Да си спомним за дома на Отца си
Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на блудния син – 12 февруари 2023 година, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
В днешното слово, братя и сестри, чухме Посланието на св. ап. Павел до коринтяни (1Кор. 6:12-20) и Евангелието на св. ев. Лука (15:11-32) с притчата за блудния син, която е толкова дълбока и толкова проникновена, че със сигурност всеки един от нас дълбока се замисли за това: какъв човек съм аз, как живея и доколко е дълбок в мене копнежът за истинския бащин дом. Дом, който мнозина от нас по един или друг начин са напуснали, и копнеят за него, защото осъзнават, че не е такъв животът ни, както би могъл да бъде като завещан от Отца.
Нашата житейска история е подобна на това, което ние чухме в едно от днешните песнопения: „Напуснах Твоята отеческа слава, Отче, и пропилях греховно дадения ми дар”. Със сигурност всеки един от нас в своята греховност е пропилял нещо и се чувства като че ли объркан, защото не го ползват даровете, които Бог му е дал. Ето този блуден син поискал от баща си дела си, и баща му съвсем справедливо разделил имота и му дал неговия дял, който той взел и пропил в далечна страна.
Отдалечи се от Бога – това означава „далечна страна”. А бащата в притчата е нашият Бог, за Когото не е срамно да представи за нас Себе си като човек. И това го виждаме не само в днешната притча в образа на бащата, а и в това, че позволи Неговият божествен Син да приеме човешка плът. Това двойствено представяне ние го разбираме и като постоянно разделяне на две на нашето естество – на греховно и праведно. А ние сме призвани да живеем праведен живот. За съжаление обаче надделява греховното.
Кое е нашето богатство? Нашето богатство, казва св. Григорий Палама, е дареният ни от Твореца ум. Когато умът е съсредоточен в самия себе си и в Бога – първия и най-висш Ум, тогава той следва спасителния път. А богатството на ума, продължава св. Григорий, е чистият и здрав разум, който ни е даден, да различава доброто и злото. И докато разумът е в единение с Бога и Му се подчинява като на висшия Отец, то тогава този разум изпълнява Неговите заповеди и слуша Неговото слово. Но ако разумът отпусне юздите, които го обуздават, да върви в правия път, тогава той се обърква в безразсъдство и се разпилява на части.
В това дълбоко проникновено слово на св. Григорий Палама ние, братя и сестри, различаваме своята човешка същност и най-истинското нещо, с което Бог ни е надарил – ума. Той е нашият прозорец към Бога. А Бог е светлината на света. И когато разумът на ума не различава доброто и злото, когато не е обуздан с Божиите заповеди, когато не слуша словото Божие, тогава умът е объркан, замътнен и безразсъдно се разпилява и бива увлечен в стихиите на света. Това се случва с нас – това се случи и с блудния син. Всичко разпиля. Греховно разпиля дара на своя отец. Беше принуден да се наеме да пасе свинете и беше петимен да яде от тяхната храна, но никой не му я даваше.
Това е всъщност лукавата примка на нашия враг, на лукавия, който предлага много обещания, но когато се хванеш в неговата примка, не ти дава нищо. И буквално те оставя нищ...
Но ето че този син, братя и сестри, дойде на себе си, защото си спомни какво има в дома на отца му, че дори и наемниците там имат хляб, да ядат в изобилие. А той, синът на богатия баща, е беден и нищ в чуждата страна, понеже е изгубил връзката си с него. Всичко, което Бог му е дал, го е пропилял.
Еврейският народ, братя и сестри, бидейки в плен, пееше, както чуваме в един от псалмите: „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; – разбирайте за дома на Отца ни, – Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие” (Пс. 136:1, 4-6). В този псалом е изразена, от една страна, скръбта за изгубения дом, а от друга страна, е изразена категорично паметта, че единствено домът на нашия Отец е начело на нашето веселие. И ние, които всячески търсим утеха, веселие, искаме всичко да вземем от живота така, че да можем да се чувстваме радостни и щастливи, със сигурност трябва да разберем къде е всъщност нашето веселие – къде е възможно щастието, къде е възможен мирът, къде е възможно тържеството на истината, къде са правдата и животът, къде е радостта!?
