Рождество Христово

31.12.2015 г.
Автор: Навпактски Митрополит Йеротей (Влахос)

Св. Йоан Златоуст нарича Раждането на Иисус Христос „по плът“ митрополия на всички празници. След Рождество следват всички останали Господски празници – Богоявление, Преображение, Страданията и Разпятието, Възкресението и Възнесението. Без Рождество нямаше да има Възкресение, а без Възкресението нямаше да се изпълни целта на божественото въплъщение. Както виждаме, всички събития на Божественото Домостроителство (Господските празници) са неразривно свързани помежду си. Църквата ги разделя само по икономия като ги празнува поотделно, за да може вярващите да се задълбочат повече в смисъла на всеки от тях. На всяка Божествена литургия преживяваме неразделно всички събития на Божественото Домостроителство. Затова, както казват светите отци на Църквата, всяка неделя (Възкресение) за нас е Рождество, Пасха и Петдесетница.

С Рождеството на Иисус Христос започнало да се открива и да се изпълнява това, което станало на Благовещение. Откровението, дадено тогава, се осъществява в живота на няколко личности като Дева Мария, праведния Йосиф и др., а откровението, което те получили е, че очакваният толкова векове от народите месия, е дошъл в света. Христос се скрива, явявайки се и откривайки се, остава скрит. Тази истина се потвърждава както през целия Му живот, така и при откровението Му на Светите угодници.

1

Рождеството на Иисус Христос е историческо събитие, тъй като се случва в определен исторически период, когато римската империя била управлявана от император Август, а в Иудея царствал Ирод Велики. Всички четирима евангелисти като един настойчиво акцентират върху историчността на това събитие, тъй като следствие от това историческо събитие е приемането от Христос на истинска човешка плът, което означава, че въплъщението не е измислица на нечия фантазия.

Въпреки своята историчност, това събитие не престава да бъде тайнство (тайна). Ние знаем, че съществува Богочовекът – съвършен Бог и съвършен човек, но тайнство (тайна) си остава начинът на съединение на божествената и човешката природа в божествената ипостас на Бог Слово. Ипостасното съединение на божествената и човешката природа в личността на Христос е станало веднъж в човешката история. Затова св. Йоан Дамаскин казва, че Христос е „единственото ново нещо под слънцето“. Тези думи означават, че след сътворението на човека, в света не е ставало нищо ново. Цялата действителност била постоянно повтаряща се. Раждането на всеки човек е било и е следствие и продължение от Божиите думи: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“, а също и от думите: „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я“(Бит. 1: 26-28). Единственото ново нещо е само Богочовекът Христос.

Така историчността на събитието не отменя тайнството, а тайнството не отменя историчността. В деня на Рождество Христово ние празнуваме идването на Иисус Христос, но едновременно в дълбочината на сърцето си тайнствено преживяваме и останалите неразривно свързани с него събития на Божественото Домостроителство. Живеейки в Църквата ние в личния си опит преживяваме всички етапи на Божественото въплъщение.

2

Основаната разлика между Стария и Новия Завет се състои в това, че всички старозаветни откровения на Бога, са били откровения на невъплътеното Слово, докато новозаветните откровение са откровения на Бог Слово в плът.

На Моисей и на всички пророци се открил невъплътения Син и Слово Божие – второто лице на Светата Троица. Пророците и старозаветните праведници, не само имали общение с Божието Слово, но и съзерцавали Неговото бъдещо въплъщение. Доказателство за това е фактът, че Той нееднократно им се явявал в човешки образ. Адам, както се казва в книга Битие, чул стъпките на Бога „когато ходеше низ рая по дневната хладина“. Патриарх Яков цяла нощ се борил с Бога. Моисей го съзерцавал в гръб. Пророк Исаия Го видял като стоящ на трон човек. Пророк Данаил го видял като подобен на човек и на Син човечески, който се приближил към „Стария по дни“.

Тези откровения свидетелстват за съзерцаването от старозаветните праведници на въплъщението на Второто Лице на Светата Троица, което предстояло да се въплъти за спасението на човешкия род. Пророците не виждали Божията природа, а виждали Неговата воля. Той им откривал бъдещето, когато било определено Синът Божий да стане човек, да се съедини с нашата природа и да се яви на земята въплътен (св. Йоан Дамаскин).

Старият завет пророкува и открива не само въплъщението на Бог Слово, но и много сварзани с това събития, като запазването на девството на Богородица, установяването на мир в целия свят с идването на Христос и много други.

3

В нашия разбор ще се постараем да разкрием и систематично да разгледаме христологическите аспекти на Господските празници. Едновременно с това ще се обърнем към събитията, отразяващи и други евангелски истини, като например, че Христос е Спасителят на света и че преживяването в личния опит на събитията на Божественото Домостроителство изисква определено духовно състояние и др.

Освен Богородица и Йосиф, да се поклонят на Божествения Младенец сред първите се сподобили и овчарите. Ангел Божий им благовестил за раждането на Спасителя на света. Според отците на Църквата, това не е случайно, а станало по следните причини.

Първо, за да се открие истината, че Христос ще стане истинският Пастир както на израилския народ, така и на езичниците.

Второ, тъй като били отдалечени от света и в безмълвие, тези овчари имали душевна чистота. Те били продължители и последователи на добродетелите и праведното жителство на старозаветните патриарси.

И трето, за да покаже, че за приемане на откровението, Христос избрал кротките по сърце и хората, способни да го приемат, а не лукавите книжници и фарисеи.

Чрез примера на пастирите ни е показан пътя, който трябва да следваме, за да можем да преживеем тайнството на Божието откровение в личния си опит.

4

Показателен е ангелският химн: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“(Лук. 2: 14). Възпяваният от ангелите мир не е отсътвието на война, а е въплъщението и пришествието в света на Христа. Ангелите възпяват мира, който настъпил на земята с раждането на Христа, защото чрез своето въчеловечаване, Иисус Христос примирил човека с Бога, човека с неговите ближни, и човека със самия него.

След падението човекът загубил мира с Бога, защото се отвърнал от истинния Бог и започнал да се покланя на безчувствените и бездушни идоли. Сега с въплъщението на Бог Слово, човекът получил нова възможност да служи и да се покланя на Истинния Бог.

Човекът придобил и мир с Ангелите, и със своите единородни. Настъпило умиротворение и на неговите душевни сили, тъй като Христос постигнал това, което не успал да постигне Адам. С помощта на Божията благодат и на своята лична аскеза, Адам трябвало да достигне пълнотата на общението с Бога, за да действат силите на неговата душа „естествено“ (според природата) и „свръхестествено“ (над-свръхприродата).

Изразът „Между човеците благоволение“ изразява истината, че въплъщението на Бог Слово между човеците е така наречената „предшестваща“ или „предвечна“ воля на Троичния Бог. Според отците на Царквата божествената воля се разглежда като „предшестваща“ – „благоволение“ и „последваща“ – „допущение“. Когато се казва, че въплъщението на Бог Слово е „предшестваща“ воля на Троичния Бог, това означава, че това събитие не е следствие на грехопадението на Адам, а е било извечно определено в Божия промисъл още преди падението на човека. Съединението на Бога и човека би било невъзможно без определено Лице, в което ипостасно да се съединят Божествената и човешката природа. Въчеловечаването било просто заключителния акт на творението, а страданията и смъртта на Христос били следствие от падението на прародителите. Цялото творение и самият човек били създадени заради една цел: Богочовека. Без богочовека Христос,човекът би бил безсилен да постигне обожение, а цялото творение да се освети.

5

Освен пастирите, да се поклонят на новородения Христос се сподобили и дошлите от изток мъдреци. За нас не е важно кога е станало това. Важно е, че тези мъдреци открили Христос, въпреки че всъщност Сам Бог им се открил. Поразително е, че това не станало с книжници и фарисеи, които представлявали основната религиозна група през онази епоха. Мъдреците не били астролози, каквито ни ги представят днес, а астрономи – учени хора, наблюдаващи звездите и тяхното движение. В тази епоха астрологията се смятала за наука. Днес астрономията се е отделила от астрологията, която си остава тясно свързана с метафизиката и сатанизма и е отхвърлена от Православието.

Мъдреците познали Христос и Му се поклонили „чрез познанието на ума“. С плътските си очи те виждали младенец, а чрез ума си въчеловечения Бог. Само чрез вътрешната „умна“ чистота мъдреците се сподобили да видят и да се поклонят на Бог. Потвърждение за това е звездата, която ги водила от изток до Витлеем. Според св. Йоан Златоуст, това не била проста звезда, а ангел Господен.

Свръхестествеността на звездата се вижда от нейните свойства. Тя не само се движела, но и спирала. Когато мъдреците вървяли, тя се движела, за да им показва пътя, а когато спирали да почиват и тя спирала. Освен това Витлеемската звезда стояла по-ниско от другите звезди, а когато мъдреците достигнали до Христовата пещера, звездата се спуснала и застанала точно над жилището. Нейното сияние било толкова ярко, че затъмнило другите звезди (св. Никодим Светогорец). Освен това рождественската звезда се движила по необичаен начин: отначало от изток на запад, а после от Иерусалим към Витлеем, т. е. от север на юг. По думите на св. Йоан Златоуст, тя се виждала и денем, когато другите звезди заради слънчевата светлина стават невидими. От всичко това следва, че сияещата над Витлеем звезда не била нищо друго, освен ангел Божий. Йосиф Врений казва, че това бил архангел Гавриил, който по-рано съслужил на великото тайнство на въчеловечаването на Сина и Словото Божие.

