Духовно просветен център

Музиката на Църквата (3)

19.02.2021 г.
източник: trebinjelive.info

 

Разговор на радио „Светигора с Игор Зироевич, певец, композитор и преподавател по църковно пеене, ръководил Сръбския византийски хор. От 2018 година е ръкоположен за свещеник в Калистийско-Скирската митрополия на Гръцката Православна Църква, на о. Евия /Евбея/. Женен, с шест деца. Настоящото интервю е от периода преди неговото ръкоположение.

(Продължение от 2 част)

– Имало е време, когато в Гърция, в Атинската консерватория, струва ми се, пеенето е учено посредством пиано. Защо такъв метод на изучаване на византийската музика е погрешен?

– Преди всичко никога в историята пеенето не се е учило посредством инструмент. Второ, и да се е учило, използвал се е псалтир или някой от инструментите, на които се свири по същата система, по която се пее църковната музика. Имам предвид звученето на гласовете, естеството на мелодията, начина на нейното образуване и др. Но все пак никога пеене не се е учило по подобен начин.

За ученето е необходимо да има жива връзка между учителя и ученика. Това е било така в исторически план и няма причини да не бъде и днес. Това е просто нещо най-естествено и необходимо. Учителят, който е приел преданието от своя учител, изживял го е в себе си, сродил се е с него, трябва да бъде открит към своя ученик, да отвори за него своето сърце. Също така и ученикът трябва да бъде напълно открит към своя учител и да му има пълно доверие. Накратко казано, между учителя и ученика трябва да има взаимна любов. Да се използва какъвто и да било музикален инструмент, а особено пиано или някой от европейските инструменти, е напълно безсмислено и погрешно. Дори само това, че тези инструменти са предназначени да свирят музика от съвсем друга музикална система, е достатъчна причина да смятам този начин на учене за неправилен.

– По какъв начин съвременната дискография на църковната музика влияе на изучаването й и на самото възприемане на византийското пеене?

– В миналите времена пеенето се е учило и съхранявало по писмен и устен път. Имало е музикални ръкописи, но е имало и живо певческо предание, което се е предавало през вековете. В наше време има още един начин – аудио-визуалният. Днес в целия свят се издават голям брой певчески звукозаписи. Те, естествено ако са качествени и автентични, могат да помогнат, и лично аз смятам, че са много нужни и полезни, особено в страните, където ситуацията е подобна на нашата – няма непрекъснато живо предание в областта на източно-църковното пеене. От друга страна, има и опасности, свързани с тези звукозаписи. Днес кажи-речи всеки може да запише CD. И онези, които ги слушат, без да имат изграден критерий, често слушат и приемат нещо, което не е правилно и автентично. Т.е. звукозаписите могат да изиграят изключително важна роля, стига към тях да се пристъпва сериозно и отговорно. Не трябва да се забравя, че целта на пеенето е богослужението. Ако забравим това, тогава, струва ми се, и нашите звукозаписи ще бъдат безсмислени. За съжаление и в Гърция имаме такива примери.

Какъв е вашият опит в композирането на византийска музика на църковнославянски език? В каква степен трябва да се подражава на оригиналните образци и доколко е допустимо отстъпване от тях?

– Преди всичко бих искал да напомня, че когато говорим за църковна музика, по-добрият израз е „мелотворчество”, съответно на гръцкото μελοποίηση, отколкото композиране. Моята практика показва, че на църковнославянски може да се пее също така мелодично, както и на гръцки. За съжаление ние днес имаме единствено издания на някои български псалтикийни книги, които са с различно качество. Трябва да благодарим на Бога и на братята българи за тези издания, защото ако ги нямаше, кой знае дали днес изобщо бихме имали нещо. Но по ред причини смятам, че дори и най-добрите български певчески сборници са недостатъчни и не рядко дори и неприемливи. Третирането на църковнославянския език в тях, според мен, е несъответстващо. Поради това у нас често се чуват критики на тази тема, и мисля, че тези критики се чуват с право, но за съжаление, те не са подплатени със сериозно задълбочаване в проблематиката на езика и музиката.

Често се говори за „българско пеене”. Не съществува българско пеене. Това е византийско пеене, писано върху основата на гръцки оригинали. Друг въпрос е кой как е успял да пренесе на църковнославянски песнопенията, писани на гръцки. Това е нещо, с което се занимавам вече много години и мисля, че съм постигнал значителен напредък в това отношение. Мелотворя пеене на църковнославянски, което, според най-добрите специалисти в Гърция, от една страна, има мекотата и мелодичността на гръцките оригинални мелодии, а от друга – е напълно привично и лесно за приемане за сръбското ухо и душа. Ако нашето пеене не бъде мелодично, певаемо, никога няма да бъде възприето.

За това, доколко трябва да се придържаме към гръцките оригинали и в каква степен е позволено отстъпване от тях, не е лесно да се говори. Тук очевидно въпросът се отнася до превеждането на конкретни музикални творби, мелотворени на гръцки (тук под превеждане Зироевич има предвид превеждането на текста и пригаждането към този превод на оригиналната мелодия – бел прев.). Превеждането е един много комплициран въпрос. Преди всичко трябва да кажем, че главното в пеенето е поетичният текст, а тогава, в зависимост от него, имаме и музикален текст, т.е. мелос, който е на второ място по значение. Тези оригинални песнопения са създавани по определени правила, на основата на поетичен текст на гръцки език. Не мога сега да взема мелодията (т.е. това, което идва на второ място) и насила да я сложа върху църковнославянските думи – това просто е неестествено. Мелодията е обусловена от текста, а не текстът – от мелодията.

Поради това смятам, че проблемът не е в това, дали и в каква степен може да се отстъпва от оригинала, а дали превеждането изобщо е оправдано. Мисля, че някои песнопения могат да се превеждат, но за да се направи не само правилен, но и красив превод, са нужни дълбоки познания и опит. Пеенето трябва да излъчва мелодичност. Именно това често не достига на песнопенията от българските певчески книги.

Планирате ли да издадете Вашите творби и преводи, и как те биха могли да влязат в богослужебна употреба?

– Разбира се. Това е целта и смисълът на моята работа. Книгите с мои творби и преводи се подготвят за издаване, като изданието ще бъде на манастира Хилендар. Предвижда се това да бъде многотомно издание, съдържащо пълен репертоар от богослужебни песнопения. Ако даде Бог, още тази година ще излезе поне един том1. Изданията ще имат три направления и ще излизат паралелно. Важно е да се каже, че в този огромен проект, освен от манастира Хилендар, имам голяма подкрепа и от мои ученици, преди всичко от сестринството на манастира „Свети Стефан” край Враня. С тяхна помощ създадохме невмен шрифт с изключителен дизайн, който съдържа в себе си всички знаци от новия метод, от метода на Карас, от средновизантийската нотация, а в процес на изработване са и всички знаци от старовизантийската и ексфонетичната нотация. Това на практика означава, че той обхваща всички периоди на нотацията, т.е., че с този шрифт може да бъде записана всяка мелодия от всеки период. Доколкото ми е известно, в света съществува само един подобен шрифт, но по дизайн и функционалност, той не може да се сравнява с нашия.

– Вече дълги години изучавате и хилендарските музикални ръкописи. В какво състояние е хилендарската ръкописна библиотека? Колко и какъв материал има в тези ръкописи?

Сподобих се с великото благословение, вече много години да си сътруднича с манастира Хилендар като учител по пеене, но и като изследовател на музикалните ръкописи и сътрудник по отношение музикалните издания на манастира. В хилендарската библиотека има около 150 гръцки и славянски музикални ръкописа от различни периоди и с различно съдържание. Гръцките ръкописи, особено онези със старата нотация, обхващат главно целокупния класически певчески репертоар. Славянските са главно от 18-19 век, от периода, когато в Хилендар е имало много българи. Има ръкописи както със стара, така и с нова нотация. Те са с различно съдържание и с различно качество. За съжаление не обхващат целия певчески репертоар.

– Как виждате бъдещето на византийското пеене в Сръбската православна Църква?

– Бъдещето на византийското пеене в Сърбия зависи преди всичко от отношението на хората, които се занимават с пеене, от това как народът ще приеме това пеене и, разбира се, от това как то ще бъде възприето от йерархията. Ако хората, които се занимават с пеене вършат това сериозно и отговорно, пеенето ще се разпространява и ще бъде прието. Ако не бъде така, не можем да очакваме сериозен напредък в сравнение със сегашното състояние. Нужно е нещата да се поставят на здрави основи.

Днес ние, сърбите, смятаме, че разбираме от всичко. Сега всички са богослови, всички са политици, всички са управници и дори музиколози. Но не е точно така. Трябва всеки да се труди в онова, за което има дарба и то максимално добре. И всичко, което се прави да бъде организирано добре – да бъде за всички, а не против когото и да било.(…) Сигурен съм, че църковният народ ще приеме онова пеене, което е благозвучно за ушите и като език и като мелодия, и което е писано в дух на любов към всекиго и всичко. Страхувам се, че често горчивината, която носим в себе си, замърсява ушите на слушателите, дори и на най-добронамерените.

Свещенството и монашеството са разделени по този въпрос. Някои са за византийското пеене, други за многогласното, и при това често по такъв начин, че се отрича другото, и това не е добро. Младите клирици в по-голямата си част предпочитат византийското. Затова трябва да работим много, за да имаме какво да предложим на този клир, който е готов да ни подкрепи. Забележително е, че манастирите все повече виждат, че без византийско пеене, и то пеене на добро ниво, няма качествено богослужение, а то е сърцето на монашеския живот. Мисля, че е много важно да се отхвърли това противопоставяне на двата начина на пеене. В Църквата има място и за двата. А аз се надявам, че някога всички ще пеят византийско пеене, но казвам това не в смисъл, че многогласното ще изгуби „съревнованието”, а че ние в Църквата ще разпознаем и приемем онова, което е изконно църковно и здраво. И все пак най-важното е, в Църквата да няма свади по въпроси, които трябва да ни обединяват едни други и със Самия Бог, и всеки, в каквото и да се труди, на каквото и послушание в Църквата да бъде, да дава всичко от себе си за нейно благо и за благото на народа. Нека в това винаги ни бъдат пример свети Сава и преподобни Симеон Мироточиви, които с целия си живот се потрудиха за доброто на Църквата и народа, а най-доброто за Църквата и народа е светостта. Дай Боже и нашите занимания с пеене да имат тази цел, и успешно да ги осъществим с помощта на Божията благодат! Амин! Нека бъде така!

(Към 1 част и 2 част)
___________________

1. Този том е издаден през 2012 година под заглавието „Антология на Божествената Литургия”, том първи. Съдържа около 600 страници, от които близо 500 страници невмен текст, обхващащ песнопенията от началото на Литургията до евангелския чин и ектениите след него включително. Обширният предговор и уводните бележки са на сръбски, руски и български език.

Превод: Диляна Иванова
Източник: radiosvetigora.wordpress.com

Още по темата
Още от Интервю

Какво значи да бъдеш патриот

03.03.2021 г. | Оксана Головко | Интервю

Къде може да се прокара границата между истинския патриотизъм и патриотизма на думи, който е нужен, за да се манипулира обществото, който се проповядва като чалга... Свещеникът разсъждава за Русия, но темата е актуална за всеки от нас...

Музиката на Църквата (2)

18.02.2021 г. | Интервю

Певческият стил на певеца не е решително обусловен от някакъв външен стил. Всеки певец слага свой отпечатък върху пеенето... всеки пее фразата по различен начин. Това е съвсем естествено. Когато вътрешният свят е друг – друг е и външният израз на този вътрешен свят...

Музиката на Църквата (1)

17.02.2021 г. | Интервю

Това е единственото пеене, което се развива непрестанно вече повече от две хиляди години. Тази музика е възникнала, развила се е и се развива в Църквата и за Църквата, която се е старала тя да бъде наистина свещена и по този критерий е извайвала и създавала тази небо-земна музика...

Какво се случва в центъра