Христос се ражда, посрещнете Го!

Проповед на иконом Василий Шаган на Рождество Христово, 25.12.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честито Рождество Христово!

Христос се роди, братя и сестри, преди повече от две хиляди години, за да спаси народа Си от греховете… Да го спаси от греховната падналост, в която до такава степен сме се заблудили в своята самонадеяност, че дори си мислим, че можем да живеем без Бога. И отново, и отново извършваме Адамовия грях. Но Адам, който поради този грях загуби мястото, където Бог го носеше на ръце и общуваше всеки ден с него, отдавна се покая и Христос отново го върна в изгубения рай. И дойдоха дни, когато и ние плачем и не знаем къде да намерим рая.

И ето че Христос, като стана човек, понесе в Своята човечност цялата мъка на нашето грехопадение, дори смъртта, която е най-голямата язва и враг на човечеството, за да ни спаси от нея. И колко безразсъдно би било ние, които днес празнуваме Неговото раждане, да се радваме на повърхностните неща – на блясъка на гирляндите и елхите, а не на родилия се Богомладенец.

Бог, в Своя божествен промисъл за Неговото раждане, трябваше да Го покаже не като велик цар, облечен в злато, не като голям мъж, а чист, невинен Младенец, Който от една страна, може да бъде лесно уязвен, както се опитваше да направи Ирод, да Го убие, но от друга страна, братя и сестри, показа тази смирена чистота, дори да се роди в обора сред животните, да бъде положен в ясли… Да покаже в този Младенец тайнството на Божието раждане, в което човек се съединява с Бога. Колко са велики тези думи - човек се съединява с Бога! Нека да отворим днес своите умове и своите сърца, за да може наистина да проумеем и да почувстваме тази велика Божия тайна на Божието въплъщение.

И когато усещаме своята немощ в приемането на Христос, понеже сме закърмени с други културни стереотипи, светоусещания и възприемане на всичко около нас, в това число и на самите себе си, нека да приемем, че мирът, който възпяха ангелите, всъщност е мир, който трябва да постигнем със самите себе си. Обуреваеми от греха, се заблуждаваме не само по кой път да поемем, но сме ограбени и от най-висшата добродетел – да обичаме ближните си, един другиго и Бога от цялото си сърце. Помирявайки се със себе си, братя и сестри, може да започнем нашето покаяние. Защото, когато видим нашата немощ, когато видим своята неспособност да приемаме другите, да обичаме, да се радваме искрено, тогава ще дойде истинското покаяние и ще си кажем: Господи, как да намеря това, което ми липсва? Къде да намеря мира със себе си? Къде да намеря радостта? Как да се науча да обичам? (…)

ГАЛЕРИЯ от празника на енорията.