Докъде се простира близостта?

Проповед на отец Алексей Атанасов по притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37). 12.11.2017 г. храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
Това евангелско четиво сте го чували многократно, то е едно от най-известните. Там Господ Иисус Христос ни показва как човек да бъде жив, къде е пътят за вечния живот.

Този законник, който познава много добре свещеното писание, Стария Завет, задал този въпрос. Той наистина може би се е интересувал как да получи вечен живот, и отговорът, който му дава нашият Господ, е много правилен – да обикнем Бога с целия си ум, с целия си разум… Обърнете внимание на тези думи – ум и разум. Това е много важно. Означава, че вярата не е някаква ритуална суета. Но макар да познавал толкова добре Писанието и това, което трябвало да направи, законникът задава един въпрос, който две хиляди години в Църквата е бил много актуален и е бил препъникамък за много народи – Кой е моят ближен?

Докъде се простира близостта? До моето семейство ли? До нашите роднини ли? До нашите приятели? До нашето село? Града ни? До нашия народ? До къде се простира този въпрос? Отговорът, който дава Христос, посочва нещо много по-обширно… Ближен се оказва този, който е готов да ти помогне докрай – независимо от положение в Църквата, от положение в обществото, от етнически произход, особено последното…
Нека се учим на това. Защото, ако другият по етнос или по вяра види във вас добротата, ще види във вас Христос. Амин!