Велики четвъртък. Да си спомним за Тайната вечеря.

Какво, ще кажеш, Този, Който склонил блудницата, ня­мал ли сила да привлече ученика? Несъмнено, Той бил силен да склони към Себе Си и ученика, но не искал да го направи добър по принуда и да го привлече към Себе Си насила. Затова и Евангелистът, разказвайки ни за постъпката на този неблаго- дарен ученик, казва: тогава отиде, т.е. не защото бил повикан от други, и не с насилие от нечия страна, не подтикнат от няко­го, а се склонил към това благодарение на собственото си вът­решно движение, показвайки, че се е устремил към тази дръзка и беззаконна постъпка по собствена воля и решение, подтик­нал себе си към предателство на Владиката не воден към това от някаква външна причина, а от произлизаща отвътре злоба. Тогава един от дванайсетте отиде. И този израз: един от два­найсетте служи за немалко обвинение (против Иуда). Тъй като имало още седемдесет други ученици, то (Евангелистът) е ка­зал: един от дванайсетте, т.е. от най-избраните, от тези, които всеки ден пребивавали с Него, наслаждавали се на най-близко общуване с Него. И така, за да знаеш, че Иуда бил в числото на избраните ученици, Евангелистът казва: един от дванайсетте, като не премълчава за това, за да се убедиш, че това, както из­глежда, посрамващо обстоятелство, именно - че Той удостоил предателя и крадеца с такива велики блага и не преставал да го увещава дори до последната вечер - показва грижата на Господа за нас. Виждаш ли как блудницата се е спасила, защото уми­ла (нозете на Иисуса), а ученикът погинал поради нехайство? Затова, гледайки блудницата, не се отчайвай, но и гледайки уче­ника, не бъди самонадеяно дързък. И едното, и другото е пагуб­но. Нашият ум е много склонен към падение, нашата воля е изменчива. Необходимо е да се оградим отвсякъде. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде. Виждаш ли от какъв лик отпаднал той? Виждаш ли от какво учение се ли­шил? Виждаш ли какво голямо зло е нехайството? Иуда - казва - Искариот, защото имало и друг Иуда, негов съименник, наре­чен Иаковов. Виждаш ли мъдростта на Евангелиста, че той ни го назовава не по престъплението, а по мястото, а другия (Иуда Иаковов) прави известен не по мястото, а по името на бащата. Макар за първото да би било по-логично да каже: Иуда преда­телят, но за да ни научи да пазим езика си чист от обвинения, той се въздържа от думата „предател“. И така, да се научим да не говорим укорително за никого от враговете си. Ако този бла­жен (апостол), разказвайки за беззаконното престъпление (на Иуда), не пожелал да упрекне предателя, а премълчал за това и го назовава според мястото, откъдето произлизал, ще бъдем ли достойни за прошка, ако започнем да порицаваме ближните? А ние често говорим укорително не само за враговете, но и за ли­цата, разположени към нас. Убеждавам ви да не правите това.

И Павел увещава към същото, като казва: Никаква гнила дума да не излиза из устата ви (Еф. 4:29). Затова и блаженият Матей, бидейки чист от всякакъв подобен вид страсти, казва: То­гава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го пре­дам? (Мат. 26:14,15). О, злодейски глас! О, безумно престъпле­ние! Треперя, възлюбени, когато помисля за това. Как се е изт­ръгнала думата от устата? Как се е обърнал езикът? Как душа­та не е излязла от тялото? Как не са онемели устата? Как не се е помрачил умът?

3. Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Кажи ми, Иуда, на това ли те е учел Учителят толкова време? Нима си забра­вил многократните съвети? Не ли затова Той ти е казвал: Не­дейте има ни злато, ни сребро (Мат. 10:9), потискайки от само­то начало твоята извънмерна, безумна любов към парите? Не те ли е увещавал с думите: ако някой ти удари плесница по дясна­та страна, обърни му и другата (Мат. 5:39)? Защо, кажи ми, ти предаваш Учителя? За това ли, че Той ти е дал власт над демо­ните, тъй че да можеш да изцеляваш болести, да очистваш прокажени и да вършиш много други подобни чудеса? И така, за такива благодеяния ли Му се отплащаш по този начин? О, безу­мие, и по-точно - сребролюбие! Цялото това зло е причинило сребролюбието, корен на злините е сребролюбието, което пом­рачава душите ни, потъпква и самите закони на природата, ли­шава ни от разум и не ни дава да помним нито дружбата, нито родството, нито нещо друго, но веднъж заслепило очите на ума ни, така и ни кара да блуждаем в мрака. За да знаеш това по-ясно, погледни колко (добро) е прогонила (тази страст) от ду­шата на Иуда. Беседата (с Христа), живота (с Него), общуване­то, чудното учение, всичко това предало на забрава прокрадналото се (в Иуда) сребролюбие. Добре казва Павел, че корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10). Какво ще ми даде- те, та да ви Го предам? И ти, Иуда, предаваш Този, Който дър­жи всичко с дума? Предаваш Непостижимия, Твореца на небето и земята? Създателя на нашето естество? Сътворилия всич­ко само с дума и заповед? За да покаже, че Той е предаден по Своя воля, послушай какво прави. В момента на самото преда­телство, когато към Него се приближили въоръжени с мечове и колове, със светила и фенери, Той им казва: кого търсите? (Йоан. 18:4). Те дори не знаели кого трябва да хванат. Ето кол­ко безсилен бил Иуда да Го предаде: Той дори не можел да види Този, Когото имал намерение да предаде, когато Той бил тук, и то при светилници и толкова много светлина. Като намеква именно за това, Евангелистът е казал, че те имали светила и фенери, и въпреки това не могли да Го намерят, което се вижда от думите: С тях стоеше и Иуда (ст. 5), този, който казал: да ви Го предам. Господ заслепил ума им, желаейки да покаже Свое­то могъщество, и за да осъзнаят, че предприемат невъзможно дело. След това, като чули гласа Му, те отстъпили назад и пад­нали на земята. Виждаш ли как не могли да произнесат нито звук и с падането показали своето безсилие? Забележи мило­сърдието на Господа. Когато Господ и с това не трогнал сърце­то нито на безсрамния предател, нито на неблагодарните иудеи, тогава Той предава Себе Си, като че казва: когато им пока­зах, че предприемат невъзможното, исках да удържа тяхното безумие; но те не искат и упорито продължават да остават в нечестие. Ето, Аз Се предавам.

Говоря ви това, за да не порицава някой Христа, като каз­ва: защо Той не променил Иуда? Защо не го направил по-до­бър? Но как трябвало да направи Иуда благоразумен и послу­шен? По принуда или по негово (собствено) решение? Ако е по принуда, то и в такъв случай той не би могъл да стане по-добър, защото никой не става по-добър по принуда. А ако е по негово решение и воля, Господ си е послужил с всичко, което можело да го изправи. А ако Иуда не искал да приеме лекарствата, ви­ната не е на лекаря, а на този, който отхвърлил услугите на ле­каря. Искаш ли да знаеш с колко средства си е послужил Господ, за да спечели Иуда отново? Той му дарил много чудеса, предсказал му за предателството, не оставил нищо от това, ко­ето следвало да покаже по отношение на ученика. И за да зна­еш, че Иуда, въпреки че можел да се покае, не пожелал да напра­ви това, и че всичко станало поради неговото нехайство (обър­ни внимание на следното): след като той предал Господа и по­казал докрай своето безумие, хвърлил трийсетте сребърника, като казал: съгреших, че предадох невинна кръв (Мат. 27:4). А преди това казал: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Ко- гато грехът бил извършен, тогава познал греха! Оттук да се по­учим, че когато сме нехайни, нито убеждаването, нито увеща­нието ще ни донесат полза, а когато сме ревностни, можем да станем и сами. Помисли наистина: когато Господ го увещавал и предпазвал от замисленото злодеяние, той не послушал и не приел увещанието, а когато нямало никакъв съветник, собстве­ната му съвест въстанала (против него), той се покаял без ни­какъв учител и хвърлил тридесетте сребърника. Те му предло­жиха, е казано, трийсет сребърника (Мат. 26:15). Те определи­ли цена за кръвта на Нямащия цена. Защо вземаш, Иудо, триде­сетте сребърника? Христос е дошъл да пролее за вселената даром Своята кръв, за която ти сега се договаряш. Има ли нещо по-срамно от тази търговия? Кой е видял, кой е чул някога (за подобна)?

4. Но за да узнаем каква била разликата между предателя и учениците, нека послушаме (Евангелиста). Евангелистът под­робно ни разказва за всичко това. Когато, казва, станало това, когато наближило предателството, когато Иуда погубил себе си, когато сключил беззаконния договор и търсеше сгоден слу­чай, казва, да Го предаде (Мат. 26:16), тогава пристъпили уче­ниците към Него и казали: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (ст. 17). Виждаш ли учениците, виждаш ли и ученика? Той се е грижел как да предаде (Господа), а те - как да Му послу­жат. Той се договарял и замислял да получи пари за кръвта на Владиката, а те се готвят за служение (на Господа). И той, и те били участници в едни и същи чудеса, в едни и същи учения. А откъде идва разликата? От насоката на волята; тя е виновница и за зло, и за добро. Било вечер, когато учениците казали: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Оттук узнаваме, че Христос нямал определено жилище. Нека чуят онези, които строят разкошни къщи и обширни чертози, че Син Човечески няма къде глава да подслони. Именно затова учениците Му каз­ват: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Коя пасха? Иудейската, получила начало в Египет, защото за пръв път иудеите я извършили там. А защо Христос я извършва? Както Той изпълнил всички други изисквания на закона, така постъпва и тук. Той и на Йоан казва: тъй нам подобава да изпълним всяка правда (Мат. 3:15). Следователно учениците искали да пригот­вят не нашата пасха, а иудейската. Те приготвили тази пасха, а нашата приготвил Христос, или, по-точно, Сам Той станал пас­ха чрез честните страдания. Защо Той отива на страдания? За да ни изкупи от клетвата на закона. Затова и Павел възкликва: Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона (Гал. 4:4, 5). И така, за да не каже някой, че Той отменил закона, защото не могъл да го изпълни, като тягостен, обременителен и трудно изпълним, Той го унищожил (едва) тогава, когато го изпълнил целия. Именно затова извършил и пасха, тъй като празникът пасха бил един от предписаните от закона. (А за какво е този празник) - послушай: иудеите били неблагодарни към Благоде­теля и скоро забравяли Неговите благодеяния. И ето ти доказа­телство: те излезли от Египет, преминали Червено море, виде­ли как то се разделило и отново се съединило, и немного време след това казват на Аарон: направи ни богове, които да вървят пред нас (Изх. 32:1 - слав.). Какво говориш, неблагодарни иудеино? Ти си видял такива чудеса, и си забравил Бога, Който те храни, и съвсем не помниш Благодетеля? И така, тъй като те забравяли за Неговите благодеяния, Бог с установяването на празниците утвърдил спомена за даровете, та те, искат или не, да ги държат постоянно в паметта си. Така те (празнували пасха). Защо? Затова, когато (казва Писанието) синът ти те попита: какво е това? (Изх. 12:26), ти да кажеш, че с кръвта на този агнец (бащите) помазвали спонците на вратите и избягвали смъртта, която (ангел) губител напратил на всички живеещи в Египет, и благодарение на тази кръв той не можел да влезе (в къщите им) и да нанесе поражение. Следователно, при тях жертвите не са доброволни, а тук Христос се заколва по Своя воля. Защо? Защото онази жертва била образ на духовната жертва. И за да се убе­диш, погледни колко голямо сродство има (между едната и дру­гата). (Там) има агнец, (и тук) Агнец, но единият е безсловесен, а другият - словесен. (Там) има овца, (и тук) овца, но (там) е сян­ка, (а тук) истина: явило се Слънцето на правдата, и сянката из­чезнала, тъй като при слънцето сянката се скрива. Затова и на тайнствената трапеза (предстои) Агнец, за да се освещаваме с Неговата кръв. С изгрева на слънцето не може да се види светилникът, защото миналото служи за образ на бъдещето.

....

6. Но вече е време да пристъпим към тази страшна и вели­чествена трапеза. И така, да пристъпим всички с чиста съвест. Нека тук няма Иуда, отнасящ се с лукавство към своя ближен, (да не пристъпва) никой от нечестивите, имащ в сърцето си скри­та отрова. И сега Христос присъства и устройва трапеза. Не човекът е този, който претворява предложеното в Тяло и Кръв Христови. Свещеникът само стои, изпълнявайки чина, и при­нася молитва, а всичко извършва Божията благодат и сила. Това, казва, е Моето тяло. Това изречение претворява предложено­то. И както изречението, което гласи: плодете се и множете се, пълнете земята (Бит. 1:28), било слово - и станало дело, давай­ки на човешката природа сила за раждане на деца, така и това изречение, гласящо (това е Моето тяло), постоянно умножава силата на благодатта на онези, които достойно приемат (све­щената трапеза). И така, да няма (тук) нито лукав, нито нечестив, нито грабител, нито хулител, нито братоненавистник, нито сребролюбец, нито пияница, нито користолюбец, нито мъжеложник, нито завистник, да няма (тук) предаден на блуд, нито кра­дец, нито зломисленик, за да не се подхвърли на съд. Тогава Иуда бил недостоен участник в тайната вечеря и след като из­лязъл, предал Господа. (Това се случило), за да знаеш, че които участват недостойно в тайнствата, тях винаги силно напада дя­волът, и те ще се подхвърлят на по-голямо наказание. Казвам това не с цел да ви уплаша, а за да ви направя по-внимателни към себе си. Както телесната храна, попаднала в стомах, имащ лоши сокове, усилва болестта, така и духовната храна, когато се приема недостойно, навлича по-голямо осъждане. И така, убеждавам ви, никой (да не пристъпва), имайки нечисти помисли в душата, но да очистим сърцето си. Ние сме храм на Бога, ако пребъдваме чисти. Да направим душата си чиста. Нали можем да направим това за един ден. Как и по какъв начин? Ако имаш нещо против врага, отхвърли гнева, прекрати враждата, за да получиш от трапезата опрощение на греховете. Ти пристъпваш към страшна и свята жертва. В качеството на заколван предстои Христос. Но помисли защо е бил заклан Той. О, от какви тайни си се лишил ти, Иуда! Христос пострадал доброволно, за да разруши преградата, що беше посред (Еф. 2:14) и да съедини земното с небесното, за да направи теб, врага и неприятеля, съпричастник на ангелите. Христос предал душата Си за теб, а ти храниш вражда към твоя съраб? И как ще можеш да пристъ­пиш към трапезата на мира? Твоят Владика не се е отказал да претърпи всичко заради теб, а ти дори не искаш да оставиш своя гняв? Защо? - кажи ми. Любовта е корен, източник и май­ка на всички блага. Той, ще кажеш, много ме е обидил, причи­нил ми е твърде много злини и едва не ме е подхвърлил на смър­тна опасност? Но какво от това? Той още не те е разпнал на кръста, както иудеите разпнали Господа. Ако ти не простиш на своя ближен обидите, и твоят небесен Отец няма да ти прости греховете. И с каква съвест ще кажеш: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име и следващите думи (Мат. 6:9)? По същия начин и кръвта, която пролели иудеите, Христос дал за спасението на пролелите я. Можеш ли да извършиш нещо, равно на това? Ако не простиш на врага, ще обидиш не него, а самия себе си. Ти често си му вредял в настоящия живот, а за себе си си приготвил вечно наказание в бъдещия ден (на съда), защото Бог никого не ненавижда и от никого не се отвръща така, както от човек злопаметен, от сърце гневливо и душа, пламтяща (от ненавист). Послушай какво казва Господ: ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвени­ка и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:23, 24). Какво говориш? Да оставя там дара, т.е. жертвата? Да, казва, защото заради мира с твоя брат е устано­вена и самата жертва. И така, ако жертвата (се принася) заради мира с ближните, а ти не спазваш мира, то, макар и да участ­ваш в жертвата, това участие е безполезно за теб, ако нямаш желание да опазиш мира. И така, направи първо това (т.е. пог­рижи се за мира), заради който е принесена и жертвата, и тогава се ползвай от добрите плодове на жертвата. Затова и Син Божий дойде в света, за да примири нашето естество с Отца, както казва Павел: сега примири със Себе Си всичко, чрез кръста, като на него уби враждата (Кол. 1:22; Еф. 2:16). Затова Той не само Сам дошъл, за да сътвори света, но облажава и нас, ако вършим същото, и ни прави съпричастни на Неговото име (като казва): Блажени миротворците, защото те ще се наре­кат синове Божии (Мат. 5:9). И така, каквото направил Христос, Синът Божий, това прави и ти според своите сили, като се гри­жиш за мира със себе си, и със своите ближни. Ето защо (Гос­под) нарича син Божий миротвореца, ето защо при принасянето на жертвата Той не е споменал за никакво друго праведно деяние, освен за примиряването с брата, с което показва, че любовта е по-голяма от всички добродетели. Бих искал, възлю­бени, да продължа речта си още, но и казаното е достатъчно за онези, които с внимание и разбиране приемат семето на благо­честието и желаят да внимават в това, което се говори. Нека винаги помним, убеждавам (ви), тези думи и това страшно при­ветствие, което даваме един на друг. Това приветствие съеди­нява душите ни и прави така, че всички те стават едно тяло и членове на Христа, защото всички ние сме участници в едно тяло. Нека наистина бъдем едно тяло, не като смесваме телата, а като съединяваме душите със съюза на любовта. Постъпвай­ки така, ние ще можем с дръзновение да се наслаждаваме на предложената трапеза и накрая да станем съсъди на мира, да­ден от Христа. Ако и да имаме безброй съвършенства, а оста­нем злопаметни, всичко ще правим напразно и без полза, и няма да получим никакъв плод по отношение на спасението. Спаси­телят, преди самото възлизане при Отца, вместо временна сла­ва и голямо богатство, оставя следното наследство на ученици­те: Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Йоан. 14:27). В дейст­вителност какво богатство или какво изобилие на имущество би било по-скъпо от този Христов мир, превъзхождащ всеки ум и слово? Ето защо и пророк Захария, знаейки, че това е най- тежкият порок, говорел като от Божието лице: народе мой, го­ворете истина един другиму. Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, и няма да умрете, доме Израилев, казва Господ (Зах. 8:16, 17); като че с това казва: ако бъдете лъжци, злопаметни, клетвопрестъпници, ако забравите Моите заповеди, ще умрете. И така, знаейки всичко това, възлюбени, да оставим всеки гняв, да започнем да пребиваваме в мир едни с други и, изтръгнали от корен злото и очистили съвестта си, с кротост, смирение и велико благоговение да пристъпим към приемане на тези страш­ни и ужасни тайнства, да пристъпим, без да се блъскаме, без да се тъпчем с нозе, без шум и вик, с велик страх и трепет, със съкрушение и сълзи, та и милосърдният Господ, като види от небесата нашето мирно състояние, нелицемерна любов и брат­ско общуване в любовта, да удостои всички нас и с настоящите, и с обещаните блага, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца и Светия Дух слава, власт и чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Св. Йоан Златоуст, "Творения", том 3, "Св. Вмчк Георги Зограф", 2008