Конкретна любов

Проповед на ик. Василий Шаган в Неделя Месопустна, храм „Св. Николай Чудотворец”, 6 март 2016 г.

В днешното Евангелие, братя и сестри, в словото Си към своите ученици Христос говори за Страшния съд и как ще бъдем съдени. Забележете, няма никакви подробности. Не говори за конкретни наши прегрешения, а свидетелства за нашата праведност според закона на любовта. Само тези, които са проявили милост и любов към ближния и са видели в тези, най-малките, самия Христос, ще бъдат оправдани.

Но за да видиш в ближния и в нуждаещия се Господа, са нужни други очи и друго сърце. От днешното Евангелие за милосърдието ние виждаме кое е най-важно за нашия духовен живот – да обичаш ближния и да виждаш в него Бога. Проста формула, но трудно изпълнима.
Свети Игнатий Антиохийски казва, че Църквата е мястото, където може да се научим на истинската любов. Твърде далеч от нашата представа, според която вярата и животът в църквата често се разбират като стриктно спазване на правила и закони. Оказва се, че друг е законът, според който Бог се опитва да ни настани в правия път. Думите на Спасителя, братя и сестри, се оказаха голямо предизвикателство за апостолите и те веднага попитаха: „Кога Те видяхме и не Те споходихме?”, но Христос им отговори: „Когато не послужихте на тези, най-малките, тогава не споходихте и Мен”. Това, братя и сестри, е притча, която показва как трябва да видим Господа. Този, Който е непостижим, невидим, свръхестествен, се явява сред нас и ни призовава да различим Него в тези хора, които са в нашето ежедневие, и да проявим към тях любов. Тази притча е за истинската любов, братя и сестри, защото другата, която ние проявяваме, е много често обща. Хуманност в общ план. Общо човеколюбие и състрадание. Като че ли наистина сме свикнали да сме старателни и всеотдайни там, където няма конкретен случай и не е нужно да застанеш очи в очи с човек, изпаднал в нужда, да го хванеш за ръка и да страдаш заедно с него. Или да си заедно с него в неговите радости. Да проявиш любов към конкретен човек. Наистина се оказва, че това е най-трудното дело. Но Бог се проявява именно там, където има нужда от нашата конкретна любов. В конкретен случай.

Затова, като размишляваме за любовта и милосърдието, нека обърнем вниманието си към своите близки, които живеят край нас, но ние като че ли не ги забелязваме, улисани в някакви други грижи, към своите колеги, към своите братя в Църквата. Всеки един от нас се нуждае от конкретна любов. И тя невинаги изисква да отдадеш всичко от себе си или да извадиш нещо от джоба си – много често хората край нас се нуждаят само от нашето внимание. Просто да ги попитаме: „Как сте?”, с готовност да чуем каквото и да било в отговор и заедно с тях да поемем отговорност. Но точно затова ние предварително избягваме подобни срещи, където подозираме, че трябва да се ангажираме с нещо, а в този момент не можем или не искаме. Минаваме на другата страна на улицата или не спираме, когато се опитват нещо да ни кажат.

Да, има много случаи, когато хората се опитват да ни използват. Понякога е по-голямо милосърдие, ако проявиш строгост към даден човек, отколкото да отговориш на неговото искане. Но тук е мъдростта, братя и сестри, която се корени в нашата любов. Можем да спрем, за да различим какъв е духът в човека. Не бива да бягаме и да се крием, като закоравяваме сърцето си с равнодушие и безразличие към хората около нас. Повярвайте, Бог винаги ни изпраща такива случаи, който може да понесем.

Дано Бог ни помага да сме искрени в делата на истинското милосърдие и в делата на истинската любов!