В милостта е средоточието на истинската любов и жертвеност

Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса
Христа. (2Кор. 4:6)

Бог, казва ап. Павел, озари нашите сърца, за да се просветим с Неговата истина. Ние обаче, като глинени съдове, трудно можем да вместим и носим тази благодат, но това е отново, за а се прояви в нас силата Божия. И виждаме в днешното Евангелие, как Христос категорично ни учи как трябва да живеем, за да сме милосърдни, какъвто е и нашият небесен Отец. Тази добродетел е проявявал Христос тук през цялото време, като е отишъл докрай – на кръстна смърт. Приемайки кръста, Той проявил истинска милост и любов, и жертвеност. Такива трябва да бъдем и ние, ако искаме да унаследим истинския живот. Милосърдни, какъвто е и самият Той.

Но в подражанието на Бога, дори когато се наричаме християни и се опитваме да живеем по християнски, много често не осъзнаваме именно това – че трябва да живеем като Него.
Наскоро бях на една среща, на която дяконът каза за своя митрополит: „Нашият митрополит живее като на кръст – постоянно го разпъват”. А митрополитът отговори: „Какво странно има в това – всеки християнин трябва да живее като на кръст, както е живял Христос. Нали сме християни.” Така е, братя и сестри, макар че ние не осъзнаваме докрай, че трябва във всичко да сме подобни на Христос и да носим кръста за своето спасение, както и Той. А Той всъщност е носил кръста Си за нас, за нашето спасение, не за Своето.

Затова трябва да Му подражаваме и в добрите дела, и в любовта, и в милосърдието. И Той ни е казал как да го правим – стъпка по стъпка. Дори когато давате назаем, ни е казал, не очаквайте да ви го върнат. Камък, в който ние най-често се спъваме. Но спъвайки се в този камък, даваме ли си сметка за силата на Божието слово, което казва: не се притеснявайте, Бог ще ви въздаде въпреки всичко, въпреки че не са ви върнали, което сте дали. Но в своето притеснение, в своето малодушие, в своята човешка немощ ние винаги се притесняваме, че ще изгубим. И в повечето случаи сме стиснати. И не даваме. И винаги си търсим своето.

А ако се вслушаме в думите на Христос, Който е категоричен във всичко, и ако вярваме в Него, то би трябвало да постъпваме така, абсолютно безстрашно – и назаем да даваме, и добри дела да вършим, и да не очакваме да ни върнат даденото. Каква ви е наградата, ни е казал Бог, ако очаквате всичко, което правите, да ви бъде върнато и на вас. А още казва: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте  тях (вж. Лука 6:31-36). И тук виждаме и обяснението на Неговите думи. Истина е, че всеки от нас иска да бъде помилван, защото в милостта е средоточието на истинската любов и жертвеност, и тъкмо от тази любов имаме нужда, и нея търсим – тази милост, в която да се почувства всеки приет, обикнат и помилван. Но ако искаме към нас да има милост, ако търсим това от хората, трябва и ние да постъпваме така, както искаме и те да постъпват спрямо нас. Амин!

Проповед на иконом Василий Шаган в храм "Св. Николай Чудотворец", Варна, 2 октомври 2016 г.