Този ли е будителят? Обаче ние знаем, че той е будителят

Георги Тодоров е богослов и публицист. Автор е на многобройни статии и няколко книги на теми, свързани с историята, изкуството и православната култура.

/продължение на интервюто с Георги Тодоров от 18 октомври 2014, вж. повече

Георги Тодоров: Направен е един изключително важен жест по времето на Александър Стамболийски. Тогавашният министър на просвещението Омарчевски въвежда Деня на народните будители, който честваме на 1 ноември. Но това е по стар стил, фактически 19 октомври. Нямам представа доколко вярващ е бил Омарчевски, но с някакво вдъхновение и много промислително е избрал точно този ден. Някой ще каже: св. Йоан Рилски е отишъл в пещерата, какъв будител е той? Будител е този, който ходи сред хората, дърпа ги за ревера и казва: „Събудете се!”, той обратното – отишъл там, където няма никой, вдън рилската пустиня. Този ли е будителят? Обаче ние знаем, че той е будителят. Защото по духовен път, той постига много повече, отколкото ние по недуховен път. Напротив, ние по недуховен път разваляме това, което той постига молитвено, чрез целия си живот, отдаден на Христа Бога. Така че в управлението на един непроцърковен министър-председател Стамболийски, на едно земеделско правителство, е взето много мъдро решение за избора точно на деня на св. Йоан Рилски като Ден на народните будители. И до ден днешен при различни правителства, които не блестят с благочестие, тази традиция продължава. За съжаление, когато го честваме като Ден на народните будители, почти не си спомняме за св. Йоан Рилски, което е голямата грешка. Ние смятаме, че будители са по-скоро революционерите и т.н. В замисъла на учредителите не е било така. Точно духовникът св. Йоан Рилски, аскетът, отшелникът, е начало на будителите. Затова трябва винаги да го подчертаваме.

И отново виждаме как св. Йоан Рилски, най-класическият аскет, се оказва по-централен за политиката, отколкото стотици наши политици. Да погледнем всички събития, особено  мощите му каква държавнотворна роля играят, и то много пъти, през цялото време - през турско време, през Второто българско царство, при цар Асен, при цар Петър. За нас това е едно историческо чудо: как един отшелник, привидно бягайки от света, всъщност остава в света като изключително действащ и непоклатим фактор 1100 години вече. Това е едно чудо на българската история. Фактът, че мощите му са оцелели до днес, че той е безспорна личност и няма някой, който да е тръгнал против него, включително и мюсюлманите. Знаете, султан Мехмед Втори разрешава пренасянето на мощите му. Както е казал Христос : „Да търсим царството небесно, всичко останало ще ни се придаде”. Ето св. Йоан Рилски е точно този пример.