Трите дни преди Пасха. 1 част

Всичко ли ни е ясно в евангелския разказ за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос? Разбира се, че не. Много хора си задават различни въпроси. Отговор на най-популярните от тях дава протойерей Димитрий Юревич, завеждащ катедрата по библеистика на Санкт-Петербургската духовна академия.

Кой точно е арестувал Христос?

Това, първо, са били хора, изпратени от първосвещеника Каиафа: негови слуги и стражи на Йерусалимския храм, а второ, в тяхна помощ е бил добавен отряд римски войници – спира, както е наречен в църковнославянския превод на Евангелието.

Историците нямат единно мнение какъв е бил статусът на този отряда: тоест, дали в дадения случай войниците са изпълнявали своите преки служебни задължения, или са били наети от иудейските първосвещеници. Тук е нужно пояснение: Иудея по онова време се е намирала под пряката окупация на Римската империя, тоест там е имало гарнизони на римската армия. Предполага се (въз основа на мнението на св. Йоан Златоуст), че властите са разрешавали на войниците в свободно от службата време да изпълняват частни поръчки, затваряйки очи за това. „Но по какъв начин са убедили отряда? Това са били войници, готови на всичко за пари”, - пише св Йоан Златоуст в „Беседи върху Евангелието според Йоан”.

Има и друго мнение: първосвещениците може да са се обърнали към началниците на римския гарнизон с молбата да се отделят определен брой войници за арестуването на потенциалния бунтовник от Галилея. Разбира се, възможна е комбинация и на двете версии: войниците са изпълнявали нареждане на прекия си командир, но също така са получили пари от тези, които са ги наели.

Тук е важен мотивът на първосвещениците: за какво им е потрябвал отряд? Най-вероятно са го наели като предпазна мярка: първо, в случай, че Иисус има въоръжени защитници, и второ, напълно вероятно е първосвещениците да са нямали доверие на храмовата стража: сред тях можело да се окажат тайни последователи на Христос?

Каква е била ролята на Юда в това? Не е ли било възможно да се извърши ареста без него?

Ролята е от решаващо значение. Предателството на Юда не се изчерпвало само до факта, че в сряда той е дошъл при първосвещениците, предал някаква информация и получил тридесет сребърника за нея. Не, за тези пари от него се изисквало повече от това: той трябвало да ръководи цялата „спецоперация”. Тоест, първо, да доведе храмовата стража и римските войници в точното време и на точното място, и второ, да  покаже кого трябва да арестуват, кой от събралите се на Елеонския хълм е Иисус. За римските войници всички евреи изглеждали еднакво, трябвало да им се даде знак кого да хванат. Трето, Юда е трябвало да разреши неочакваните проблемите, ако възникнат. И такива наистина възникнали. От Евангелието на Йоан Богослов ние знаем една важна подробност,която липсва при другите евангелисти. Когато тази въоръжена тълпа приближава, Христос, знаейки намеренията в сърцата им, пита: „Кого търсите?” Те отговорят: „Исус от Назарет”. Той отговоря: „Аз съм!” И тогава всички падат на земята. Всички, включително и римските войници.

Защо падат? Има версия, че думите на Иисус, които в гръцкия превод са предадени като „Аз съм”, на еврейски звучат като името на Бога. Тоест „Яхве“. По онова време се смятало, че това име не бива да се изрича на глас, и когато го чули, иуеите паднали от страх. Но защо тогава са паднали и римляните, за които всичко това не е означавало нещо? Коментирайки това място, св. Йоан Златоуст предполага, че в момента, когато Господ назовава сам Себе си, нещо се случило, по някакъв начин Той явил Своята власт. Почувствали я дори римските войници, настанало объркване, смущение. Тогава Юда, за да се предотврати възможната паника, решително се намесва, излиза на преден план. Той поздравява Иисус – и за да покаже на войниците, кого да хванат, и за да ги успокои, че всичко е наред, всичко е под контрол, че това е един обикновен човек, щом така приятелски го приветства.

Защо е била нужна целувката? Не е ли било достатъчно да Го посочи с пръст?

По онова време в Иудея това е бил обичаен поздрав между приятели. И като го използва, Юда по този начин показва своята специална близост с Учителя (може би по този начин преодолява и своето смущение и боязън) – и едновременно дава знак на войниците кого да хванат. Нещо повече, той по този начин, сякаш подчертава, че Този, пред Когото току-що са падали на колене, не е Бог, а един обикновен човек, с когото той, ръководителят на групата на залавянето, братски се поздравява. Ето каква ловкост проявява Юда, за да подчертае близостта си с Този, Когото предава. На този цинизъм обръща внимание и Самият Господ с думите: „с целуване ли предаваш Сина Човечески? (Лук. 22:48).

И на какво основание изобщо е арестуван Христос? На какво основание е обвинен?

Трябва да отбележим, че по време на ареста той не е бил обвинен в нищо, просто е бил хванат и повлечен към Синедриона – върховния иудейски съд. В религиозно отношение обвинението се свежда до това, че Той е богохулник, тъй като нарича себе си Божи Син. Терминът „Син Божи” според тогавашния иудаизъм е титул на Месията (знаем това от кумранските ръкописи). Освен това, ако внимателно разгледаме текста на Евангелието, ще видим, че Сам Господ в думата Месия влага много повече смисъл, отколкото праведник, способен да върши чудеса (каквато е била тогава масовата представа за идващия Месия). Господ непрекъснато е показвал на своите ученици, че думите „Син Божи” трябва да се разбират в буквалния смисъл. Според евангелист Йоан, Той дори е казал: „Аз и Отец едно сме”. (Йоан 10:30), от което слушателите са си правели извод, че Той смята Себе си за равен на Бога.

При това съдиите са имали доста оскъдни аргументи, изказванията на лъжесвидетелите звучали някак неубедително (за това се споменава в Евангелието на Марк – 14: 55-56). Тогава задават на Иисус директен въпрос: „заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?” (Мат. 26:63). Напомням, че Христос е гръцкият превод на еврейската дума Месия. И Господ дава утвърдителен отговор: „ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци” (Мат. 26:64). След такова признание, съдиите нямали нужда повече от никакви допълнителни аргументи, те били убедени в очевидно богохулство и произнесли присъда: смърт. Според еврейската традиция за богохулство виновникът е трябвало да се убива с камъни.

Но те самите не можели официално нито да налагат смъртно наказание, нито пък още повече да го изпълняват, тъй като Иудея била управлявана от Рим и правото да налага смъртно наказание, е имала само римската администрация. Ето защо членовете на Синедриона сутринта в петък завеждат Исус при Пилат. Но тъй като обвинението в богохулство пред Пилат е било безполезно (римска власт не се е интересувала от иудейските религиозни противоборства), то им се наложило да обвинят Господ в светско престъпление. И заявили, че Иисус иска да бъде цар на евреите. Тоест обвинението станало чисто политическо.

Тук е необходимо да се направи малко историческо отклонение. До 4 г. пр. Хр. Иудея е управлявана от Ирод Велики. Това бил марионетен режим, зависими от Рим, но формално се предполагал известен суверенитет. След смъртта на Ирод, престолът е наследен от сина му Архелай. Рим бил недоволен от управлението му и го свалил от престола, и от 6 г. пр. Хр. било въведено директно римско управление, т.е. Иудея става обикновена римска провинция. Ето защо човек, който се обявява за цар на евреите (или поне е изразил такова желание) – от гледна точка на римската администрацията е сепаратист, застрашаващ целостта на империята. Това е било тежко обвинение, предполагащо смъртно наказание.

Защо Христос е бил арестуван именно в нощта срещу петък, нито по-рано, нито по-късно?

Това става поради две причини. Първата, и според мен основната – такава била Божията воля. Разпъването е настъпило в петък, 14-ти нисан според еврейския календар. На този ден се падала еврейската Пасха, вечерта на същия ден трябвало да заколят и ядат пасхалното агне. И смъртта на Христос на Пасха щяла да придобие символично значение. Апостол Павел в своето първо послание до коринтяните пише: „защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас” (1 Кор. 5:7). Тази символика е доста ясна за  съвременниците на Христос. Точно както евреите жертват агне в памет на освобождението от робството в Египет, Иисус Христос се превръща в жертва за спасението не само на евреите, но и на цялото човечество от много по-ужасно робство: робството на греха и смъртта.

Втората причина е много по-прозаична. За Иуда, който бил решил да предаде своя Учител, нощта на четвъртък срещу петък била най-удобното време. Той знаел, че Исус често ходи с учениците си да се молят в Гетсиманската градина, знаел също, че след Тайната Вечеря в четвъртък Иисус ще отиде точно там, а това място било най-удобно за ареста – безлюдно, нямало опасност да им попречи евентуално възмущение на народните тълпи. (следва)

*Па́сха (гр. πάσχα, лат. Pascha), Възкресе́ние Христо́во - главният християнски празник, произходът на думата е от иврит  ‏פסח‏‎ [Pesaḥ], буквално преход, изход.

Превод от руски: Даниела Благоева

Източник: foma.ru