За опазването на петте сетива - 1

Предговор

Никой не би отказал да се въздигне до небесата и да се наслаждава на безкрайното блаженство, ако може да го постигне без да прилага усилие и подвиг. Всички сме готови да бъдем с Господа в Неговата слава, но малцина са тези, които ще Му останат верни в Неговите скърби и унижения. Дори да решим да следваме Христос, при първата трудност нашият стар човек започва да се оплаква от нарушаването на „своите“ права и от непоносимостта на пътя. И подобно на древните евреи е готов да се върне към египетските „трапези“, и като жената на Лот - да се обърне назад. За да обуздаем този порив, да запазим верността си към Господа и да не отхвърлим кръста си, е необходимо голямо усилие! Тази книжка е напътствие и подкрепа за всички, които изпитват същото. Само по тесния и стръмен път се влиза в Царството Божие и само с прилагането на усилия, както е казал Господ, и с много скърби, като се отречем от себе си и намразим душата си, валяща се в греховната сквернота, ще може да издържим да носим кръста си докрай.

Понякога в минутите на позорно малодушие е полезно да размислим какво представляват радостите и насладите на безумния свят, към който ни влече старият човек. Какво са те? Да се облечеш с прекрасни дрехи - но те не са нищо друго, освен лукаво прикритие за нашата греховност, която сме наследили от Адам, защото нашите праотци „бяха двамата голи, и не се срамуваха” (Бит. 2:25). В какво друго е светското щастие? Да се нахраниш с по-вкусна и с повече храна, да си доставиш наслада с удоволствието от меки завивки и изискани благоухания и т.н. и т.н. И това ли е всичко? Но това е само варосана гробница (Мат. 23:27). Това е само външен блясък, докато отвътре е пустота и тление, а така живеят днес повечето хора! Нима трябва да се хвърлим в този шумен поток, който се движи по широкия и стръмен път, водещ към погибел? А старият човек ще каже: нима всички живеят така; има и такива, които се посвещават на науката, на изкуството и на семейството? И какво, открили ли са щастието? Потърсете щастливи хора в този свят и няма да намерите нито един! Премъдрият Соломон познал всички светски удоволствия и цялата слава на този свят и заключил: „суета на суетите - всичко е суета!” (Екл. 1:2).
Каквото и да говорим, всички наши начинания са суетни и преходни. Колко велики завоеватели и велики поети е имало на света, но повечето от тях днес са забравени, и земята ги е покрила. Суетни и тленни са всички човешки дела, с изключение на тези, които се извършват за Бога и с Бога, и които чрез това стават вечни и безсмъртни като Самия Бог. Не вярваш ли в това? Ето виж, щастлива семейна двойка възпитава децата си; и както родителите се състаряват в грижи и суета, така в труд и скърби ще отидат в миналото и техните деца. Но ако всичко това е осветено от присъствието на Бога, то както родителите, така и децата ще придобият отрада и утешение от Господа и след смъртта си ще се сподобят с вечния Живот. Така е и с всичко останало: само извършеният в Бога и с Бога наш труд придобива смисъл и от преходен става безсмъртен.
Така че не обръщай назад душата си, върви по своя път, като вземеш кръста си, бъди мъжествен, укрепи сърцето си и претърпи за Господа (Пс. 26:14). Твоят път е скръбен и тесен, но по него са минали и Господ, и всички светии, които днес наблюдават твоето шествие и ти помагат. Разбира се, трябва да преодолеем стария човек, трябва да възненавидим греха и суетата, и тогава ще възкръсне мъртвият - твоята душа, за божественото и небесното, и ти ще намериш истинската и неотменима радост в това да обичаш Твореца и Неговото творение, и в това да изпълняваш благата воля Божия.

„Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (Иоан 16:22). Амин.

Владението на петте сетива изглежда много просто нещо, но ще ти кажа, че този, който владее над петте си сетива, той владее над цялата вселена и над всичко, което е в нея, защото всичко, което се случва в нас, е чрез тях и от тях. Но който е такъв, той изцяло е управляван от Бога и се покорява във всичко на Божията воля. Така се въдворява Царството Божие в нас и се възстановява първоначалното устройство.
Преп. Симеон Нови Богослов, Слово 68

Защо умът е подчинен на сетивните страсти?

Умът е поробен от сетивните желания по две причини. Първата и главна причина се състои в това, че след грехопадението на Адам цялата човешка природа е проникната от страстността. В страст се зачева и се развива в утробата на майка си човекът, както казва пророк Давид: „Ето в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Пс. 50:7).

Втората причина е, че поради несъвършенството на ума си през детските години човекът не може да го застави да управлява сетивата и да ги направлява към духовни наслади. Затова през този период сетивата са подчинени на тялото, което ги използва не само за това, което му е необходимо, за да живее, но и за страстите си, и така подчинява несъвършения и неразумен все още ум на сетивните наслаждения. Сетивата ръководят ума до около 15-годишна възраст, когато човекът достига зрялост и пълно развитие. Затова очите привикват страстно да гледат телесната красота, ушите привикват към насладата от приятните мелодии, носът привиква да усеща сладостни аромати, езикът и устата се стремят към изискани ястия, а кожата привиква към усещането на меки и приятни за тялото дрехи.

Как след всичко това човекът да се убеди, че истинската радост е в нещо друго и че сетивното наслаждение не е духовно, а плътско и животинско? Кой ще помогне на човека да се избави от това робство на сетивата? Може би умът? През първите години умът е навикнал да се намира под властта на сетивата и да смята за добро подчинението си. Дори когато разбере, че в това състояние прилича на неразумните животни, той се оказва окован и в зрялата възраст като с железни окови от петте сетива. Умът страда от това, защото е сътворен да бъде господар на тялото, а е станал негов роб; защото независимо дали иска, или не, се поддава на насладите от сетивата.

Какво може да убеди човека, че е необходимо да напусне това жалко състояние? Може би въображението? Но и то е пълно със страстни образи и идоли на чувствени наслаждения, които толкова години са го занимавали; така че въображението по-скоро ще възбуди в ума спомен за сладостните наслаждения, вместо да му попречи да се потопи отново в тях. Уви, и сърцето е изпълнено със сетивни желания и склонява ума, въображението и тялото към удовлетворяването им.

Но това не е всичко. Самият сатана, който е господар на всички телесни желания, гъделичка и ума, и сърцето, и всички сетива.

Как умът се освобождава от сетивните желания?

И така, след като умът премине детската възраст, след като придобие зрялост и разбере от Свещеното Писание и от творенията на Светите Отци, че има друго, неплътско наслаждение, което му е сродно, той, бидейки боголюбив по природа, не понася сетивата на тялото /което обитава/ да бъдат поробени от страстите. Не понася и той самият да е покорен от тях и от господар да стане роб и пленник.

Когато умът осъзнае правото си на цар и господар на дареното му от Твореца тяло, той с цялата си сила, с цялото си желание, с целият си разум и със съдействието на Божията благодат се стреми да премахне от сетивата си вкоренените в тях дългогодишни навици. Така не само желае да се избави от тиранията на страстите, но и да ги подчини на своята воля.

Но как и по какъв начин става освобождаването на сетивата от страститe и подчиняването им на ума? 

Когато някой цар иска лесно да превземе един здраво укрепен град, той лишава жителите му от всички източници на храна и чрез това ги принуждава да се предадат. Подобна тактика използва и умът в борбата със страстите на сетивата: той лишава всяко от тях от привичните му желания, като не му позволява повече да ги удовлетворява, и така леко и за кратко време го подчинява. Но и тогава умът не остава безгрижен и бездеен, но като получи свобода от телесните удоволствия, той се обръща към естествената за него духовна храна, която е четенето на Словото Божие, съзиждането на добродетелите в душата, изпълнението на Господните заповеди, молитвата и размишлението за видимия и невидим тварен свят.

Но това не е всичко. Умът трябва, доколкото е възможно, да се противи на телесните сетива и да ги приучава към духовните наслади, за да стане и тялото духоносно.

Многоплачевното падение на нашия праотец Адам по свидетелството на Светите Отци се състояло именно в това, че той оставил духовната храна и наслаждение и паднал, уви, в телесната и сетивна наслада. А от Адам и ние сме наследили този праотечески стремеж към сетивното. Дървото за познание на добро и зло е познанието на сетивните наслади; защото когато нашите праотци се насладили на доброто, т.е. на сетивната наслада, те познали и злото, т.е. страданието, което е неразривно свързано с нея.
Затова дошъл новият Адам – Иисус Христос, за да ни изведе от сетивните пристрастия към духовните наслади. И това с лекота постигат тези, които са отсекли телесните похоти, и като са възжелали духовните сладости, са оставили света и са избягали в пустинята. Там, като не намират повод за възбуда на сетивните страсти, те лесно подчиняват сетивата на ума и за кратко време се сподобяват с божествено и сладко упокоение.

Затова и аз те моля, възлюбени брате, да познаеш от Свещеното Писание, че за ума е естествена духовната наслада, която се състои в насищането с духовна храна, и че сетивните наслади са му противоестествени. Нещо повече, според св. Калист, единствено духовното наслаждение заслужава да се нарича наслаждение, защото, когато човекът го вкуси и се наслади с него, изпитва радост. А сетивната и телесна наслада както по време на вкусването ú, така и след това, предизвиква само сърдечна скръб. Каквото и да говорим, плътската наслада прилича на муха на мед. Докато вкусва сладостта на меда, тя вече потъва в него. Плътското наслаждение прилича на отрова, която е сладка на вкус, но е смъртоносна, както казва и Соломон: „защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч” (Притч. 5:3-4).

Но какво да правиш, след като сетивата ти много години са били поробени от телесните наслаждения и умът ти им е бил подчинен, изоставил естествената си духовна храна? Нужно е да се подвизаваш с голямо внимание, за да овладееш, доколкото е възможно, петте си сетива, като им предоставяш само необходимото за телесните нужди и като отсичаш от тях всичко излишно, което води до наслада. Така ще станеш господар над страстите си, ще очистиш сетивата си от лъжливите страсти и като освободиш ума си от плътските похоти, ще го поведеш към въжделените за него духовни сладости.

Следва 2 част

Превод от руски: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru