„Духовна азбука” на архимандрит Йоан Крестянкин

В книжарницата на Духовно-просветния център вече е налична новата книга на издателство „Лествица” (2018) – сборникът „Духовна азбука”. Изданието съдържа откъси от трудовете на един от най-обичаните руски съвременни проповедници – архимандрит Йоан Крестянкин. Подредени тематично в азбучен ред, те са своеобразна „духовна аптека, която лекува и укрепява душата в нейния труден житейски път”.
Ето някои от тях:

Вяра и неверие

Вярата – това е съзиждането на живота с много и много  търпение и любов. А когато вярата стане причина за падение, то тогава очевидно нещо не е наред, и когато  Божията помощ отстъпи, по -скоро  е налице проява на своеволие.

Когато няма вяра в Божието всемогъщество, в Неговата безгранична милост, тогава към нас намира пътечка врагът на Бога и врагът човешки.  Той пристъпва към нас със страхове, лишавайки ни от спокойствие на духа и от мир. И този изтощителен страх разболява човека.

Грях

Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да  те  не  сполети нещо по-лошо. Така говори Господ на разслабения, говори и на нас за страшното разрушаващо действие на греха върху душата и тялото  (Йоан 5:14). Грехът е мрак и скръб;  той ни отделя от Източника на живота – от Бога. И единствено Божията милост, очаквана нашето покаяние и обръщане,  ни търпи и ни помага да се обърнем от смърт към живот.

Игра на духовен живот

Играта на духовен живот – това е най-страшната подмяна на духовния живот. Тази игра, раждайки лъжливи понятия за духовността,  започва да залива света с лъжедуховност. И на Църквата Йорк става все по-трудно да противостои на това съвременно бедствие, което, като отговаря на вътрешните стремежи на хората в търсене на своето „аз“, вече разраснала се в душата и скриващо Бога от нея, ги отклонява от спасителния кръстен път на следването на Бога.

Сърцето

Входът на душата – това е  нашето сърце. И за да пазим душата си  чиста, ние сме длъжни старателно да пазим сърцето си от проникване в него на всичко греховно и нечисто; да го пазим от онова, което може да повреди душата ни.

Бог е дарува на човека безсмъртна, разумна душа; и мястото на нейното обиталище е сърцето. (...) Именно сърцето, а не умът  (както се опитват да докажат психолозите) мисли, размишлява и познава...