Леля Руска ми разказа тази история

Няма случайни неща на тази земя.

С мъжа на сестра ми, като беше още жив (той почина преди 35 години), се засякохме във влака. Бях ходила в Добрич и се връщах. Той ме видя и започна да ми споделя. „Така съм развълнуван, хем ми е весело, хем тъжно на душата.“ Защо бе, Жельо? – питам. „Срещнах един мой съученик. Като завършихме училище, се пръснахме. Той бил студент, завършил и сега работел някъде, та го пратили в командировка. Бързал да си свърши работата. Ненадейно срещнал свой състудент, с когото отдавна не се били виждали: „Дойде момчето, целуна ме, прегърна ме, как си, що си?“ Казал му: дойдох в командировка и ще се прибирам. А другият отвърнал: слушай, ела ми на гости днеска, имам рожден ден, ще си поприказваме, не сме се виждали толкова време. „И аз, Жельо, ще си изпочупя краката да бързам, за да отида да се видим. Но преди това се сещам: чакай бе, къде да дойда? Напиши ми адреса.“ Той си извади тефтера, химикала, записа си адреса и ми го подаде, прегърна ме, целуна ме и ми каза: ще те чакам да дойдеш! И аз бързам да си свърша служебната работа и да отида.

Отивам по обед. Виждам къща, не е блок. Звъня на вратата, излиза една жена: Добър ден! - Добър ден! Тук ли живее еди-кой си. Ами, тук живееше. Не загрявам, че тя ми вика: тука живееШе. И ме кани: заповядай, заповядай. Влизам и какво мислиш, виждам. Гледам една дълга маса, сложена с подавки. Вдигам си главата и виждам снимката му насреща, на стената с черна лентичка. И разбирам, че той е починал. И жената ми обяснява: днеска му правим година.

Затова ме е поканил. А аз бях толкова невярващ, че като чуех думите „Иисус Христос“, псувах. Толкова не вярвах и бях жесток. Бог ми удари такъв шамар, за да повярвам. И сега, Жельо, когото срещна, спирам го и му разправям моята история. И целият свят сега да се събере и да ми каже, че няма Бог, ще го избия. За мен съществува, той вече е до мен и без Него не мога. Как няма да повярвам, след като прегърнах и целунах този човек сутринта. Жельо, той ми написа лично тази бележка с адреса и аз я пазя. Даде ми я и ме покани на рождения си ден.“