Да върнем другия в човешкото достойнство

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Сиропустна – 14 март 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Днешното Евангелие, братя и сестри, беше за това, как трябва да живеем – един спрямо друг, как да се отнасяме към себе си и как да се отнасяме към Бога. Каква да е основната цел на нашия живот и към какво да е насочено нашето сърце? Осъзнавайки, че сме сложни и че освен тяло имаме душа, и сърцето е съсредоточието на това, което ни подсказва истината и копнежа за нея, което ни кара да жадуваме за любов, ние, братя и сестри, трябва да се стараем и да внимаваме за какво копнее нашето сърце.

Христос в днешното Евангелие казва категорично – добре е да започнем своя живот, като простим на всички, които са съгрешили спрямо нас, ако искаме и Бог да ни прости. Защото, ако не простим, и на нас Бог няма да прости. Какво означава прошката? Това не е просто великодушно да простиш на някого, както ние правим, и понякога, прощавайки, се разграничаваме от човека и като че ли си казваме: Нищо не искам да имам с тебе, или: Нищо нямам срещу тебе... Но дали това е правилно?

Когато Христос проповядваше Своето Евангелие и живееше сред нас, човеците, Той вършеше много чудеса. И когато ги извършваше, казваше много често: Чедо, прощават ти се греховете, стани и ходи! Например. И точно поради това мнозина от тия, които Го слушаха, особено фарисеите, като казваха: „Само Бог може да прощава грехове”. И бяха прави. Защото, когато Бог прощава, Той го прави не от висотата на Своето величие, без да забравя след това за човека. А прощава, защото твърде много вярва в човека, разбирайте – във всеки един от нас.

Прошката предполага да изправиш човека в неговото истинско достойнство, и да го видиш изправен, чист, истински – такъв, какъвто Бог го е сътворил...И когато Той прощава, Той изправя поваления. (...)

Цялата проповед чуйте в прикачения файл: