Не по Адамовски

Проповед на иконом Василий Шаган във втората неделя след Неделя подир Въздвижение – 29.09.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днешното Евангелие (Вж. Лука 6:31-36), братя и сестри, започва категорично със златното правило, което често сме чували и го знаем – „Както искате с вас да постъпват човеците, така и вие постъпвайте спрямо тях”. Това правило мнозина от нас не просто го знаят, но и се опитват да се ръководят от него в живота си. Но Христос продължава и категорично веднага след това заявява: „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.” И това означава, братя и сестри, че ние сме призвани не просто да постъпваме, както римляните – да даваме, за да ни дадат, и да правим добро, ако искаме да получим добро – а да постъпваме така, както и самият Той е постъпвал, да се пожертваме дори за своите врагове и да даваме на заем без да очакваме то да ни се върне. Защото това очакване, братя и сестри, винаги се промъква користта, и не е лъжа, че много често ние от корист служим и услужваме един на друг – за да ни се върне, да получим обратно, било то внимание или някакво добро. И така, в лицемерното си отношение един към друг, ние не просто не се обогатяваме, а се смаляваме. Защото един ден осъзнаваме, че всичко, което сме вършили, не е било от добро сърце, а от желание да ни се върне... И накрая дори приятели нямаме.

Но дали животът е за приятели, или за нещо друго? Нека погледнем Христос – Неговите приятели и тези, които се кълняха, че ще Го следват до смърт, се разбягаха и Го изоставиха на кръста. Христос служеше без да очаква това да Му се върне, а тази жертвена любов, която Той показа към всички, всъщност роди това, което ние сега унаследяваме заедно с вас като Божия благост и от която толкова силно се нуждаем. Защото оказва се, че в края на дните си, в своята преклонна възраст, ние не се нуждаем просто от човека до себе си, а от благост, която е много повече и не е нещо, което пада просто така от небето. Тя е благост, която ние можем да усвоим чрез благодатта на Светия Дух в своя християнски църковен живот, ако се потрудим така, както ни заръча Христос в днешното Евангелие: „Но вие обичайте враговете си и правете добро, на заем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма и ще бъдете синове на Всевишния”.

Когато ние говорим за получаване на награда или за някакви ползи, трябва да разсъждаваме от гледна точка не на някакво наше тукашно благополучие или комфорт, а награда, която би могла да ни направи синове на Всевишния. Защото, както казва Христос: „Ако сте синове на Всевишния, ще бъдете синове на Този, Който е благ и към благодарните, и към злите”. Синовете на Всевишния обичат Христос с истинската любов, защото вярват, че Той е Този, в Когото е изворът на благостта – не заради красивите речи, не заради това, че Той е дошъл в света и е бил с хората, а заради това, че всичко, което Той е направил: Неговото слово, Неговото слизане и приемане на човешка плът, Неговата жертва и Неговата любов, която Той показваше навсякъде, е всъщност тази благост, от която ние се нуждаем и към която Той ни призовава. Да бъдем такива, какъвто е и Той самият, защото в Него е образът на нашата човечност. В Него е образът на съвършенството.

„Бъдете милосърдни, както е милосърден и вашият Отец небесен” – така завършва днешното Евангелие... Как да бъдем милосърдни като Него? Как да бъдем съвършени, както и Той е съвършен? И изобщо, братя и сестри, в нашите духовни трудове ние за това усъвършенстване ли се трудим, или за да може по някакъв начин да бъдем опазени от страхове, от болести, от притеснения, от смъртта?... Всеки един от нас ги е имал тези притеснения и може би е добро начало, за да започнеш да търсиш изхода и спасението. Но спасението, братя и сестри, това е да бъдеш съвършен, както е съвършен и нашият Отец небесен, да бъдеш милосърден, както е и Той, да станеш като Бога – но не по Адамовски, а обожен, чрез Светия Дух, във връзка с Този, Който дава Своята благост на всеки един от нас. (...)