И ако ние, откъснали се по един или друг начин от лоното на нашия Отец още от майчината люлка, толкова скърбим и тъжим за липсващата топлина, любов, сигурност, то, разсъждавайки за целия си живот и осъзнавайки своята смъртност, виждайки своята падналост и греховност, няма как да не се замислим: а всъщност къде е истинският дом, в който аз да намеря себе си, да бъда приет и обичан?!
Виждаме този дом в днешната притча. Бащата, който е всъщност нашият небесен Отец, като видя сина си, в своята бащинска гордост, не го остави той сам да дойде и да се поклони в нозете му, а още отдалече се завтече срещу него и му се хвърли на врата, и с това още веднъж потвърди своята бащинска любов. И ако синът искаше да го приемат като един от наемниците, бащата го прие отново като свой син, като каза: „изгубен беше и се намери”. И помоли да го облекат в най-хубавите премени.Това символизира възраждането при нашето кръщение, което ние много често забравяме, но при което сме получили всичките дарове – истинската дреха, която облякохме, събличайки от себе си вехтата дреха. А ние забравихме за тази дреха и я опетнихме.
Но ето, бащата връща тази дреха на своя възлюбен син, дава му и пръстен на ръката, и с това иска да каже: „Аз вярвам в тебе! За теб е приготвено Моето царство!” Дава му и обуща на нозете, и с това иска да каже: „Аз ти връщам силата, с която да тъпчеш змии и скорпии и да побеждаваш всякакво зло”. Накрая моли да доведат и заколят най-угоеното теле. И това теле, братя и сестри, символизира жертвения Агнец, с Който ние сме призвани на Божествения пир – да се храним с истинска храна. Това е нашия Господ Иисус Христос, Когото Бог ни прати тук, за да можем чрез Него и в Него, да придобием своя живот и себе си, а не да го разпиляваме. Амин.
Кой трябва да проповядва в Църквата?
Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...
Безстрашието на любовта
Отиват да помажат не тялото на техния Бог, а тялото на техния Любим, Онзи, Който е докоснал сърцето и душата им, Който е оставил стъпки в тях. Те не могат да го разберат, но усещат, че това е много важно. В този момент само по този начин са могли да изразят мъката си...
Томина Неделя
Тома, един от най-близките ученици, едно, може би, от най-горещите вярващи сърца, се усъмнил - и Господ не започнал да го ругае, даже не го укорил, но му казал: ако искаш, провери. Тома не поискал, достатъчни му били думите на Господа...
Какво се случва в центъра
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
На 23 ноември в Голямата зала на храм „Св. Архангел Михаил“ беше открита изложбата с фотографии на участниците в майсторския клас „Вярата на фокус" под наслова тази година „Светлина и приятелство“, с ръководител Мария Тодорова.
Приключи Младежкия ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 17 ноември приключи единадесетото издание на Младежкия ораторски форум „Свети Климент Охридски“ със задължителна тема тази година: "Значението на Покръстването на българите за българската история". Темата е посветена на 1160 годишнина от приемането на християнството от св. Цар Борис I и...
Ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 22 октомври в Голямата зала на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ започна единадесетото издание на Ораторския форум „Св. Климент Охридски“.
Култура
Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание
Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий (+видео)
Съпътстващи духовни и културни събития при участието на византийски хор „Мелодесос“ на остров Корфу
Ценности
Победата и смъртта в контекста на войната
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Кой изпраща св. Кирил и Методий в централна Европа - императорът или патриархът?
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Събития
Награждаване на националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“ - 2026
Неделя Кръстопоклонна в Керкира – съслужение на българско и гръцко духовенство
Протопсалтът Григорий Дараваноглу гостува в България за семинар по византийска музика
Какво се случва в центъра
Поклонническо пътуване до Южното Черноморие – финал на младежкия лагер „Небесни деца“
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Излезе от печат книжката „Акатист към Пресвета Богородица Скоропослушница“
Православни светии
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Св. Константин Велики в историята на Църквата
