Той прощава, ако и ние прощаваме

Думата прошка има интересно значение в нашия език. Тя не е обикновена, защото не просто определя някакво понятие или предмет, а изяснява основното творческо дело на Бога и човека. Тя дава смисъла на нашата вяра, на нашата природа и живот.

Състои се от корена прост и от старобългарски означава правостоящ, този, който стои пръв,   отпред, свободен.

Сигурно сте чували по време на църковните богослужения възгласа на свещеника Премудрость прости. Той буквално означава Внимание, застанете прави, или изправени. Този възглас обаче, е съхранил в нашия живот смисъла на старобългарската дума прост, която ние днес използваме с друго значение. В единия случай, когато искаме да изкажем простотата, исконното, истинското за някой или нещо, а в другия, като нарицателно, за да изразим негативно, цинично чувство и отношение. Тук изниква въпросът - какво искаме да кажем, когато употребяваме прост човек? Най-доброто е заложено в нашия език. Казвайки прост, да казваш – изправен, свободен, истински. Как искаме да виждаме нашия ближен?

В църковната употреба, за която споменахме, тази дума приканва хората да се изправят, ако са седнали, но и да се изправят, ако са паднали или прегънали духовно. /Всички сме грешни/. Второто значение е главното, за което приканва Църквата по време на богослужение.

Тази дума пряко кореспондира и с прошката - опрощението.  Не само за това, че думата прошка произхожда от същия корен – прост, но и за това, че смисълът на прошката, самото опрощаване, е всъщност изправяне на човека от неговата падналост/греховност.

Бог е Този, който прощава грехове. Той има не само власт да изправя човека в творческото опрощение, но има и всички основания да го прави. Като казвам основания, имам предвид, че Бог, който в исконното устройване на човека е заложил той да бъде изправен и свободен, не може да вижда своето творение паднало и изгубило вид.

Ето такова отношение и такава вяра има към нас и в нас, човеците, нашият Творец.

В Неделята на прошка от нас се изисква същото – да простим на длъжниците. За това, сами разбирате, се иска същата вяра и същото отношение към човека, а и към враговете ни дори, каквито има Самият Бог. Иска се от нас да видим човека в неговото истинско достойнство – изправен и свободен. Ако ние не можем да видим това, няма да можем да простим и ще го поробим и оставим в неговото неизправено състояние.

Днес дойде при мен един човек – умен мъж, с работа и семейство. Дойде да се оплаче, че сякаш няма успехи в работата, не го забелязват, не го повишават – няма радост. Докато разговаряхме, стана ясно, че е обиден на родния си брат и от 25 години не общуват. Той дойде при мен за нещо конкретно, а накрая ме попита какво да направи, за да се промени животът му. Тогава отговорих, че трябва да прости на брат си и да се помири с него. Човекът наведе глава и дълго мълча, после каза: Аз не мога да направя това, не може ли нещо друго да направя?

На пръв поглед изглежда класически случай, но всъщност не се случва често така ярко да се противи някой на основното нещо, към което ни призовава Христос. Да, ярък случай, направо евангелски. Обаче именно от прошката започва всичко. За да получиш мир от Господа трябва да се помириш с брат си. Просто, като истинско, но, оказва се, не е лесно.

Човекът си замина с разбирането, че най-напред трябва да прости на брат си. Аз, обаче, каза той, ще се старая, но не зная дали ще ми се получи. Вие сигурен ли сте, че това ще ми помогне в моите неща?

В същия ден дойде при мен една жена и ми каза, че се е поздравила със своята съседка, с която била скарана и това най-много я измъчвало. С този поздрав се е помирила буквално в навечерието на Неделята на Прошка. Дойде радостна и свободна от всякакво притеснение.

Дано Бог да ни прости, но Той прощава, ако и ние прощаваме.