Мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери (Лука 15:32)

Проповед на иконом Георгий Стоименов в Неделя на блудния син. 16 февруари 2025, храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна

Обични в Господа братя и сестри,

Това е една от най-знаковите притчи на Нашия Спасител - притчата за блудния син. Тя ни разказва за любовта, милостта, безкрайната прошка на Бог към човеците, Който винаги е готов да приеме обратно всеки, който се обърне към Него. Ето, чухме от самата притча за този по-млад син, който преждевременно е взел всичко онова, което е трябвало да наследи от баща си, и е заминал за чужда страна, където е живял разпътно, където всичко онова, което баща му е предал, той го е разпилял. Настанал глад в онази страна и синът се принудил да потърси помощ от тамошен човек, който го пратил да пасе неговите свини. Прегладнял, гледайки как свините ядат рожкове, този младеж дошъл в себе си.

Може би именно този момент на опомнянето, на поглеждането на нашия живот отстрани, моментът, в който ние осъзнаваме грешките в отношенията си към тези, които са били около нас и са били готови да ни помогнат, грешките в отношението си към нас самите, греха си към Бога, е онзи момент, в който идваме в себе си. 

И ето този млад човек дошъл в себе си и казва: защо аз съм тук, където нямам с какво да се нахраня, а при моя баща има толкова много слуги, които имат в изобилие хляб, които имат какво да сложат на трапезата си, които не стоят гладни. Ще се върна при него и ще го помоля за прошка, като му кажа, че вече не съм достоен да се нарека негов син. Решава да стори това този млад човек, и тръгва към дома на баща си. И какво се казва там: видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.“ (Лука 15:20) Какво ни подсказва това всъщност, че вероятно бащата всеки ден е гледал в онази посока, в която е заминал неговият син, и го е чакал да се върне. Именно затова го е видял отдалеч. Защото така правят онези, които обичат някого, които виждат и знаят, че ние хората грешим, но никога не губят надежда, че всеки може да поправи живота си и да се върне - да дойде в себе си.

Ето че блудният син, пребивавайки в страна, далеч от дома на своя отец, ни показва как и ние лесно можем да се отдалечим от Нашия Небесен Отец. Как всички неща, които заобикалят човека, могат да го изкушат, да го отдалечат, да го накарат да бъде безразличен и самонадеян. Но в същото време, когато човек осъзнае греховността, когато дойде в себе си, той може да направи смелия избор и да се върне при Своя Отец, да се върне обратно на правия път. Това като цяло е призив към всички нас – да обмислим живота си, да помислим дали и ние не сме се отдалечили от Бога, да намерим сила в сърцата си, да покажем волята си и да се осмелим на истинско покаяние.

Най-трогателната част в тази притча всъщност е реакцията на бащата, който виждайки своя блуден син, тича към него с отворени обятия и го приема безусловно. Това е образът на Нашия Господ, Който винаги е готов да ни прости, независимо от големината на нашите грехове. Неговата любов не се основава на заслугите ни, а единствено на Неговата безкрайна милост и човеколюбие.

Тази притча е призив към вътрешно обновление на всички нас. Тя призовава всеки един от нас да преосмисли отношенията си с Бог и с ближните си. Тя ни напомня, че никога не е късно да започнем живота си отначало, въпреки грешките, които сме сторили. Да поправим тези грешки и да се върнем към пътя на истинската любов, към Бога. Всеки ден е една нова възможност – възможност за промяна, възможност за прощаване, възможност за покаяние, възможност да поправим духовния си живот.

В светът, в който живеем, забързан и често безпощаден, грехът и отдалечаването от духовните ценности са нещо все по-разпространено и все по-лесно. Притчата за блудния син ни дава надежда, че въпреки всички онези борби, които водим, въпреки всички трудности, въпреки нашето отдалечаване от Бога, независимо от всичко това, Бог винаги ни очаква с любов и готовност да ни прегърне, ако самите ние се осмелим да се върнем при Него.

Вдъхновени от тази притча, нека отворим сърцата си за Божията безкрайна милост, да се осмелим да признаваме собствените си слабости и да направим стъпките към истинското духовно обновление. Нека бъдем пример за прошка и любов към нашите ближни – в нашите семейства, в нашите общности, на работните ни места. И нека с помощта на Нашия Господ Иисус Христос да намерим смелостта да се върнем към Източника на живота, да прегърнем Божията милост и да разпространим светлината на прошката във всяка форма на нашето ежедневие. Амин!