Можем ли да бъдем милосърдни? Какво мислят младите?

Можем ли да бъдем милосърдни? Доколко младите хора се вълнуват от този въпрос, какво е отношението им и как разбират милосърдието? Вижте сами в откъсите от речите в лятното издание на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски”  (27.06.2019). 

Милосърдието – какво е то, защо е нужно и каква е ползата от него? Вие чувствате ли се добри, когато помогнете на някого, когато проявите милосърдие? Всъщност милосърдието, според мен, е начин да проявиш обичта си към околните. Това се съдържа в самата дума, а именно: „мило сърце”. Според вас, кое е по-добре – да подадете ръка на някого, който има нужда, или вие да получите помощ? Според мен, е първото. Защото е много по-трудно да дадеш на някого, отколкото да получиш нещо. Много е лесно да вземеш, но е трудно да дадеш нещо от себе си – време, внимание, грижа. Никой не ви задължава да бъдете милосърдни, вие сами решавате, това е въпрос на личен избор.   (Неделина Димова, 9 кл.)

Можем ли да бъдем милосърдни? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да осъзнаем какво е милосърдието и какво би могло да възпре един човек да извърши акт на милосърдие… Ако милосърдието е толкова лесно постижимо, тогава защо си задавам въпроса „Можем ли”? Когато някой се оплаква, че е зле, а не се вслушва в съветите ни как да подобри положението си, това подлага на изпитание нашето милосърдие… Отговорът на въпроса, дали можем да бъдем милосърдни, е индивидуален за всеки човек, но всеки трябва да знае, че за да помогне на някого, трябва да поеме риска. (Надежда Георгиева, 8 кл.)

С милосърдието през вековете сме се изградили до такива морални същества, каквито сме днес. Това чувство, когато видиш някого в болка и нужда, да изпиташ състрадание и желание да помогнеш, това е истинско милосърдие. Много пъти обаче ние се съмняваме в своите действия, дали сме добри хора, дали действията ни са полезни, имаме чувство, че не помагаме… Но нашето възпитание в истинските добродетели и състраданието, което имаме в душата си, ни карат да вършим такива дела, които ни сближават, привличаме се един-друг. Милосърдието е силата, която ни кара да вършим такива дела, които ни дават смисъл за това, кои сме и какви сме. (Петрос Георгопалис, 9 кл.)

Милиони хора по света се нуждаят от помощ, било то от храна , дрехи, пари, но замисляли ли сте се някога, че тези хора имат нужда не само от материална помощ, но и от духовна. За мен истински милосърден човек е този, който не само дава пари на бедните, а и отделя частичка от себе си, от собствената си душа, за да помогне на някого в немощ. Понякога духовната помощ, дори в лицето само на морална подкрепа, има много по-голямо значение. Да отделиш време да разговаряш с някого или да помълчите заедно, това е израз на милосърдие. Да искаш да бъдеш с някого и да му отдадеш цялото си внимание, това е милосърдие. Другото, както пише в книгата „Очите на вярата”, е просто „социална дейност”.
(Дария Великова, 9 кл., 1 място в лятното издание на Ораторския форум – 2019)

Ако не сме в мир със себе си, то е, защото сме забравили, че принадлежим един на друг – това са думи на Майка Тереза, която е може би най-ярък пример за милосърдие на нашето време… Всеки от нас има нужда да бъде самодостатъчен, това ни носи самочувствие, така човек се чувства успял. Но когато осъзнаем ценността на милосърдието, ще разберем, че да помагаме, е ползотворно не само за другите, но помага и на нас. Една добра дума към някого може да оправи целия му ден, да му повдигне самочувствието. Всяко добро дело оказва влияние. Милосърдието е най-добрият начин да се почувстваме добре и значими. Основната формула, която трябва да следваме в нашите цели и действия е: любов към нас = любов към другите.   (Елица Горанова, 9 кл.)

Милосърдието е важно за мен, но за съжаление го срещаме все по-рядко. Въпросът е защо трябва да бъдем милосърдни. Важно е, защото все повече не ни остава време за малките неща в живота и да проявим човечност. Според мен милосърдието ще спаси света, защото човечеството се крепи на състраданието. Ако всички се превърнем в егоисти, ние ще спрем да съществуваме. Имаме нужда от каузи, за да продължим да живеем. Хиляди хора се преборват с трудности и болести благодарение на подадена ръка. Ние даряваме част от себе си, защото искаме да помогнем. Не трябва да мислим, че нашият дребен хуманен жест е незначителен. Напротив – ако всеки направи този дребен жест, светът ще се промени по изумителен начин.   (Ангелина Желева, 8 кл., 2 място в лятното издание на Ораторския форум – 2019)

следва