Да живеем възнесени над земното

Проповед на иконом Василий Шаган на Възнесение Господне. 17 май 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Честит празник, братя и сестри!

На четиридесетия ден след Своето възкресение Христос се възнесе на небето в слава, заобиколен от ангели, в присъствието на Своите ученици, светите апостоли, които се чудели какво се случва.

Този празник остава някак по-незабележим, но е много важен. В този ден Христос свидетелства за истинското Небе, братя и сестри. Онова, към което и ние сме се устремили и на което и ние искаме да бъдем въздигнати. Къде е то? – ще попитате – толкова хора летяха високо в космоса и не видяха там Бога, не видяха рая, за който говорим ние, християните. Много отдавна св. Йоан Златоуст отговаря: Защо ми е небето, когато сам аз съм небе. Категоричен отговор, който свидетелства, че Небето – това е Царството Божие. Небето – това е царството на правдата и истината. Небето – това е царството на любовта. Небето – това е одухотворяването и обожението на човека, когато човек се издига към Божията слава и се освещава през целия си живот от Бога и Неговата благодат чрез Светия Дух.

Затова, братя и сестри, възнесението на Господа, което празнуваме днес, е радост за всички нас. С тази радост тогава си отидоха и апостолите, макар че се разделиха със своя учител. Но Той им показа пътя, свидетелства, че вратите на Царството Божие са отворени, и обеща да дойде отново. Малко след това възнесение, апостолите ще започнат своята проповед, ще започнат тежките изпитания за тях – големите изкушения, гонения, смърт. Но не спират да свидетелстват за тази голяма радост.

Забележете, мнозина от нас живеят с мисълта, че краят на живота – това е гробът, в който червеите ще изядат нашето тяло. Много хора в света са убедени в това. А ние вярваме, че се погребваме в тление, за да възкръснем в нетление. Но за да стане възможно нетлението, ние още тук, на земята, трябва да живеем възнесени над земното. Това е възможно, ако ние приемаме Христовата изкупителна жертва на Кръста и се покланяме на тази жертва и на Неговия Кръст, като вярваме, че така Той ни е изкупил от смъртта и тлението и ни е дал Своята благодат – да се освещаваме чрез нея до обожение, до богоуподобяване. Както казва св. Атанасий: Бог стана човек, за да стане човек Бог. Затова, ако вярваме, че въплъщаването, смъртта, възкресението и възнесението на Господа са за наше обожение, не трябва да оставаме в страстите си, а да живеем тази вяра и да се стремим към Небето.

Това е възможно. Макар да ни е трудно да повярваме – как един прекалено земен човек би могъл да се освети. Но Бог от време на време ни праща потвърждение, че е възможно. Познавам човек, който преди две години дойде в храма изпаднал до безобразие, нямаше вяра в никого, нито в Бог, нито в живота, нито в себе си, не искаше да живее. Но наскоро ми сподели, че познавайки вярата, четейки Евангелието, следвайки послушанията, молейки се, участвайки в Тайнствата, усетил Божията сила, усетил как Господ го измъква от нищетата, и сега има всичко. Не материално – има вяра, има към какво да се стреми и на какво да се надява.

Така, братя и сестри, възнеслият се Господ ни показва, че е възможно възраждането, възможна е промяната, възможен е животът, възможно е да тържествува правдата и любовта, и мирът, защото всичко това идва от Бога. Затова, ако жадуваме за тях, но се чудим къде да ги намерим, час по-скоро трябва да се обърнем към Господа и на Него да се уповаваме, и от Него да се вдъхновяваме и да се учим.

Божието благословение да бъде над всички вас! Да бъдем всички верни на Господа и в суетата на деня винаги да намираме време да Му благодарим, да Му се покланяме, да участваме в Тайнствата на Църквата, да приемаме своите братя в Христа, да се радваме, че не сме сами, когато стоим пред Него, защото там, където двама или трима са събрани в Негово име, там и Той е сред нас и ни казва: Не бойте се, Аз съм с вас през всички дни на живота ви. Амин!