Слово за Лазарова събота

24.04.2021 г.
Източник: pravoslavie.bg
Автор: св. изповедник Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Кримски

„Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него” /Иоан 11:9-10/

Братя и сестри!

Един от известните проповедници на ХІХ век започнал своята проповед на този ден със следните думи: „Вие сте слушали за възкресението на Лазар, добре знаете тази история, затова не е необходимо да ви я повтарям.” За съжаление, днес мнозина наши сънародници съвсем не познават Свещеното Писание, за тях евангелските събития звучат като някаква приказка, никога не са учили вероучение, тънат в незнание на божествените истини и нехаят за спасението на душите си.

Много може да се каже за най-дивното чудо, извършено от Христа, но днес ще се спрем само на това, как е започнало това необикновено събитие.

Господ бил далече от Иерусалим, а Лазар бил тежко болен. Сестрите на Лазар пратили да извикат Иисуса: „Господи, Лазар, когото Ти обичаш, е болен! Но Христос не тръгнал веднага, Той знаел, че има два дни път до там, знаел, че болестта е смъртоносна, знаел, като Всезнаещ, че Лазар вече е умрял, когато дошли пратениците. И Той останал още два дни на мястото, където се намирал и тогава казал на учениците Си: „Да идем пак в Иудея”. Учениците Му се изумили: „Как, Господи, Учителю наш, искаш пак да ходим в Иудея? Съвсем неотдавна там искаха да Те убият с камъни, и пак ли отиваш там?” И с какви изумителни думи им отговорил Иисус: „Нали дванайсет часа има в деня? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него” /Иоан 11:9-10/.

Иисус говорел не за дневната светлина, а за Божествената светлина. Смисълът на Неговия отговор бил такъв: „Моите пътища са озарени от Божията светлина, Моите пътища са предначертани от века в светлината на Пресветата Троица. Аз ходя в светлина. Аз никога не се препъвам. Аз зная къде отивам”.

Той ходел в светлината, в Божествената светлина.Той говорел за това, че не се препъва само този, който ходи в светлината, това се отнася и към всички нас. Това означава, че и ние трябва да ходим винаги в светлината. Той говорел не за дневната светлина, а за духовната светлина, в която трябва да ходим, защото ако нашите умове и сърца не са озарени от светлината на любовта и милосърдието, не можем да ходим, без да се препъваме. Какво представлява препъването в духовен смисъл? Това са греховете, безчислените наши грехове. Всеки път, когато съгрешаваме, всеки път, когато изричаме лъжи, когато клеветим, всеки път, когато нашите сърца се изпълват с неприязън към нашите ближни, всеки път се препъваме, падаме духовно, защото грехът е духовно падение.

Ако не ходим в духовната светлина, в светлината на Христовото учение, неизбежно ще се препъваме. Това ще се случва с нас, ако не помним думите Христови: „Още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да не ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина.” /Иоан 12:35-36/.

Докато светлината е с нас, докато слушаме евангелското слово, докато сме с Христа, докато сме в Христовата светлина, ще ходим без страх. А ако се лишим от тази светлина, ще ни обземе тъмнина, тъмнина безпросветна, тъмнина греховна и ще се разлагаме духовно в греховете си, защото има не само телесна смърт, но и смърт духовна; има не само телесни язви, но и язви духовни. Има не само смрад, подобна на тази, която излизала от  четиридневния мъртвец Лазар, чието тяло се разлагало; има и духовна смрад, която излиза от нас, ако живеем без Христа, ако сме в тъмнина.

Ние усещаме тежката смрад на греховете, когато срещаме хора, потънали в пороци, в нечестие, в грехове. Смърдят и нашите греховни рани пред Бога и гнилостната миризма от нашето разложение в греховете, се възнася към Бога.

Какво да правим? В отчаяние ли да изпаднем, ако съзнаваме в дълбините на нашата съвест, че издаваме мирис на тление, мириса на духовната смърт? Не, не трябва да се отчайваме. Нима Христос се е погнусил от миризмата на тление, която излизала от четиридневния Лазар? Не, не се е погнусил: Той го възкресил. Не се погнусил Христос и от този мирис на смъртта, от това гнилостно  духовно зловоние, което излиза от тежките грешници, защото Той е дошъл, за да спаси всички грешници.

Той не избягва никакво греховно зловоние, Той е готов да спаси всекиго, готов е да го възкреси духовно. Трябва само да се покаем, трябва само да прострем към Него треперещи ръце и да искаме прошка за греховете си, да искаме да отдалечи от нас зловонието на греха. И ако искаме това, то Христос ще ни възкреси духовно, така, както е възкресил и четиридневния мъртвец Лазар. Амин.

www.pravmladeji.org

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра