Благовестие за царството Божие

Според еврейския закон, ако жена даде обет – обещание пред Бога, това обещание не можело да бъде валидно, докато не го потвърди или нейният баща, или нейният мъж. Но всички обещания, които се давали, винаги били кратки обещания – ще направя това, ще направя онова… А света Богородица обещала целия си живот на Бога. И тук те били изправени пред голяма трудност – какво да правят с тази млада жена, която посветила себе си на Бога?

Тя била свята вече, разбирате ли? Защото да се посветиш на Бога, означава да се отделиш от обикновения живот, а едно от значенията израза да се овети нещо, означава то да се отдели от другите неща и да не се използва за нищо друго освен за Бога. Ето, например чашата, с която се извършва причастието. Защо потирьт е свят? Защото не се използва за нищо друго – само за причастието. Да, чаша като всички чаши, но нищо друго не се влага в нея, освен хлябът и виното, светото Причастие по време на светата Литургия. Значи в момента, в който кажем това ще се използва само за Бога, то е вече отделено, посветено на Бога и съответно осветено. И затова свещениците били много затруднени какво да правят със св. Богородица, която обещала целия си живот на Бога.

И тогава те решили да потърсят някой благочестив човек, който ще й помага да изпълни този обет. Събрали благочестивите вдовци – хора, които са загубили жените си, които вече имат деца, които вече са минали през живота, вече са възрастни – събрали ги и сред тях избрали един, Йосиф, и го помолили да поеме този ангажимент към Бога – да пази девството на света Богородица, да й помага в живота. Защото жената тогава била беззащитна в обществото – или баща й се грижи за нея, или мъжът й я защитава. Сама жена означава жертва. И Йосиф поел този ангажимент пред Бога. Дал обещание пред Бога и пред свещениците да се грижи за света Богородица. И я завел в дома си.

Според Евангелието (Лука 1: 26-56), когато Архангел Гавраил идва при нея, тя не била омъжена все още, но вече била в неговия дом. „Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли ще е тоя поздрав?” Защо ангелът я нарича благодатна? Защо я нарича благословена? Той сам й отговаря: „не бой се, Мариам (тоест не се смущавай от това възхваляване) , понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще му наречеш името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Йаковов довеки, и царството Му не ще има край.”

Ето кое е главното – истината, която й съобщава. Думите на ангела към света Богородица съдържат цялото Евангелие. Не случайно събитието се нарича Благовещение, възвестяване на благата вест. Това е благовестието за царството Божие, което идва, и което идва със своя Цар. Ето Го и Царя, ето го и царството. В какво се състои? На света Богородица с тези няколко думи й било открито Евангелието – първата и цялата истина. Затова и в църковното песнопение на този ден се пее „днес е начало на нашето спасение”, защото на този ден Господ е дошъл на земята, и по-точно, явил се в утробата на света Богородица.

Но за да се случи това, трябвало нещо много важно. И кое е то? Трябвало съгласието на света Богородица. Света Богородица, като чула похвалата на ангела, се замислила какъв е този поздрав, и ангелът й обяснил, но тогава тя попитала как ще стане това? Тези думи са много важни, защото света Богородица е обещала на Бога да живее без мъж, как може да има син без баща? Тя иска да спази своя обет пред Бога, макар да живее в дома на Йосиф, макар да е сгодена за него. Би било логично тя да си помисли: ето, Йосиф ще бъде баща и аз ще зачена от него… Ако нямаше обет. Но тя има обещание пред Бога, затова пита ангела как ще стане. Тогава ангелът й дообяснява : „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”.

Забележете, първо, тя е намерила благодат у Бога, у Бог Отец; второ, казва й се, че ще роди Син и този Син ще бъде Месията; трето, казва й се, че това ще стане без мъж, от Светия Дух, т.е. тя получава благоволението и на Светия Дух, и четвърто, казва й се, че Този, Когото ще роди тя, няма да бъде само човек, но ще бъде самият Син Божий. Какво повече може да се каже? Евангелието това ни казва – че Царството Божие настъпва, че Царят идва, и че този Цар не е просто Цар, това е Синът Божий. Не е просто един човешки цар, един потомък на цар Давид и на Аврам – това е самият Син Божий, Който идва на земята.

И второ доказателство й дава ангелът: „Ето и Елисавета, твоята сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума”. И така виждаме, че Богородица стъпка по стъпка възхожда към откровението на Бог, към тази примавера, първа истина, която е едновременно и цялата истина. „Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея”. Тя дава своето съгласие, което не било просто нещо. Защото това съгласие я поставя веднага под ударите на закона – първо девица, второ заченала, бременна, веднага всички ще кажат: грях има, и ще я осъдят, мъжа й, който трябвало да пази нейното девство, и него го очаква същото. Значи света Богородица, когато решила да послуша Божията воля, поела един голям кръст. Тя не обяснила на никого, че й се е явил ангел, че така и така станало, нищо подобно не казала, само мълчала.

Но вижте какво пише след това: „И като стана Мариам  през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в града Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета”. Като чула от ангела, че Елисавета, нейната братовчедка е бременна, бърза да отиде при нея, веднага. И като я поздравява: „Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго”. Представете си, пророкът Йоан Кръстител още в утробата на майка си усетил идването на Бога, на Месията. Първо той се изпълнил със Светия Дух, след това и майка му. Светият Дух, ние знаем, е вдъхновявал пророците да говорят – така пише в символа на вярата: „който е говорил чрез пророците”. И когато Елисавета се изпълнила със Светия Дух, казала: „благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мине майката на моя Господ?”. Забележете, само от гласа на света Богородица тя се изпълнил със Светия Дух и разпознала в нея майката на Господа, и добавя: „блажена е, която е повярвала, защото ще се сбъдне казаното й от Господа”. Света Богородица отговаря: „душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове”. Самата тя е изпълнена със Светия Дух и само от думите й и света Елисавета се изпълнила и тя.

Бог погледнал милостиво към света Богородица. Какво значат тези думи „погледна милостно”. Да си спомним митаря и фарисея, грешния митар, за когото Господ казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече”, заради смирението си. И света Богородица имала смирение, но тя казала не смирение, а унизеност – толкова ниско виждала своето положение, недостойно, но в същото време нямала грях като митаря. Митарят бил смирен от греховете си, а света Богородица била смирена от богопознанието, което имала. Съзнавала Кой е Бог, и че дори и най-праведният човек е унизен и нищожен пред Бога. Това е много важно, тя нарича Бог и Спасител. Това не е случайно. Имаме Бог Спасител, когато Бог извежда евреите от Египет, и чак тук отново. И това тя го казва от Светия Дух – нейният Спасител е зарадвал духа й, Той е изпълнил утробата й и живее в нея. Разбирате ли какво откровение има тя – не казва аз го направих, а Силният, Неговото име е свято. И Неговата милост е от рода в род към ония, които Му се боят. Бог отхвърлил всички, които имали гордост в мислите на сърцето си и въздигнал смирени: „Свали силни от престол и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо”. И кои са тези гладни, смирени, за които говори светата Дева? Това е тя, която не била нито богата, нито знатна, никаква, незабележима, а всичките известни тогава хора Бог ги подминал, защото, пише нататък: „взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека”. Тоест Бог Си спомнил обещанието, дадено на Авраама, на Исаак, на Иаков – в тяхното потомство да благослови и да се роди Спасителят на света, Христос. И ето, Богородица като един съвършен богослов изказва и истините на вярата, и истините на духовния живот (…)

Текстът е откъс от беседа на Борислав Аврамов в дома за стари хора „Гергана”, 22 март 2017 г.  Беседите са част от социалната програма „Запознаване на хора в неравностойно положение с традиционните християнски ценности”. На срещите възрастните хора споделят своите спомени от отбелязването на християнските празници в техните домове с техните родители. През църковните пости се подготвят за предстоящите важни празници, Благовещение, Рождество Христово, Никулден, Вход Господен в Йерусалим и Възкресение Христово. През този период с възрастните хора се срещат със свещеник, които им помага да се подготвят за причастие и ги изповядва.