За опазването на петте сетива - 2

Продължение от 1 част

За опазването на зрението

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Затова трябва да пресечем насочването на очите към телесната красота, която предизвиква в душата неприлични страсти, както учи Соломон: „Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе” (Притчи 4:25). Чуй и това, което казва Иов: „Завет направих с очите си, да не помислям за девица” (Иов. 31:1). За опазването на своето зрение приложѝ цялото си внимание, защото това сетиво е подобно на крадец: за един миг на страстен поглед в сърцето се запечатва страстният идол, душата се услажда от него, сърцето го възжелава и човек греши, както е казал за това Господ: „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). Затова и Соломон заповядва да пазим очите си: „Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си (да не бъдеш уловен чрез очите си)” (Притчи 6:25).

Ако този крадец се промъкне и тази примка те улови, то подвизавай се против идола на Афродита, т.е. в душата ти да не се запечата мерзкото желание. Как? Чрез призоваване на Бога, защото според псалмопевеца: „от Господа е спасението” (Пс. 3:8); или обърни своето внимание към някакъв духовен образ[1], та чрез образа да победиш образа, и чрез въображението да победиш въображението. Ако сатаната не престане да те безпокои с идола, който се е запечатал в твоето въображение, то св. Йоан Златоуст и преподобната Синклитикия съветват да прибегнеш към следното средство: извади мислено очите на този идол, снеми му кожата, изрежи му устните и тогава ще видиш, че това, което ще остане, е толкова ужасно, че човек не може да го гледа без отвращение и потрес, защото то не е нищо друго освен окървавено месо и кости.

Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението са много по-дълбоки от идолите при действието на другите сетива и затова се запечатват дълбоко в паметта, както знаем от опит: образите, отпечатани в паметта от другите сетива, по-леко се изглаждат и изчезват, а зрителните образи остават за дълго време, така че после и с много труд не можем да се избавим от тях. Когато бодърстваме, те не престават да ни нападат, а когато спим, ни се явяват в сънищата, така че остаряваме и умираме заедно с тях[2].

Пази себе си и, ако е възможно, не се срещай и не разговаряй с тези, които могат да те въвлекат в мисловна борба. Ако трябва да говориш с жени, наведи очите си надолу или въобще ги затвори и си повтаряй мислено думите на псалмопевеца, при това нека има с тебе още един или двама братя, за да не давате свобода на врага.

Веднъж авва Исидор отишъл в Александрия, за да се види с патриарх Теофил. Когато се върнал, братята от скита се събрали и го попитали: „Как е светът, авва?” А той им отговорил: „Аз не видях човешко лице, защото се принуждавах да не поглеждам към хората”. И всички се удивили на неговото въздържание (от Отечника). От този пример можеш да разбереш колко е опасно да оставиш очите си да блуждаят. Затова и свети Симеон Нови Богослов учи да не поглеждаме не само жени и младежи, но и старци. И така пази очите си, като молиш Господа заедно със Сирах: „Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене” (Сир. 23:4). И разбира се, пази се да не гледаш тези лица, към които по-рано си имал похот в сърцето си, защото, като ги гледаш, ти ставаш двойно по-оборим от дявола: и от вътре – от страстта към преди възприетия образ, и отвън – от настоящото му съзерцание.

Пази очите си, защото през тях влизат много разбойници и овладяват душата ти. И наистина, ако нашите прародители бяха пазили очите си, нямаше да бъдат изгонени от рая; ако содомяните бяха пазили очите си и не бяха видели двамата ангели, нямаше да бъдат унищожени; ако Давид не беше видял къпещата се Вирсавия, нямаше да падне в двойно беззаконие: прелюбодейство и убийство          , така че, поучен от този печален опит, молил Господа да отвърне очите му от суетната красота: „Отвърни очите ми да не виждам суета” (Пс. 118:37).

Има ли нужда още да многословим? Всички признават истината, че от погледа се ражда желанието и обратно, там, където няма поглед, няма и желание, както пише Сирах: „Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и клепачите ѝ” (Сир. 26:11). Затова очите са обкръжени от клепачите, за да може като девица да се скрият във вътрешната стая от външните. За това казва добре и св. Йоан Лествичник: „с всички сили да избягваме да виждаме и слушаме за онзи плод, който обещахме никога да не вкусваме; защото се удивлявам, ако бихме смятали себе си за по-силни от пророк Давид” (Слово 15, 64).
 

За опазването на слуха

Пази ушите си от слушане на развратни мелодии, защото душата, докато им се наслаждава, става безчувствена за духовното наслаждение и не познава бедственото си състояние, тъй като от похотливите песни умът запечатва във въображението си страстни образи, а сърцето се скланя към приемането им.

Според известната легенда, Одисей запушил ушите си с восък, за да не чува сладките песни на сирените и да не загине. И ние трябва да си запушваме ушите, за да не слушаме разпътни песни, за да не бъдем хванати от смъртоносните сирени на сладострастието. Затова и Ксенократ учел юношите да носят тапи в ушите си, за да запазят слуха си от развратни и неприлични разговори.
 

За опазването на обонянието.

Трябва да пазим обонянието си от наслаждението с парфюми и аромати, защото душата ни се изнежва, умът се опустошава и бързо се скланя към разврат. Пророк Амос казва: горко вам, които се мажете с най-добри мазила (ср.: Ам. 6:6). И пророк Исаия предсказва наказанието за тези, които се помазват с благоухания: „И вместо благовоние ще бъде зловоние” (Ис. 3:23). Като се убоял от това проклятие, преподобният Арсений Велики, който бил знатен придворен, след като станал монах, никога не сменял водата, в която накисвал финиковите клонки, въпреки че тя станала много зловонна. Като го запитали защо постъпва така, преподобният отговорил, че така се наказва за онези благовония, на които се наслаждавал, докато бил в двореца.

И така, брате, ако искаш тялото ти да благоухае, не бездействай, а прави по петдесет или сто земни поклона всеки ден, за да излезе от тялото ти цялата излишна вода, която е причина за зловонието, и тялото изсушено по такъв начин ще започне да издава благоухание. Нали виждаме, че телата на всички, които се трудят, и особено монасите, не миришат лошо, а дори благоухаят.
 

За опазването на вкуса

Чувството за вкус, според изреждането на физиолозите, е четвърто по ред, но по силното си влияние е на първо място сред другите. Откъде са тези обилни трапези и изискани храни? Разбира се, те не са от необходимостта и от нуждата на тялото, а са за услаждане на гърлото. И до какво водят толкова много скъпи ястия? Разбира се до нищо добро, а само до телесни и душевни страсти. Преяждане, необуздано ядене, пиянство, затлъстяване, подагра, блудство и въобще всички плътски подстомашни страсти са порождение на чревобесието.

Свещеното Писание казва за иудеите: „седна народът да яде и да пие, а после стана да играе” (Исх. 32:6), като разбира под това блуд и всяка нечистота. Един от старците казваше, че ако Навузардан, главният готвач на Навуходоносор, не беше дошъл в Иерусалим, храмът Господен нямаше да бъде разрушен, като разбира под това, че „ако чревобесието не надделее над душата, умът не може да бъде подложен на бесовска борба”.

И това не е всичко. Многото ядене пречи на благочестието, както четем за израилтяните: „и (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си” (Втор. 32:15). И апостол Павел в посланието към Филипяни нарича врагове на кръста тези, на които бог е коремът, а славата им е в срама им (Филип. 3:19). Чревобесието вреди особено на младите, на които и така им кипи кръвта, а от силната храна нещастните им тела се превръщат във „вавилонска пещ”. Затова се научи да ядеш един път на ден. От това тялото ти ще стане по-леко и здраво, и умът ти ще стане по-чист и способен за духовни размишления. Но и тогава те моля, брате, не преяждай, защото според св. Григорий Синаит има три степени на удовлетворение на глада: въздържание – когато след храненето все още остава чувството за глад, задоволяване – когато не изпитваш чувство за глад, но не ти става тежко и ситост – когато ти става тежко. Така че, ако не можеш да спазваш първите две степени, то поне не преяждай, като помниш думите на Господа: „Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете” (Лук. 6:25), а също и онзи богаташ, който всеки ден пирувал. Побой се от неговата участ, защото заради задоволството, което възприел в този временен свят, той се лишил от лоното Аврамово и молил да му намокрят гърлото с потопен във водата пръст. Св. Василий Велики съветва младите не само да не се насищат достатъчно, но и да не ядат до насита.

И така, винаги, когато ядеш или пиеш, помни думите на псалмопевеца: „каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба?” (Пс. 29:10) – и често си повтаряй това, за да се избавиш от многото ядене и многото пиене.

Опазвай гърлото си от много ядене, но го пази и от осъждане, срамни слова и празнословие, като помниш, „че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат. 12:36), и тогава словото ти винаги ще е разтворено със солта на благодатта, както заповядва апостол Павел (Кол. 4:6).

Пази се също и от смеха, като помниш думите на Господа: „Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете” (Лук. 6:25) и: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат” (Мат. 5:4). И така, да избягваме смеха, защото той ни подготвя вечен плач, и да възлюбим плача, като виновник на нескончаема радост.
 

За опазването на осезанието

Въпреки, че за орган на осезанието се смята главно ръката, в действителност това сетиво е свойствено за цялата повърхност на тялото, защото всяка част от него и всеки негов член могат да станат орган на осезанието. Затова се пази от нежни докосвания, защото чувството, което възниква от допира, много по-бързо въвлича в грях. Знай, че е трудно да се освободиш от страстните чувства, които възникват от докосването, и затова се пази с всички сили. И действията на другите сетива са силни, въпреки че понякога ни се струва, че те са още далеч от извършването на греха, но осезанието е вече начало на греха. Пази се да не се приближаваш нито с ръка, нито с крак близо до тялото на някой друг, и още повече на някой по-млад. Не простирай ръката си без нужда и към собственото си тяло, дори за да се почешеш, защото дори чрез струващото ни се маловажно докосване лукавият свиква да ни склонява към грях и да рисува във въображението ни неприлични страстни образи, които оскверняват чистотата на помислите. Затова св. Исак заповядва: „целомъдрено пристъпвай към извършване на необходимите нужди (на тялото), като че ли се стесняваш от Ангела пазител, и извършвай това със страх Божий” (Слово 9).

Осезанието ни подбужда да носим меки и модерни дрехи. Въздържай се от празнични дрехи, помнейки, че дрехите са ни дадени за постоянно напомняне за изгонването от рая и за наказанията за нарушаването на заповедта, защото, докато праотците в рая бяха под покрова на благодатта, нямаха нужда от дрехи, и чак след непослушанието, като се лишиха от благодатния покров, им потрябваха дрехи от листа. Помни и това, че дрехите, според св. Василий Велики, са нужни, за да се сгряваме през зимата и за защита от жегата през лятото, така че и Соломон, който имал най-разкошните дрехи, в края на краищата нарекъл всичко това „суета и гонене на вятър” (ср.: Екл. 1:14).

Остави тази суета, брате. Спомни си, че според апостол Павел „преходен е образът на тоя свят” (1Кор. 7:31), и че всичко видимо е преходно, а невидимото е вечно. Смъртта идва и след нея – съд, а след съда – адът и безкрайните мъки. И когато дойде смъртта, ще свършат и младостта, и суетата, и ще станат ненужни изисканите дрехи.

Осезанието ни подбужда да търсим и меки постели, които разнежват тялото, удължават съня и разпалват похотта. Както се казва в Отечника, един брат попитал стареца: „Авва, как да се избавя от блудната борба? ”, а той му отговорил: „въздържай се от много ядене, от осъждане и от всичко, което възбужда страстта”. Но братът казал: „Спазвах всичко това и не постигнах избавление от тази борба”. И като питал често, братът досадил на стареца, така че той отишъл в неговата килия и, като видял меката постеля, на която спял братът, възкликнал: „О, ето къде е причината за твоята борба, брате!”

––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Под „духовни образи” трябва да се разбира съзерцанието на Кръста Господен, на който са изкупени човешките грехове, на славата на Пресвета Богородица – Небесната Царица, на подвига на светите Божии угодници и пр.

2. За това, колко е сурова борбата със запечаталите се във въображението образи, се разказва в Патерика: „Имаше един подвижник в скита. Врагът му припомняше една много красива жена и силно го смущаваше. По Божий промисъл в скита дойде друг брат от Египет и докато разговаряха, той между другото каза, че жената на еди-кой си умряла. А това била същата жена, споменът за която смущавал брата. Като чу това братът, взе хитона си и през нощта отиде в Египет, отвори гроба на умрялата, отърка хитона си в гниещия труп и се върна в килията си; като положи тази смрад пред очите си, докато се сражаваше с помислите си, казваше: „Ето тялото, към което имаше похот – то е пред тебе, насити се!” – така той измъчваше себе си с тази смрад, докато борбата му не свърши.” (Древен патерик)

Следва 3 част

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru