Пророчеството на отец Йоан

Из проповедта на митрополит Тихон (Шевкунов) в деня на 110-та годишнина от рождението на архимандрит Йоан (Крестянкин) – 11.04.2020 г. Лазарова събота, Псково-Печорски манастир

Ще спра вниманието си на един момент от живота на отец Йоан, който, от една страна, е известен, дори е публикуван в книгите за живота му, но от друга страна, сме го забравили, най-вече защото не го разбираме. Или поне досега не го разбирахме, но може би вече започва да ни се изяснява.

Отец Йоан беше пророк. Мнозина, които са общували с него, са имали възможност да се убедят в това в своя живот. А пророчествата – те стават ясни за нас тогава, когато се изпълнят. Това е и светоотеческото учение. Така е било и с пророчеството на Исая: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14) То станало ясно едва тогава, когато се родил нашият Спасител Господ Иисус Христос. И можем да приведем още много подобни примери.

Така и през 2000 г. всички, които бяхме тогава с отец Йоан, неочаквано чухме от него следния разказ. През нощта той имал особено видение и чул глас – пророческо прозрение, определени думи. И на следващия ден това се повторило – с точност до всяка дума. Когато чухме това от отец Йоан, ние не разбирахме добре за какво говори. Прекалено загадъчно беше всичко. Две нощи подред едни и същи думи. И той ги записал. Видял нещо наистина страшно и чул глас:

Стой и гледай какво допуснах Аз за ваше вразумление без внезапна кончина за хората. Виновни не търсете, виновни не търсете! Молете се! В живота бъдете винаги и във всичко предпазливи.

Не ви ли напомня това ситуацията днес? Макар да не можем да кажем съвсем уверено: Да, това е за сегашното време, за сегашната страшна напаст по целия свят, когато е допусната смъртта на множество хора – „без внезапна кончина”, за да може на хората да бъде оставено време да осмислят своя живот, да разберат какво в живота им е било добро и зло, и да се покаят за злото.

Стой и гледай какво допуснах Аз за ваше вразумление без внезапна кончина за хората. Виновни не търсете, виновни не търсете! Молете се! В живота бъдете винаги и във всичко предпазливи. Датата е 22 ноември по стар стил, а по новия – 4 декември, и на следващия ден – 5 декември... Да, сега се случва именно това. Случва се нещо страшно, свидетел на което е целият свят. „Без внезапна кончина” хората се отправят към вечността, да дадат отговор на Божия съд.

Сега много се говори за това, че заради някакви определени грехове Бог допуска всичко това да се случи. Но отец Йоан казва: „Виновни не търсете, виновни не търсете!” Два пъти се подчертава. Мнозина казват, че всичко това е заради страшните нравствени престъпления, заради бездушието на хората, заради разрушаването на семейството и брака във всяко едно отношение, заради противоестествените грехове… Да, разбира се, възможно е да е така. Но думите на отец Йоан говорят за друго.

„Виновни не търсете” – това значи: всички сме виновни. Всички без изключение. В това число и хората от Църквата. Защото съдът започва от Божия дом. Божият съд започва винаги от Божия дом. (вж. 1Петър 4:17) Ако ние започнем да търсим виновни в света, то окончателно ще се объркаме. Но ако всеки от нас намери в себе си вина за умножаването на злото, за допущението на нещо такова – и не търси повече нищо – то именно това ще бъде най-правилното решение. На това са ни учили и отец Йоан, и светите Отци на нашата Църква – да намираме вината в себе си. И това е истинно и правдиво. Това е достойно и праведно пред Бога. Само това!

„Бъдете винаги и във всичко предпазливи”. Не казва бъдете дръзновени, и то дръзновени не в молитвата, не в упованието, а в липсата на смирение. Само смиреният човек може да бъде истински дръзновен. Дръзкият човек е горд и няма смирение. Той смята, че е център на земята и Господ е длъжен да го чуе и да изпълни това, което той смята за правилно. Това е страшно заблуждение, в това число и на нашето време.

Нека се молим това изпитание да доведе всички ни до познанието на истината, да доведе всички нас до Бога и до смирението, до познанието за Божията воля; да доведе всички нас до благодарността към Бога – това велико качество на православните християни – благодарене на Бога за всичко. Но до това състояние трябва да се достигне. Не е възможно просто така, по някаква формула, да го направим.

Нека се молим тази напаст да не озлоби и да не разруши душата ни, а напротив – да я укрепва и умъдрява, да я прави все по-силна и по-здрава. Божията помощ да е с вас и да ви опазва в пределите на разума и на онази предпазливост в живота, за която говори отец Йоан. Амин.

Превод: Румяна Рашкова
Източник: pravoslavie.ru