1 ноември. За началото на празника
Националните катастрофи, въпреки огромните усилия и жертви, с които завършват Междусъюзническата и Първата световна войни, коренно променят обществените настроения в България. За да пречупи тези негативни настроения и тенденции, особено сред младежта, министърът на просвещението в правителството на БЗНЗ – Стоян Омарчевски, през 1922 г., поема инициативата да превърне Деня на народните будели в официален училищен празник. Мотивите са убедителни (поне за тогавашните управляващи):
Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София
До преди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.
От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.
Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните политическите и културни дейци на нашия национален живот – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, който да се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!
По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.
Министър: Ст. Омарчевски
Главен секретар: д-р Ф. Манолов
Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница от манастира Дохиар на Света гора
Божията майка продължава да оказва чудодейна помощ на прибягващи към нея с вяра. На мнозина слепи е дарила проглеждане, на хроми – прохождане, избавяла е мнозина от корабокрушение, освободила е пленени и е извършила безброй други чудеса...
Добрата почва се формира с търсенето на Истината
Св. Димитър Солунски е отдал земния си благополучен живот за Живота. Каква представа е имал той за живота, че принципно, доброволно и съзнателно е отишъл на смърт? Какво съзнание за Живота е имал той, че отдал за Него своята младост, кариера и удобство? Вяра и принцип, за които е бил готов да умре, и го е направил....
Под покрова на Пресвета Богородица. Чудото в Рожковка на 28.09.1942 г.
В земния ни живот щедро се излива обилният поток на милостивото Богородично застъпничество. Тя е Радост за всички скърбящи, Тя е бързо чуващата молитвите на страдащите, Тя е тихата вяра на молещите се. Едва ли има християнин, който лично да не е почувствал нейната помощ, както и в следната история...
Какво се случва в центъра
Курс по източно църковно пеене за начинаещи
Курсът за начинаещи по църковно пеене се радва на голям интерес. Под вещото ръководство на Мартин Димитров – псалт в църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и „Св. Архангел Михаил“ – над 20 желаещи посещават репетициите всеки понеделник, за да се запознаят с красотата и спецификата на...
По стъпките на християнството в нашите земи
На 26 и 27 октомври 2024 г. 29 младежи, организирани от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, посетиха емблематични места, свързани с българската история, и се запознаха с пътя на християнството по нашите земи.
Деца от ЦНСТ гостуват в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
На 01 ноември 2024 г. деца от различни Центрове за настаняване от семеен тип гостуваха в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил", запознаха се с дългия път на хляба от житното зрънце до нашата трапеза и научиха историята на първото българско училище и църква във Варна.
Култура
Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”
Изложба „Българската писменост: Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Задушници
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
Рождество Христово
Преображение Господне
За преобразяването на хората чрез силата на благодатта на Светия Дух
Слава на Тебе, Който ни показа светлината!