Смелостта да обичаш докрай

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на светите Мироносици – 30 април 2023 г., храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна.

Както чухме в днешното Евангелие, след като Христос е бил погребан по най-благочестивия начин, според юдейския обичай, от Йосиф Ариматейски, който дръзнал (както пише в Писанието) да отиде при Пилат и да измоли Неговото тяло и да Го погребе, то на следващия ден рано жените, които са следвали Христос през цялото време, които са стояли до Неговия кръст и са видели Неговото разпятие и смърт, взели миро и отишли да помажат тялото на Иисус, като през цялото време, докато вървели към гроба, мислели кой ли ще им отвали гробния камък, защото той бил много тежък… Ала когато отишли на гроба, намерили камъка отвален и ангел им благовестил, че Този, когото търсят, е възкръснал от мъртвите – и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите (вж. Мат. 28:5-7). И те тръгнали да благовестят тази вест, понеже първи са чули за възкръсналия Христос, и макар че били уплашени, отишли и казали на апостолите. Тези жени им благовестили за възкресението. Затова св. Йоан Златоуст казва за тях: те се явиха апостоли на апостолите.

Всичко това символизира самата ни Църква, братя и сестри – тези жени мироносици и тяхното желание да помажат тялото на Христос и да Му се поклонят по този начин, като изпълняват обичая и изразяват своята вярност и любов, са самата Църква. Защото, ако ние днес казваме в светата Литургия: Христос е сред нас, и искаме Той винаги да бъде сред нас, то Той е сред нас след Своето възкресение. И Той наистина се яви след възкресението Си на Своите ученици и апостоли и на жените мироносици, и те наистина Му се поклониха. И тяхното поклонение на празния гроб, тяхното поклонение пред Самия Него, когато Го видяха възкръснал, братя и сестри, е нашето поклонение пред Христос, Когото винаги искаме възкръснал сред нас. И ако Христос е възкръснал и е сред нас, това означава, че ние сме причастни на Неговото възкресение. Всяко наше поклонение в храма, пред Божия престол, всяко наше причастие с Неговото тяло и кръв означава, че ние приемаме Неговото възкресение и вярваме във всичко това, като изразяваме своята вярност и любов. (…)

Но ето че тези жени, за разлика от учениците, които постоянно слушаха словото, вървяха след него и бяха свидетели на всички Негови дела, не се разбягаха, а останаха докрай верни. И това, че те събраха смелост, да отидат на гроба, показва тяхната любов – тази човешка нежна любов и вярност, която като че ли от онова време и до днес проявяват на първо място жените. Не защото те са по-силни, не защото Бог иска да покаже, че те са нещо повече от мъжете, а защото женската природа, която Бог е вложил в тези, които ние наричаме по-слаби, като крехки съсъди, които лесно се чупят, над които много често искаме да доминираме… именно те показаха това, което е присъщо на всеки човек, особено по отношение на Бога и помежду ни – вярност и любов. Тези две добродетели, които се явяват най-силното лепило, което може да скрепи и облагороди човешките отношения, за да бъдат най-искрени и най-чисти. Както и отношенията ни с Бога.

Можем ли ние да засвидетелстваме за своите отношения към Бога, ако в тях няма любов и вярност? Та нали именно по този начин ни призовава свещеникът, когато изнася чашата с Тялото и Кръвта на Христос – с вяра и любов пристъпете! Защото ако нямаме любов към Този, на Когото са отишли до се поклонят и да помажат светите жени мироносици, то целият ни живот и цялата ни вяра е напразна, защото това ще е само едно сухо религиозно изпълнение – няма да е дръзновение и решителност на нашето сърце. Защото само когато искрено, от сърце правим всичко спрямо Бога, само тогава Той ни просвещава с благодатта на Светия Дух. (…) Тази любов никога не е рационална, но винаги е искрена и чиста. (…)

Чуйте цялата проповед в прикачения видеозапис: