Да си спомним за дома на Отца си

16.02.2023 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на блудния син – 12 февруари 2023 година, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В днешното слово, братя и сестри, чухме Посланието на св. ап. Павел до коринтяни (1Кор. 6:12-20) и Евангелието на св. ев. Лука (15:11-32) с притчата за блудния син, която е толкова дълбока и толкова проникновена, че със сигурност всеки един от нас дълбока се замисли за това: какъв човек съм аз, как живея и доколко е дълбок в мене копнежът за истинския бащин дом. Дом, който мнозина от нас по един или друг начин са напуснали, и копнеят за него, защото осъзнават, че не е такъв животът ни, както би могъл да бъде като завещан от Отца.

Нашата житейска история е подобна на това, което ние чухме в едно от днешните песнопения: „Напуснах Твоята отеческа слава, Отче, и пропилях греховно дадения ми дар”. Със сигурност всеки един от нас в своята греховност е пропилял нещо и се чувства като че ли объркан, защото не го ползват даровете, които Бог му е дал. Ето този блуден син поискал от баща си дела си, и баща му съвсем справедливо разделил имота и му дал неговия дял, който той взел и пропил в далечна страна.

Отдалечи се от Бога – това означава „далечна страна”. А бащата в притчата е нашият Бог, за Когото не е срамно да представи за нас Себе си като човек. И това го виждаме не само в днешната притча в образа на бащата, а и в това, че позволи Неговият божествен Син да приеме човешка плът. Това двойствено представяне ние го разбираме и като постоянно разделяне на две на нашето естество – на греховно и праведно. А ние сме призвани да живеем праведен живот. За съжаление обаче надделява греховното.

Кое е нашето богатство? Нашето богатство, казва св. Григорий Палама, е дареният ни от Твореца ум. Когато умът е съсредоточен в самия себе си и в Бога – първия и най-висш Ум, тогава той следва спасителния път. А богатството на ума, продължава св. Григорий, е чистият и здрав разум, който ни е даден, да различава доброто и злото. И докато разумът е в единение с Бога и Му се подчинява като на висшия Отец, то тогава този разум изпълнява Неговите заповеди и слуша Неговото слово. Но ако разумът отпусне юздите, които го обуздават, да върви в правия път, тогава той се обърква в безразсъдство и се разпилява на части.

В това дълбоко проникновено слово на св. Григорий Палама ние, братя и сестри, различаваме своята човешка същност и най-истинското нещо, с което Бог ни е надарил – ума. Той е нашият прозорец към Бога. А Бог е светлината на света. И когато разумът на ума не различава доброто и злото, когато не е обуздан с Божиите заповеди, когато не слуша словото Божие, тогава умът е объркан, замътнен и безразсъдно се разпилява и бива увлечен в стихиите на света. Това се случва с нас – това се случи и с блудния син. Всичко разпиля. Греховно разпиля дара на своя отец. Беше принуден да се наеме да пасе свинете и беше петимен да яде от тяхната храна, но никой не му я даваше.

Това е всъщност лукавата примка на нашия враг, на лукавия, който предлага много обещания, но когато се хванеш в неговата примка, не ти дава нищо. И буквално те оставя нищ...

Но ето че този син, братя и сестри, дойде на себе си, защото си спомни какво има в дома на отца му, че дори и наемниците там имат хляб, да ядат в изобилие. А той, синът на богатия баща, е беден и нищ в чуждата страна, понеже е изгубил връзката си с него. Всичко, което Бог му е дал, го е пропилял.

Еврейският народ, братя и сестри, бидейки в плен, пееше, както чуваме в един от псалмите: „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; – разбирайте за дома на Отца ни, – Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие” (Пс. 136:1, 4-6). В този псалом е изразена, от една страна, скръбта за изгубения дом, а от друга страна, е изразена категорично паметта, че единствено домът на нашия Отец е начело на нашето веселие. И ние, които всячески търсим утеха, веселие, искаме всичко да вземем от живота така, че да можем да се чувстваме радостни и щастливи, със сигурност трябва да разберем къде е всъщност нашето веселие – къде е възможно щастието, къде е възможен мирът, къде е възможно тържеството на истината, къде са правдата и животът, къде е радостта!?

И ако ние, откъснали се по един или друг начин от лоното на нашия Отец още от майчината люлка, толкова скърбим и тъжим за липсващата топлина, любов, сигурност, то, разсъждавайки за целия си живот и осъзнавайки своята смъртност, виждайки своята падналост и греховност, няма как да не се замислим: а всъщност къде е истинският дом, в който аз да намеря себе си, да бъда приет и обичан?!

Виждаме този дом в днешната притча. Бащата, който е всъщност нашият небесен Отец, като видя сина си, в своята бащинска гордост, не го остави той сам да дойде и да се поклони в нозете му, а още отдалече се завтече срещу него и му се хвърли на врата, и с това още веднъж потвърди своята бащинска любов. И ако синът искаше да го приемат като един от наемниците, бащата го прие отново като свой син, като каза: „изгубен беше и се намери”. И помоли да го облекат в най-хубавите премени.Това символизира възраждането при нашето кръщение, което ние много често забравяме, но при което сме получили всичките дарове – истинската дреха, която облякохме, събличайки от себе си вехтата дреха. А ние забравихме за тази дреха и я опетнихме.

Но ето, бащата връща тази дреха на своя възлюбен син, дава му и пръстен на ръката, и с това иска да каже: „Аз вярвам в тебе! За теб е приготвено Моето царство!” Дава му и обуща на нозете, и с това иска да каже: „Аз ти връщам силата, с която да тъпчеш змии и скорпии и да побеждаваш всякакво зло”. Накрая моли да доведат и заколят най-угоеното теле. И това теле, братя и сестри, символизира жертвения Агнец, с Който ние сме призвани на Божествения пир – да се храним с истинска храна. Това е нашия Господ Иисус Христос, Когото Бог ни прати тук, за да можем чрез Него и в Него, да придобием своя живот и себе си, а не да го разпиляваме. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра