Пътуване до Рилския манастир

Рилският манастир и св. Иван Рилски станаха повод да преживея незабравими моменти, които ще помня цял живот. Дълго време планирах участие в поклоническото пътуване, което всяка година се провежда между първи и шести август и накрая отидох в годината, в която бях едновременно и най-зает, и най-неподготвен.

Напълно неподозирано и неочаквано, Бог намери начин да ме привлече към светията си.
Умът ми по време на прехода през 2012 година беше зает с всичко останало, но не и с мисли за целта на поклонническото пътуване.
---
Бях се влюбил в момиче и веднага щом разбрах, че и тя ще участва, взех мигновено решение да изоставя всичко останало и сутринта на първи август да се появя с раницата пред Св. София, откъдето традиционно всяка година започва преходът.
Така изчезнах от работа, без да предупредя за отсъствието си,  и намерих начин да си върша задачите от разстояние, по телефона.
По време на пътуването бях много разсеян, постоянно умувах как да намеря повод да разговарям с момичето. Направих и няколко неща, които според мен трябваше да я впечатлят.
---
Извървяхме дълъг път и посетихме доста места. Макар и трудно, успях да събера мислите си и действително да усетя част от радостта и благодатта, която съпътстваше останалите участници.
Стигнахме до Рилските езера точно на рождения ми ден, 5 август. След поздрава "На многая лета" продължихме с най-дългия и изтощителен преход от всички дни.
 
Когато пристигнахме привечер в манастира, след вечерната служба успях да се изповядам, за да взема причастие за празника на следващия ден, Преображение Господне.
Подаръкът, който получих от моите приятели беше книга с чудесата, извършени от св. Иван Рилски. Когато се върнах в София, прочетох книгата набързо и я оставих настрана.  Имах да наваксам с работата, а след като приключвах деня, рядко се спирах за повече от няколко мига, без да започна да се занимавам с плановете за утрешния ден, които тогава имах в изобилие.

Изминаха около шест месеца преди да усетя чувствителна промяна в тогавашното си състояние и повече от две години преди да осъзная ползата от дългото вървене и многото изпети тропари към рилския чудотворец по време на поклонническото пътуване. В годината след това взех трудни решения, които впоследствие ме привлякоха обратно към истинското участие в живота на Църквата.

Слава Богу, че плановете ми не се сбъднаха! След остров Хиос, на който попаднах приблизително за два месеца, бях решил да отида на работа за кратко в Йордания, след което да се установя за неограничен период от време в Хонг Конг. Не бях одобрен за работата в Йордания и трябваше да се върна обратно в София.

Давам си сметка, че тогава Бог по молитвите на Св. Богородица и Св. Иван Рилски ми помогна да усетя колко безкраен е пътят на човека към самия себе си. Успях да видя скъпоценен подарък в това човек да бъде събран в мислите си и да вижда ясно кое в живота му е важно и кое е маловажно. Това много ми помогна да се освободя от някои свои страхове и постепенно ме изкара от унинието, в което бях изпаднал.

След известно време разбрах какво е означавало  участието ми в похода към Рилския манастир преди две години. А догодина, ако и Бог така е решил, отново ще участвам.