Можем ли да родим Бога?

Проповед на протойерей Михаил Манев на Благовещение – 25 март, 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна.

Днес е онзи светъл миг, когато започва нашето спасение. Така се пее в тропара на днешния празник. То, за спасяващите се, това е чудесно, особено ако знаят от какво се спасяват. Защото напоследък виждаме как хората сякаш така, целенасочено, вървят не към спасение… Защото да се спасиш, означава да промениш нещо в собствения си живот. Да го промениш кардинално. Защото това, което се случва при тебе, не ти харесвам защото тона, което става в твоя живот, не е този живот, който ти желаеш. И когато ти искаш да го промениш, то обикновено е, за да можеш да придобиеш по-големи радости. И когато твоят живот се насочи към спасението, тогава разбираш какво оставяш назад, зад тебе, разбираш колко е празно това, на което си придавал важно значение; разбираш какво е важното сега в твоя живот и за какво си тръгнал.

Спомняте ли си разговора между жената и змията – как един невинен разговор става стъпка за нашето изгонване от рая. Не сме вече там, защото сме пожелали да нарушим Неговата воля, Божията боля. Доброволно сме поели да не вървим по Неговия път, този, който Той изисква от нас. Там змията, като казва на жената, че Бог ги е излъгал, че те няма да умрат, а ще станат като богове, тогава жената поглежда дървото и плодовете й се струват добри и многожелани, защото носят познание. И тя посегна и яде и даде на мъжа си и той яде. И видяха, че са голи… В този момент започва отдалечаването на човека от Бога.

Ала за да може човекът от ново да стане част от Божието съществуване, за да може да стане отново жител на рая, това, за което е призван, той трябва да извърви обратния път. И чрез Мариам, тази благочестива девойка, започва връщането на човека към Бога. Как тя разговаря с Архангела? Явява се светъл образ и й казва: „Радвай се, благодатна, защото Бог намери благодат у тебе!” И тя се смущава. Не се страхува, а се смущава. Смущава се, защото не разбира какво й говори този странник, явил се по никое време в дома й. (…)

И тук е разликата между Ева, тази, която ни е родила по плът, и Богородица, която от този момент нататък започва нашето раждане по душа. Тя не се съгласява. В нея има съмнение, че това, което й говори този, че той може да я мами – думите му са сладки, но тя помни Ева, която съгреши, защото се довери прекалено много. (…)
Текстът е със съкращение, цялата проповед вижте в прикачения видеофайл: