Св. Йоан Рилски в духа и държавата

 Интервю с богослова и публицист Георги Тодоров, автор на многобройни статии и няколко книги на теми, свързани с историята, изкуството и православната култура. Настоящото интервю е от 9 октомври 2014 г.

– На 19 октомври честваме големия светец  Йоан Рилски, когото наричаме покровител на България. Честванията на тази дата обаче не са подобаващи като за патрон на нацията. Може ли този ден да се превърне в събитие и какво би означавало това за нас?

Св. Йоан Рилски е изключително явление в българската история и в българската духовност. На първо място можем да кажем, че това е единственият български светец, чийто мощи и до ден днешен са в България.  Така немилостива е била съдбата към нашия народ – в другите държави има десетки светци, чиито мощи почиват, а у нас така се е случило, че единствено нетленното тяло на св. Йоан Рилски е останало тук. Второто изключително важно събитие, свързано със светеца е, че той промислително се свързва с българската държава. Първата среща е именно със св. цар Петър. Самият цар отива на крака да се срещне със светеца и това е една знаменателна среща, макар и да са се видели отдалече. Това е донякъде пред-образ на държавнотворната роля на св. Йоан Рилски.  Животът на мощите на светиите, особено когато те са запазени, е неотделим от техния земен живот. И животът на св. Йоан Рилски чрез съдбата на неговите мощи продължава 1000 години и то с много изключителни събития. Първо, св. цар Петър отива при него за среща, за съвет, за разговор, второ, след кончината на св. Йоан Рилски, неговите мощи са пренесени в град Средец, който е призван да стане бъдеща столица на България и там пребивават доста време. Трето, има един силно показателен епизод, когато тези мощи са отнесени в Унгария от унгарския крал. Тогава там започват да се случват такива чудеса, че той се вижда, буквално в чудо, и ги връща обратно. Знаете, унгарският крал като победител ги отнася като ценна плячка, но се случват нечувани неща и той е принуден да ги върне обратно.

Следва много важно събитие, държавнотворно: пренасяне на мощите от Средец в Търново.  Асен първи, ние го наричаме цар, но той не е имал право на тази титла, бил е бунтовник, нарушител на мира, трескаво търси начин да се утвърди, да се легитимира. Единствено св. Йоан Рилски може да го легитимира и той пренася мощите от Средец в Търново. Ако светецът не искаше да бъде пренесен, щеше да стане като при унгарския крал, щеше да се срути половината Търново, например, и той щеше да го върне обратно. Но светецът благославя това. Асен първи и брат му Петър виждат в това непоколибима скала, на която да утвърдят своята държава. Фактически, тяхната легитимност идва от св. Йоан, тъй като те не са царски синове, за да са наследили легитимната власт. И затова приемат името Йоан към имената на българските царе. Неслучайно българските царе носят името Йоан – Йоан Асен, Йоан Александър, става както „Стефан” в сръбската династия. В България това тръгва от духовно лице. Св. Йоан става прародител на българската династия. Царете ни носят като фамилно неговото име, те са негови чада. По този начин от момента, в който св. Йоан Рилски става покровител на Асеневци и покровител на столицата Велико Търново, от този момент вече е покровител и на цяла България. В края на 12 век, св. Йоан Рилски заема своето място на небесен покровител на българската държава и на българската управляваща династия.

След това друго чудо на чудесата: пада Търново, България пада под турско иго и изведнъж в 15 век, самият султан Мехмед втори, завоевателят на Константинопол, разрешава най-официално да се пренесат мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. Можеше и да не разреши, а да каже: как така вие ще правите, буквално, държавническа демонстрация - светецът да мине от Търново през цяла България, през бъдещата столица София до Рилския манастир. Това е, най-малкото, окуражаващо за целия български народ, също и вдъхновяващо, защото по местата, където той минава, в бъдеще ще се строят храмове.

– Можеше мощите на светеца да бъдат изгорени, както това се случва със св. Сава.

Да, но Господ така е промислил, че ние оставаме единствено с мощите на св. Йоан, Господ не ни го е отнел. Сърбите имали други светци, така че е допуснато това изгаряне на мощите на св. Сава. За българите това щеше да бъде много пагубно, защото така се е случило, че ние сме останали само с един-единствен, въпреки че сме имали мнозина. И когато се пренасят мощите от Търново в Рилския манастир, манастирът се въздига и започва да играе ролята на столица на България през османския период. Фактически, ние имаме три манастира – Рилският, Зографският и Хилендар, които играят ролята на духовна столица. Тези манастири чрез системата на метосите излъчват монаси, таксидиоти, които обикалят страната, правят посолства на манастира и имат постоянна връзка с хиляди поклонници. Хората отиват там, буквално на обучение, прекарват по 15 дни или един месец и се връщат вече с отговори на всички въпроси, които са имали – духовни, житейски, политически. Те се връщат, така да се каже, българи, със съзнание за история и за духовност. На другата година отиват други и така нататък. По този начин България като държава на светия Дух оцелява чрез тези три големи манастира. Те са били майка на цялата българска народност, тъй като, за съжаление, ние нямаме собствена църковна йерархия, тя е ликвидирана. Остава тази мрежа от метоси, която създава духовно единство на българската нация. Рилският манастир е ключов в това отношение.

Следва още едно велико чудо – десницата на св. Йоан Рилски. Тя неизвестно по какъв начин се озовава в Русия. Моята лична хипотеза е, че е била подарена на Йоан Грозни от рилските монаси, тъй като при идването на всеки нов велик княз, те пращат делегация. Няма начин това да не е станало и сега. Понеже той се казва Йоан, а те имат особена нужда от неговата подкрепа, най-вероятно на него дават десницата на светеца. Във всеки случай, ръката на св. Йоан се оказва в Русия. И то точно дясната ръка. През 18 век, Екатерина Втора праща голяма флота срещу османската империя и тръгва от Петербург, обикаля цяла Европа, побеждава турците в  голямата битка при Чешме. Така унищожава османския флот  и това е един от големите триумфи през 18 век срещу турската империя. Руснаците завладяват четири острова и няколко години ги владеят. Най-вероятно точно тогава те подаряват десницата на Йоан Рилски на един манастир на остров Кинос. Тя до ден днешен е там. И ние си представяме дясната ръка как прави пълна обиколка на цяла Европа, за да се върне отново на Балканите, макар и на остров. Кръгът е почти пълен. Тя носи победа на руското оръжие срещу османския поробител, тоест, отново играе държавнотворна роля, кесарева роля.

Днес светската държава с половин уста призна православието в Конституцията и виждаме ликът на св. Йоан Рилски върху банкнотата с една единица, на която винаги се слага особено значима личност. Българската държава подсъзнателно е усетила тъкмо св. Йоан Рилски като емблемата на България.

/Следва/