Сега е моментът

Проповед на свещеник Алексей Атанасов по Евангелие от Лука (16:19-31) – за богаташа и бедния Лазар. 03.11.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Притчата за богаташа и бедния Лазар е може би най-тежкото четиво в Евангелието, защото тя показва какво се случва при смъртта. Тя се отнася и за всички нас – какво може да се случи с всички нас. И всички трябва да си даваме сметка, че след смъртта, ако попаднем в ада, не можем да направим нищо за себе си. Нашите близки, ако си спомнят за нас, ако се молят, дават милостиня, то Бог може да има някаква милост за нас там. Но това, в което ние трябва да се съсредоточим, за което и Господ Иисус Христос предупреждава в Библията, е ние да сме готови за деня и часа, когато животът ни ще приключи тук, на земята.

Да се фокусираме върху историята за бедния Лазар. Богаташът – е казано там – не го забелязваше. Бог не осъжда богаташа за това, дето е ял и пил с приятели, а за това, че не е забелязал Лазар. Не се е смилил над него – да му даде поне работа, да се труди и да е полезен и за него и за себе си. Но той не го забелязвал, макар че бил пред вратата му.

Една жена, която работи в църквата и има благословение да събира средства за поддръжката на храма, ми каза веднъж: „Отче, ние българите сме милосърдни само когато ни поискат, никога не се сещаме да забележим, че някой има нужда от помощ”. А тя работи дълги години и има опит в благотворителната дейност, за да забележи този факт – много са малко тези, които сами да пристъпят да помагат. И това звучи малко разочароващо...

Но днес искам да ви дам един провокативен пример за благотворителност. Преди два дни станах свидетел на един спор. Един мъж твърдеше, че вярващите на религията, било то християнство, мюсюлманство или др. – в днешно време кой вярва, че има бог? Тогава другият му отговори: Рокфелер глупак ли беше?

Интересното при Рокфелер е това, че винаги е твърдял едно и също – че дължи богатството си на Бог. Израснал в семейство с шест деца, от малък майка му го възпитава да отделя от парите, които му дава, за храма или за някаква друга благотворителна дейност. Той от малък мечтаел да стане богат и с упорит труд станал най-богатият човек на всички времена, но това, което виждаме при него, е че имал страх Божи. Не давал парите си благотворително само защото така бил възпитан, не го правел от лицемерност. Например, преди да отменят робството в Щатите, той давал пари на роби да си откупят свободата. Осъзнавайки богатството си и знаейки Евангелието, той се страхувал да не попадне в ситуацията на този богат човек един ден, защото смъртта и за него ще сложи край на този живот.

И ще се върна в началото – не е важно човекът колко е богат, важно е той да може да забелязва тези, които са около него и имат нужда от подкрепа. Формите са различни, понякога не са нужни пари, а един разговор, но не трябва да забравяме за изоставените като бедния Лазар. И именно сега е моментът да слушаме Господ Иисус Христос. Амин.