти на тялото.

Когато се бориш със злия си навик, спомняй си мъдрото изречение: „доброто отлъчва от злото” – и си кажи: „Ако съм приучил сетивата си към похоти, така че в тях се е изработил зъл навик, то защо сега да не ги науча на обратното, така че от добрия урок да се изработи добър навик? Но в началото ми предстои да изпитам горест и трудности? Нека ги изпитам, за да мога после да изпитам и радост, и лекота, защото, ако делата и уроците на добродетелта, за да се роди навик, са трудни и горчиви за сетивата, то делата, родени от този добър навик, ще бъдат сладки и леки”.

Накратко казано, ето, невидимо предстоят небесните Ангели, които държат в ръцете си венци, ето, стои и венцедавецът Христос, и колкото пъти победиш в тази борба и не се поддадеш на сетивните похоти, толкова пъти ще бъдеш увенчан с нетленни венци. Но ако бъдеш победен един или два пъти – не прекратявай борбата, а призовавай на помощ Бога, защото, ако постъпваш така, Божията благодат веднага ще ти дойде на помощ и няма да те остави, да погинеш докрай.

Не мисли, че победата в тази борба е лека и бърза. Наистина, възлюбени брате, победата над страстите и над сетивните желания е по-величествена от победата над стотици врагове, и подчиняването на сетивата на ума е много повече от подчиняването на обширни царства. Затова Александър Македонски, когато го облажавали за победата му над целия свят, благоразумно отговорил: „напразно ще бъдат всички мои победи, ако не удържа победа над самия себе си”, защото мнозина, бидейки господари на света, си остават роби на своите страсти.
 

За опазването на въображението

Въображението е голям екран, на който се изобразява всичко, което сме видели с очите си, което сме чули с ушите си, което сме почувствали и докоснали. Аристотел нарича въображението „общо сетиво”. Общо, защото обхваща впечатленията от всичките пет сетива, и сетиво, защото въображението може да има същото действие, което имат сетивата поотделно. (Така например, ако някой яде лимон, а до него стои друг и го гледа, то и в неговата уста започва да се отделя слюнка. Но същото изпитва и този, който само си представи лимон във въображението си.)

Затова, възлюбени, както трябва да пазим външните си сетива от страстни впечатления, така трябва да пазим и вътрешното си сетиво, т.е. въображението, като не му позволяваме да си представя нито страстните образи, които са виждали очите, нито неприличните думи, които са слушали ушите, нито благоуханията, които е чувствал носът, нито изисканите блюда, които са вкусвали устата, нито страстните докосвания, които е изпитвало осезанието, защото каква полза има да се пазят външните сетива, а да не се пази въображението, което съхранява всички впечатления от сетивата, възбуждащи похот и предизвикващи същия смут в душата?

И с още по-голямо внимание трябва да пазим въображението, защото ако външните сетива действат само когато са налични сетивните вещи, то въобржението напротив – дори когато човек е затворен в дома си или в обителта, или в пустинята, му отваря своята книга и му показва образи, думи и т.н. Необходимо е да пазим въображението си, защото, ако то се увлече от представения образ, то увлича и външните сетива към съчувствие към него (както нагледно показва примерът с лимона).

И тъй като въображението действа по-бързо от всички останали сетива, като първо запечатва греховните образи, а после ги показва и им се наслаждава, е необходимо да го следим с голямо внимание. Когато се отпечата някакъв образ във въображението, то по своята природа не го оставя в забвение, но постоянно го напомня. Например, когато се каже Марта или София, въображението веднага рисува образа на Марта и София и възпроизвежда дори отношението към тях.

Случва се дори да погребем близък наш човек, и после да държим в ръцете си неговите кости, но безумното въображение все още ни го рисува като жив и ни смущава с представата за него. И накрая, от всички сили на нашата душа именно до въображението дяволът има най-голяма близост и го използва за измама на човека. Защото и самият той, като останалите ангели, е бил създаден с прост и безòбразен ум, но като си въобразил, че може да се уподоби на Всевишния, от Ангел на светлината станал тъмен дявол. Той прелъстил Адам чрез въображението, така че и човекът си представил, че е равен на Бога, а преди грехопадението човешкият ум нямал въображение. Но не само Адам, а и всички хора, които някога са падали в грях и прелест, са се прелъстявали чрез въображението.

Затова те моля, възлюбени, доколкото е възможно, пази въображението си, за да не се запечатват в него душевредните образи, които идват от сетивата.

И когато те се приближават към тебе, пази се, да не се съгласиш с тях и да се съчетаеш с тях в сърцето си, но веднага прибягвай към Господа със сърдечна молитва.

Използвай въображението си за съкрушение, смирение и сърдечно умиление, като си представяш смъртта, Страшния съд, вечните мъки, или пък размишляваш за сътворението на света, въплъщението на Господа нашего Иисуса Христа, за Неговото Раждане, Кръщение, Разпятие, Погребение и Възкресение. И когато врагът те напада със скверни фантазии, противопоставяй им благи и духовни образи.

Не се страхувай и не се плаши от мерзките образи на въображението, а ги презирай и пренебрегвай като празно място. Те са лъжливи, безпочвени и не отговарят на действителността. И когато привикнеш да пренебрегваш въображението, ще станеш силен да пренебрегваш и самите предмети, които ти рисува то. Знай, че ако изобразиш на екрана на своето въображение прекрасни и духовни образи, ще бъдеш похвален в деня на Съда, когато ще се открие всичко тайно, а ако изобразиш скверни и порочни картини, ще бъдеш осъден. Светителят Василий Велики говори за това така: „живописецът всеки ден на тайно място стои и рисува картината си, а когато я нарисува, я изнася на тържището и получава похвала, ако е избрал добър предмет, който да изобрази, и ако го е нарисувал добре. И напротив, получава порицание, ако е избрал лош предмет и го е нарисувал лошо. Така всеки човек ще застане пред Божия съд и ще бъде превъзнесен и ублажен от Бога, Ангелите и светиите, ако е украсил ума си със светли, Божествени и духовни представи” (от Слово за девството).
 