От това може да се заключи, че влъхвите са били богослови в православния смисъл на тази дума, защото са достигнали до състояние на просвещение и са съзерцавали Бога.

6

При раждането на Иисус Христос участвал и сътвореният свят: животните, пещерата, яслите, хълмовете, небето и т. н. На иконата на Рождество Христово се изобразява как цялото творение приема благодатта, която изхожда от Христа. От него излиза просвещаващата и обожаващата благодат на Троичния Бог.

При раждането на Христос цялото творение Го възпява като свой Творец и Господ Бог.

Когато говорим за приемането на благодатта от творението в момента на Рождество Хростово, трябва да направим едно разграничение. Въпреки че божествената енергия е единна, резултатите от нейното действие са различни. Затова говорим за просвещаващо и обожаващо действие (енергия), за животворяща и за умъдряваща, за просвещаваща и за боготворяща. Относно битието, творението участва в животворящото действие (eнергия) на Бог, а от гледна точка на спасението, само обожените светци и ангелите участват в обожаващото действие (eнергия) на Троичния Бог.

Така че присъстващите в момента на раждането на Христос хора и ангели са участвали в обожаващото действие (енергия), докато безсловесните твари са причастни на освещаващото действие. Това разграничение се подчертава с цел да се избегне по-нататъшно объркване относно причастието на творението на божествената благодат.

7

Когато говорим за въплътеното Слово Божие, трябва да обърнем внимание на имената, с които се нарича То, защото в тях е скрит голям богословски смисъл.

До Своето въплъщение Второто Лице на Пресветата Троица се нарича Син и Слово Божие.

Името „Син“ изразява предвечното раждане на Второто лице от Бог Отец, и „рождението“ представлява неговото ипостасно свойство.

Името „Слово Божие” изразява безстрастността и провъзгласяването на това раждане. Второто Лице се нарича „Слово“ заради тясната връзка с Бог Отец, съответно на връзката на нашето слово с ума - да съобщава (открива) всички съществуващи в ума мисли. Така че името „Слово“ ни открива Отца, защото този, който вижда и разбира Словото, вижда и Отца в Словото (св. Григорий Богослов).

След въплъщението на Словото, и по-точно от момента на зачатието Му в утробата на Пресветата Дева, Второто лице на пресветата Троица започва да се нарича „Христос“. Това име не се употребява само когато се говори за една от природите на Иисус, а се използва само за обозначаване на ипостасното съединение на двете природи на въчеловечилия се Бог. Тъй като човешката природа приела помазание от Бога, Словото приело името Христос, което означава Помазаник. Името „Христос“ изразява помазващия Отец, помазания Син и помазанието на Светия Дух. Човешката природа на Христа била помазана от целия Троичен Бог, а това означава, че в помазанието е участвало и Словото Божие. Божественото Слово помазало самото себе си чрез Божеството, подавайки помазание на тялото като Господ Бог, и в същото време е помазвано като човек (св. Йоан Дамаскин).

Името „Христос“ изразява едновременно и Бога, и човека, т. е. Богочовека Христос. И само по крайно снизхождение това име може да се използва само за човешката природа на Христос или за Христос като Бог Слово. Тъй като, бидейки и носейки името Син и Слово Божие до въплъщението, след въплъщението (оставайки во веки Син и Слово Божие) Той започнал да се нарича „Христос“. С това име се изразява съединението на Божествената и човешката природа .

Със думата „Божество“ се изразява природата на Троичния Бог, докато с „Отец“, „Син“ и „Свети Дух“ се изразяват Неговите ипостаси. Би било ерес да твърдим, че се е въплътило Божеството. Според православното учение, божеството се съединило със човечеството в една от Своите ипостаси. Въплътил се не Бог Отец, а Второто Лице на Пресветата Троица – Синът и Словото Божие, Което винаги е било и е истински Бог (св. Йоан Дамаскин).

превод Борислав Аврамов

/следва/

 

Още от Събития

Архангеловден. Кой е като Бога?

08.11.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Най-големият дар на човека, даден от Бога, е свободата. Свободата да избира. Нека се постараем като Архистратига Михаил, когато дойде време, да кажем: Кой е като Бога? И тогава да направим своя избор – на любов, на търпение, на смирение и на упование в Него...

Храмов празник на храм „Св. Архангел Михаил”

07.11.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Каним ви на 8 ноември на храмовия празник на първата българска църква във Варна - „Св. Архангел Михаил”, открита през 1865 година в приспособения за храм първи етаж на българското училище в града.

Агресия – хуманност – кино

03.10.2018 г. | Архангел.бг | Събития

В Есенната академия на червенокръстките филми ще бъде представен филмът „Светителят хирург“ на журналиста Ангел Бончев за живота на свети Лука (Войно-Ясенецки), Архиепископ Кримски и Симферополски, а в дискусионния форум с лекция ще участва о. Боян Саръев...

Какво се случва в центъра