Кой обработва нивата?

Във времето на светите Седмочисленици Езикът е отражение на високата политика на държавата. Ако днес държавата няма високи цели, които сама е определила въз основа на своята история, традиции и ценности, тя няма и послание, и думи, с които да изрази тези цели, да ги защити и приложи в живота. Тогава в незащитените и необработени словесни пространства на душите навлизат безпрепятствено чужди идеи, послания и цели с чуждия език, който ги носи. Чуждият език е по-привлекателен, защото дава добре разработена представа за това, което се случва, и най-вече за бъдещето. Така, който не се труди да разработва идейните и словесни залежи на своя език и история, неизменно става потребител на чужда идейна и езикова стока и изпада в интелектуална и езикова зависимост от онези, които му казват какво да мисли.

Това ни предлагат различните новини и формати по телевизията и интернет. Навсякъде ни посрещат с готови, формулирани и добре опаковани чужди ценности. Чужди думи се изписват по обществени места с чужди букви, навсякъде звучи чужда музика и всичко това нагледно показва кой е работил повече, за да прокара по-майсторски своите представи за живота, и кой всъщност ни управлява по най-умния начин.

Този процес има още едно важно следствие, което виждаме всеки ден. Ако държавата, в лицето на нейния политически и интелектуален елит, няма какво да предложи, няма елитна култура и елитен език, които да се прокарват, разпространяват и защитават, тогава избуява ниската култура и вулгарният език. Така се формира просташко мнозинство, което презира интелектуалното малцинство, и така един народ загива напълно, връщайки се към предкултурното си (езическо) състояние.