За опазването на ума и сърцето

Сега вече знаеш как да пазиш сетивата си и как да пазиш въображението си. Научи и как да пазиш сърцето, което е вместилище на душата. Света Синклитикия казва, че както корабът може да потъне или от морските вълни, или заради теч в него, така и душата може да се уврежда или външно – от сетивни предмети, или вътрешно – от зли мисли и сърдечни страсти. Затова човек трябва да пази сетивата си от оскверняващи впечатления, а сърцето си – от лукави мисли и страсти.

Сърцето е естествен център на човека, защото то се появява в тялото преди всички други членове  и се разрушава след всички и защото е корен на всички сетивни  и мислени сили на душата.

Сърцето е и свръхестествен център, защото ние приемаме в сърцето си свръхестествената Божия благодат, която ни се дарява в Светото Кръщение, което се потвърждава и от Свещеното Писание. Затова Господ казва: „царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:21), и апостол Павел казва: „…Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4:6), а на друго място: „защото любовта Божия се изля в нашите сърца” (Рим. 5:5). Така пише и св. Диодах: „от божествените писания постигнах, че до кръщението благодатта отвън склонява душата към добро, а сатаната е загнезден в дълбините на сърцето, но от момента на кръщението дяволът е изгонен вън, а благодатта е вътре”.

Сърцето е и противоестествен център, защото всички противоестествени страсти, всички хулни, горди и лукави помисли и всички зли желания се раждат и пребивават в сърцето. И както пепелта покрива жарта, така страстите скриват Божията благодат, която получаваме в Светото Кръщение, както казва св. Калист; там е коренът и началото на всички грехове, които извършваме след Кръщението, там е и сатаната – но не в дълбините на сърцето (защото там е благодатта), а на повърхността му.  И Самият Създател на сърцата казва: „защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека” (Мат. 15:19-20).

Затова е необходимо да пазим ума и сърцето си. Когато освободим ума си от всички външни предмети чрез опазване на сетивата и въображението, трябва да го обърнем към сърцето си и непрестанно да се поучаваме в Иисусовата молитва, като склоняваме волята си, да произнася молитвата с цялото ни желание и любов. При това умът трябва да бъде безвиден и безòбразен, защото и Бог е над всичко сетивно и мислено.

Плод на това дело е, че с времето умът ще свикне да пребивава в сърцето, ще възненавиди сетивните похоти и представи и ще престане да се съчетава с лукавите и зли мисли. Когато пребивава в сърцето, умът ще види безобразието на вътрешния човек, който е осквернен от мерзките зрелища, които е гледал, от лукавите думи, които е слушал, така че човек, без да иска, ще се смири и ще заплаче над своята греховност. И как да не заплаче, като вижда своите мисли, пълни с горди, скверни и хулни помисли; как да не заплаче, като вижда своята воля, пленена от грешни желания? Как да не заплаче и да не пролее кървави сълзи, как да не възкликне жално към Иисус, да го освободи и да го изцели? Защото той (умът) вижда сърцето си обвързано с толкова страсти, вижда, че целият му вътрешен човек е не храм на Бога, а разбойнически вертеп. И Господ, като види плача и съкрушението му, ще го освободи от страстите и бесовете.

Плодът на молитвата е и очистването на естеството, и чистотата, която се дава от свръхестествената благодат на Светия Дух. Защото преподобните отци с пост, бдение, коленопреклонение, въздържание и с други подвизи са се освободили от страстите и са открили естествения начин за връщане на ума в сърцето, за да може по-лесно и по-бързо да очисти човекът и ума, и сърцето си, и по такъв начин да стане способен да приеме свръхестествената  Божия благодат.

Соломон заповядва: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притч. 4:23), защото сърцето е центърът на всички сетива и сили на душата, и е невъзможно да се очисти сърцето, ако преди това не се очистят всички сетива. Ако се оскверни едно от сетивата или една от силите на душата, тази сквернота попада в сърцето и от там осквернението ще премине във всичики сетива. Но чрез умната молитва ще очистиш от пепелта на страстите сърцето си, в което е скрита искрата на Божията благодат, така че ще видиш и този огън, който Господ е дошъл да донесе в земята на сърцето, и ще се възрадваш с неизречена радост, и ще пролееш топли сълзи. А после с изпълнение на Божиите заповеди и чрез другите добродетели ще разпалиш в сърцето си този Божествен огън, който със своя пламък ще изгори всички страсти, ще изгони демоните, които се борят против тебе, и ще услади сърцето ти, дарявайки ти радост, мир, любов към Господа и любов към ближния. Тогава умът ти ще се просвети от светлината на премъдростта и разсъждението, и така, чрез това умно дело, целият ти вътрешен човек ще се въздигне в храм на Светия Дух: сърцето ще е като олтар и престол, умът – като свещеник, желанието и разположението – като жертва, а възнасяната от сърцето молитва към Бога – като благовоние.

Което да се сподобим чрез благодатта да постигнем всички, чрез щедростите и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто слава во веки. Амин!

Следва 4 част

Превод от руски: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru